Живея в моя свят, въображаем,
над мене грее безименна звезда!
А в росата е моето отражение,
като търкулнала се, триумфираща
мечта! ...

След тичане по сини ветрове,
след топлите милувки на тревите
по глезените жилави.
Съм с теб.
За да ти кажа колко те обичам. ...

Аз много плаках, всеки ден.
Валеше силен дъжд в моите очи...
Но теб не ще те има пак до мен
и вече трябва да не ме боли!
Аз толкоз време плаках и проклинах ...

Не желая да живея в заблуда.
И въпреки всичко - живея.
Не желая да живея за себе си.
И въпреки всичко - живея.
Не желая любовта ми да умира, ...

Щастие
Бъди благословен с вяра и любов роден си ти!
Живей с вяра и щастието, може да те споходи,
но надеждата се скри. Търси го, недей да я забравяш,
надеждата, тя там е в твоето сърце, търси, търси... ...

Синьо утро. Още неразбудено,
с топлина на сънено легло...
Подранили птици, като въпросителни,
с мислите се смесват - сън ли е било?
Или истински съм те докосвала ...

Ах,стрелецо,
с колко
удари любовни
ти ме прониза.
Присъдата е тежка - ...

Там, където ходех,
ходя и сега.
Малък бях - дете,
дете съм и сега!
И ще ходя, ...

„Една истинска жена предпочита да възбуди завист у друга жена, отколкото възхищението на петима мъже." Разбрах го, след като бех с децата на дискотека.
Само някой да каже, че не съм истинска!
То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съ ...

Времето отне почти всичко от мен
и ме остави без ключ, да вилнея...
в сърцето ми спомен броди наранен
и ми се струва, че бледнея...
Кървав изгрев без посока ме свлича, ...

Някой ден... някой ден, но не сега... ще разбереш какво съм била аз за теб!
Някой ден... но не сега... ще разбереш колко съм държала на теб!
Някой ден... но не сега!
Някой ден... ще бъда там... пак до теб!

*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...

>>> Тъгата ми заспива в твоите длани,
>>> след миг събуждаш Радостта,
>>> душата ти лекува моите рани,
>>> сърцето ти ме прави по-добра.
>>> ...

Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не мож ...

Аз коя съм, кой си ти?
Страх ли те е, ми кажи,
нещо в теб дали крещи,
изход търси ли навън,
чувстваш ли се като в сън, ...

Новото момиче
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но ...

>> да можеше
>> за малко
>> дори само за миг
>> да напоиш
>> пресъхналите ми ...

Дали си пречупил всичко в мен,
това не е твой проблем.
В мен остава силна гордост,
трудно ще я смачкаш с подлост.
На тебе лесно се отдадох, ...

Ти помниш ли старата кръчма, където
осъмвахме с тебе щастливо в деня.
Пияни, но истински (еднакви за ехото).
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!
Ти помниш ли всяка минута... в забрава, ...

Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.
Не ме упреквай, че съм като облак, ...

Лудост е да те обичам,
забранени чувства са това
и всеки ден безспирно се отричам
от случващите се неща.
Забранявам си да те докосвам, ...

Дарих си щастие.
Обикновено.
Букетче
от приятелски сърца.
Завързах го със панделка красива, ...

Любов все ни събира,
любов все ни дели.
Ала сърцето без сила
продължава да гори.
Ни напред, ни назад, ...

Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.
Не понасям пътеките гладки. ...

Пронизани усмивки се удавиха,
а птиците проплакаха си песните,
във тихото на ъгъла на мислите
изтляха в огън жарещи копнежите.
Моленията, трепет на звездите, ...

Събудих се презряло-сънена,
а зимата поглъщаше
предателски следите ни.
Бодливо е, когато е студено -
небето. ...

Филето (кръстена на баба си Фила, най-голямата ми сестра) бе на четири и половина, когато дядо й Павлин се разболя. Лежа по болници, после вкъщи... Гледа го малката, гледа го, па току изръси:
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!

Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...

*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...

30 Seconds to Mars - Attack
I won't suffer, be broken
Get tired, or wasted
Surrender to nothing
I'll give up what I ...

Мариана Попова и Орлин Горанов - Lejos
Buscando en tus palabras el sentido de mis suenos
me quedo aqui esperando, y a veces no comprendo.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo
y siento en tus brazos, el hombre que yo quiero. ...

Наливай еликсира в чашите... Красавице...
Да пием по бохемски... както подобава...
Да вдигнем всички - Сто наздравици...
но не за да се сринем - като пясък на земята...
Да бъдеме едно - във най-великото стълпотворение... ...

И без да говориш
и без поглед дори,
на ум си със мен
и гледаш в моите очи.
И без да съм близо ...

Явила се в Хасково страшна стихия:
тайфун, а със нежно название - "Рия"!
Свистят ветровете, плющат дъждовете,
обаче най-силно си патят мъжете!
Пияни от обич, по нощите шарят - ...

Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...
Чуствата от желанието и от редното ...

Мълчанието ли те плаши?
То казва толкоз много!
Не чуваш ли?
Или горчат ти думите?

В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...

Ти обичаш друга,
аз обичам друг.
Любовта ни свършва,
може би... дотук.
Там, където бурен ...

"A Modern Myth"
Did we create a modern myth
Did we imagine half of it
What happened then, a thought for now
Save yourself ...