ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...

1. Мисли и афоризми на подполковник Т.
В десети клас трябваше да изучаваме дисциплина, наречена
«Военно-техническо обучение (ВТО)». Или по простонародному, «военно
дело». Преподаваше я пенсионираният подполковник Т. В неговите часове
тетрадките се изписваха от двете страни. Отпред – за планове на за ...

Гледам на бедните бледите лица,
малкото стоки, които те купуват,
починалите старци, малкото деца,
мизерията, в която съществуват,
гледам и луксозните коли и къщи, ...

Нощите са бледи и неми,
с цвят на Черна Орхидея.
В прегръдките си крият,
всички демони и мумии.
Без дом, без име и без посоки. ...

Череп, пълен с мечти –
туй граничи със лудост.
Някой силно крещи:
„Спрете хората луди!“
Няма кой да ги спре, ...

Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...

Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...

пак жега /3
вече и термометърът /8
с лосион за тен /5

Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...

Парламентарен спорт–
ултрасензационен,
депутатите български изобретиха:
състезават се вече
не по физически сблъсъци, ...

Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...

Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир- ...

Как искам да съм птица, да кръжа
Да търся в термите покоя
Или пък риба да съм със крила
С делфините да мога да говоря.
Как искам този шантав свят ...

Що ли се сетих за една учителка от гимназията… Семпла, женица – и интелектуално, и като личност. Доста кривогледа. От тия, дето в нашия край викат: мене гледа, тебе види…
Та си знаехме – следи ли те с поглед, спокойно преписвай. Но зяпа ли някъде край или над теб – внимавай…
хххх
Отново се разшумя з ...

Нарисувай ми небе,
да има накъде да гледам.
Нарисувай ми земя,
на нея морна да полягам.
Нарисувай ми море, ...

Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...

ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...

Светът е погледа на хъски снежно
в един протяжен, скучен, тих трамвай,
обикнало ме с цялата си нежност
и плувам в любовта му като в рай.
С какво заслужих куческата ласка, ...

Маяците на бъдещето ново
угасваха. И чезнеше денят
след думи като ледено олово
в един неуправляем кръговрат.
Илюзия бе тихата забрава, ...

Момченце заслужи бащиното наказание.
Развика се тротоарно: „Помощ!“.

Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити! ...

Смесени чувства в мен нахлуват
и сърцето ми бунтуват,
ту раните му лекуват,
ту нови му образуват.
Не е нормално това, ...

Мъжките сълзи
Красиви ли са мъжките сълзи,
когато плачат силните мъже!
Боли душата. Раната кърви!
А те не спират в тяхното сърце! ...

Ли спеше в памучните си чаршафи на цветя и сънуваше... бъдещето .
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...

Гола...
Ще се потопя във твойте зеници
Искриците
ще ги превърна
в ситен дъжд... ...

Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...

Информация
Ин означава Вътре, формация - форма.
Значи вътрешна форма, реалност на съзнанието.
Всяка форма, картина, изречение са вътрешна сол-светлина или дори малко слънце.
Източник на радост - радостта се ражда от формите на знанието. ...

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди. ...