Пълно е с малодушие около нас,
всеки мисли само как да оцелее,
затуй народът ни е с такава участ -
да пропада, да отслабва, да линее!
И все сме - хитрата сврака с двата крака - ...

Събуждам се. Денят просветва в синьо,
червено, жълто, после в резеда.
Подобно сън щастлив край мене мина,
понесъл свойта крехка свобода.
Живея го, усещам и празнувам ...

Задай ми път, та аз да следвам,
да драпам скришом, да бягам сам.
Да крия сълзите пред честната усмивка
и тайно всичко да ти дам.
Кажи ми пак и пак, отново, ...

Среща
(на Рина)
Отново само за броени часове
очите ти дълбоко ме пронизват
и аз ще моля времето да спре, ...

БАЛАДА ЗА САМОТНАТА ЖЕНА
Тя отдавна си няма съпруг.
И дечица не виждам край нея.
Тя ме кани на пилешко с лук.
Или просто да слезем на кея. ...

***
Не падайте! Не ви отива прах!-
макар земята да притегля.
Макар че в нея страх-не страх,
и тъй, и иначе ще легнем. ...

Направи ме инструмент на своя мир,
ти Боже дай ми част от свойта сила
любов да сея в пътя си безспир
омраза и агресия дето има
И там където има тежка рана, ...

Животът миг е, който си отива.
Благодаря ти, че остана с мен!
В усмивката сълзата ти попива...
Но в този миг от обич съм спасен!
Прекрасна! И до болка всеотдайна! ...

А надеждата-защо е тя?
Мисля, че на пиршество ни кани
с празни думи, заедно събрани
да подсилят нашта суета.
Смисъл в думите едва ще разчета, ...

Баба Пенка се замисли,
скучно ѝ е много днес
и във Фейса профил ще си прави
да си чати тя нощес.
Първо име взе да търси, ...

Петгодишният Ивайло с нетърпение очакваше родителите му да го вземат от детската градина. Един път в седмицата Павел, Ваня и синът им посещаваха заведение. И този ден дойде. След като си обу обувките и облече якето, Ивайло се усмихна. Искаше по всякакъв начин да покаже, че днес бе слушал. Че си е из ...

Не обичам с компромати
да нападам депутати,
но надрасках два куплета
за съпругата на кмета.
В тях описвам кака Ненка ...

/сериен хорър/
Тъкмо разцъфнал,
моят бонсай
залят бе
с горещ ...

С мълчанието разговарям,
а то се взира в мен тактично.
И без въпроси отговарям,
че влюбен в него съм лирично.
Предлагам да се помирим - ...

„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната ...

Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...

Тази вечер реших да не пиша стих...
Да не казвам какво с мен става...
И дано, Господ ме прощава.
Не искам мъката да ме обзема вече.
Излез си казах... Забрави за мъки ...

Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява, ...

Дяволчетата почиват.
Дяволчетата ги няма.
Ала в рая е фалшиво.
Аз съм равновесно-няма.
Равновесието ми ме плаши. ...

Дойдох при тебе, море,
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море, ...

***
Изтича зима.
Разцъфнали дървета.
Вали розов сняг.
*** ...

Животът цъка. За сега не спира.
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме! ...

Пълен е с простаци безпардонни,
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата, ...

Не е честно да те имам
за цяла вечност дори,
не е честно да те искам
и намирам във всички срещнати очи.
И знам, не искаш да излизаш ...

Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила,
обречена никога да не полети, ...

Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...

Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Живее душата прекрасна,
там в гръдта ѝ тясна,
има място за един,
за нея той ще е неповторим.
Биде ден, бидат два, ...

зимата не ни
забравя - вчера - днес - дано
и в бъдни дни