Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
372 988 резултата
Вървим по пътища празнични,
отново срещаме се пак,
и правим се на безразлични,
целуваме се, галим се по мрак.
Живеем бурно, ненаситно, ...
  722 
Токче бяло се потапя в калта,
руси къдрици,
в очите сини тъга,
улица сива,
по земята дрехи в стъкла, ...
  722 
Чакам по цели дни,
чакам да звъннеш ти!
Чакам един поглед мил,
поглед, с любов ме дарил.
Искам да не напускаш ...
  573 
Вечерта зъзне в прегръдките на града,
улиците пусти
заспиват под бели юргани,
преди минута изгасна прозорецът,
който последен горя, ...
  665 
Живеем в странен свят.
На някой от вас прави ли му впечатление поредното сгазено куче? Не знам защо, но на мен ми прави голямо впечатление. На хората им е в природата да се самоизбиват, но да намесваш и кучетата вече е обяевна война с природата. Звучи тъпо, но единственото характерно нещо за хората ...
  1892  13 
- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
  918 
  995 
  932 
  877 
...
До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората ...
  814 
Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам - ...
  932 
Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш ...
  874  10 
моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
  1287 
Нишката на живота
изтънява плавно с годините...
Потъмнява среброто,
побеляват косите ни...
Духът жадува за ново начало, ...
  727 
Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло, ...
  795 
Аз в миналото вече не живея,
затворих и последната врата,
спомените искам да полея,
да ги изпратя с моята сълза.
Сега за мене идва пролет, ...
  752  14 
  803 
  900 
  1541 
  1503 
  1644 
  862 
Не мога да повярвам!?
Аз на четиридесет!?...
"...И колко е тежко, да бъдеш влюбен...
на четиридесет години,
на четиридесет години!... ...
  1591  13 
  862 
  776 
  1112 
Честит рожден ден
Моля те приеми моите извинения,
чудя се какво би бил
малък ангел ли?или ангел на греха?
буйно момиче,бягащо наоколо,движещо се с момчетата ...
  3022 
Avril Lavigne - I am with you!!!
I'm standing on the bridge
I'm waiting in the dark
I thought that you'd be here by now
There's nothing but the rain ...
  2599 
  1015 
  862 
Объркана загубвам се отново.
Не виждам пътя, лутам се сама.
Очи не мога даже да отворя,
страхувам се от тази тъмнина.
Демоните чувам как се смеят, ...
  700  14 
  794  13 
Довлече се и със надежда
ни огря – всесилна е.
Разпукала се – чудо пролет,
тъй разпиля се
истинска – ситен ...
  542 
Изящна Картина
Прашинки от пясъка сякаш блестят,
откраднати от пенестите вълни;
капки от восъка на свеща
сред огнища ...
  779 
  1325 
  650 
  712 
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
  1263 
Страх
Страх ме е. Страх ме е от всичко, което се случва около мен. Светът е прогизнал от болка и омраза. Не е и никога не е бил красиво място, дори не и в мечтите ни. Застлан от килим от гняв и неравенство, светът изсмуква всеки неспособен да се защитава от него; превръща го в прах и плът, без съзна ...
  1944 
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
  961 
Предложения
: ??:??