На длан съм ти писана,
с обич орисана,
на тебе обречена,
за теб съм наречена,
така е предречено. ...

ALLEGRO MODERATO
... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина, ...

Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От преживяното време и от случващото се в „живия“ живот е видно и ясно, че всеки нов избор е по-добър и по-различен от предходния. И това е така най-малкото, ...

Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...

От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...

Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен де ...

Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...

Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога ...

Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...

Красива си. Като дете,
което днес се смее и не плаче.
И паяче, което си плете –
дома със малки крачки.
Жестока си. Като копнеж, ...

Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...

На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...

Стъпвам бавно –
по стълбица слизам,
(а дали пък не качвам върха?)
Откак родих се
по малко умирам. ...

Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селот ...

ПОЛАЗНИК ОТ НЕБЕТО
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...

Държава е страна с демокрация.

Зачева вечерта.
Чашата е празна,
но космодрум не е –
разхвърляни са мигове...
и не, не търся бисери, ...

Сърбаме кафето, някой погледне през прозореца дали времето не ни е изненадало, че да завали сняг, сякаш е Петровден.
Как така бай Иван Цинцара е пуснал до дупка климатика. Нали все се хвалеше, че втората му жена била 12 години по-млада и с гореща кръв, та едва ѝ насмогвал.После взе да цитира '' Абе ...

За Роналдо и за Меси
писали са поетеси.
Аз пък, писал съм с апломб
за французина Лакомб.
Той не бил е примадона, ...

Елизабет се събуди от усещането, че нещо не е наред, което упорито отказваше да си иде, колкото и тя да се опитваше да го прокуди. Първоначално не проумяваше какъв може да е проблемът, след като лежеше в чисто и меко легло и беше в сигурната прегръдка на Сам, но постепенно събитията от предната нощ ...

Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда с ...

Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...

Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...

Обичам те, любими!
Всичко ще направя аз за теб!
На край света ще ида, само да съм с теб.
Любовта ти непоклатима ми дава сила.
С теб съм истински щастлива. ...

Да се разделим?
Добре.
Но нека да е
през средата.
И тогава ...

Българско семейство отива с децата си до селцето Рованиеми на Дядо Коледа в Лапландия. Там, "елфите" като разбират от къде са, им казват: " О, да, разбира се, че знаем къде се намира България! Идвали сме на почивка в " Слънчев бряг..."
из туристически сайт
От тавана на хола висеше полилей. От цветно ...

ЖЕНАТА С БЯЛАТА „NOKIA”
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка. ...

Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... плюс БОНУСИ
Автор Генов
Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на ре ...

Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... 2
Авторът на този шарж е големият български хуморист Йосиф Перец. В оригиналния си вид "Как биха разказали Червената Шапчица" се появи в пресата през 60-те години. Доста по-късно беше публикуван и във в. "Стършел". В оригиналния вариант бяха ...

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда, ...

ЕДНО ДЕТЕ МИ СВИРИ НА ПИАНО
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...

Обичам те, защото в мен те има.
Тропическа и просто антизима
в един студен и чужд, тъй видим свят,
без който винаги се чувствам по-богат.
Ти винаги си най-необходима - ...