Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, о ...

Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...

Пристигнах с колата си в съботния следобед на любимият ми плаж Луца, в малко градче на около 30-35 километра от Атина. Имах тук позната ли, бивша приятелка ли, работеше в една таверна, ще й се обадя, че колата ще е на паркинга им.
Мария, дребничко момиче, лъчезарно, усмихнато. Какво не хареса в мен ...

Лукава, хитра – с хрисим вид
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...

Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...

Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...

" Раницата ми не е лека, понеже знанията тежат..."
детски бисер
Ойларипи! Аз бях една обикновена, брезентова, редова ученическа раница. Маршрутът ми беше всеки ден един и същ - от вкъщи на училище, от училище - в къщи. Или с други думи казано - превозвах учебниците и тетрадките от едното им работно ...

Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.
В гръдта ми бездънно е от чувства, ...

Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...

Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...

Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта. ...

Съществуват ли 3 ненулеви различни помежду си числа x, y, z, за които да е изпълнено: x - 1/y = y - 1/z = z - 1/x ?

Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...

Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...

"Украински са падналите ракети,
но наистина Русия е агресор!
Че те не ме убиха имах късмета,
аз съм с интелекта на професор!"

Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...

Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...

Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...

„Не ми отива“ -
любовта изхлипа - „да
не съм щастлива!“ -
И с възторжени сълзѝ
сърца любвеобсипа!...

Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...

Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...

Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...

Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца.
Ахат
От утре спирам да ви дразня.
Ще стана кротка и добра. ...

НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ
Няма как да си тръгна от теб.
А повярвай ми – много го искам.
Ти си имаш камшик и небе.
Аз парцал и разкъсана ризка. ...

Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...

Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...

Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...