Всяка прилика с конкретни лица е случайна
След години го срещна отново. Беше в командировка и влезе в едно кафене във В. Търново. Попита може ли да седне на неговата маса, защото нямаше другаде къде. Насядалите бяха по двойки и по повече, а той беше сам. И когато той кимна приветливо, Цая изтръпна. ...

Колко мляко има в Млечния път?
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...

Харесвам малките селца,
разпръснати из равнината,
със спомените на деца,
под верандата позната.
Износения тротоар, ...

не казвай сбогом
аз виждам в погледа
в очите ти искра
искра която пали
бурен огън а огънят ...

Когато бях… новоизлюпен
и не отракан митничар,
аз бях напълно неподкупен:
Рушвети, не приемах дар.
Разчитах само на заплата. ...

Не забравяй, че твоя любим,
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...

-Жътва е. - засуети се момичето и седна в прахта. Заби кокалестите си пръсти в песачливата тънка коса.
-Калино, Калино каква ти жътва бре дете? - бабата я огледа сърдито.
-Мрът хора. Не виждаш ли какво става? Толкова измряха, а не е минала и половината година. Не мога вече.
-Какво да става? Такъв е ...

Отвори очи и погледна слънцето. То спусна лъчите си и леко я погали. Усети топлината му и се усмихна. Заигра се с отблясъците, а те като слънчеви пеперуди танцуваха по нея. Беше малка и лека, и някак незнайно защо, много щастлива.
Тогава дочу глъчката и видя още много мъничета. Те играеха и се смеех ...

Не ни се размина
и 2013-а година.
Пак с евродоклади
Брюксел яко ни наковлади.
Ега ти, ега ти, ...

„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...

Когато бях на 6 години, за първи път чух името "Калифорния", мислейки си че е някаква красива държава, близо до Австралия. Е, определено не беше така и две години по- късно го видях от първо лице! Това така красиво място в Америка- държавата на неограничените възможности. Е, не можеш да си купиш дор ...

И пак септември чука на вратата,
и пак е първият учебен ден.
Белязана с любов и трепет дата,
с очи горящи, с поглед устремен.
Усмивки, радост, трепет и вълнение, ...

Капките удрят прозореца, духна вятър събудиха се листата, вятъра удря стъклата и слънчевия лъч уцели лицето на човека, който зърна небесата, високите сиви сгради, хора презкачащи локвите по тротоара, децата играещи близо до фонтана, живота ми е като рана зараства бавно докато гледам екрана, високите ...

Обувчици бягат из гората,
търсят си някъде дом.
Прекосяват набързо реката,
вика ги музикалния тон.
Чуват го, но от далече, ...

Сини сливи купих вчера
да направя мармалад.
Ям ги сутрин, по вечеря
и се чувствам страшно млад.
А на всичките ползватели ...

Румени облачни състояния.
Места пълни с мъгли и звездни сияния.
Гледки, провокиращи различни желания. Дъждове и последващи ухания,
навлизаш в нови хоризонти и чудеса
с различни названия. ...

Един петел с клюн дебел,
опашката шарена приглади,
сто грама за кураж е взел
и шпорите за бой извади.
Кокошка мъничка японка, ...

Не беше убеден, че е такъв с четката в ръка, обаче в други ситуации…
Обичаше да рисува. И хората харесваха нарисуваното. Пазарна демокрация – оценката с похвали в пари. Купуваха картините, плащаха…
Само дето някои хора не се интересуваха от платната. А от цената.
Жена му беше истинска пазарна особа. ...

/в памет на баща ми/
Ръси терасата ситен дъждец.
Чакат такъмите в прах, неприбрани.
Капне, измие, даде им живец...
После престане. ...

Не знаеш
Не знаеш колко те обичам!
Не знаеш колко си ми скъп!
След тебе в мислите си тичам
и по-красив е с теб денят! ...

Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...

На една полянка край гората
където най- висока е тревата.
Листата на лопена на етажи
са приютили горска школа важна.
Там е училище за всички насекоми ...

Нормално е да сбъркаш пътя,
ако не си го знаел отпреди,
и да тръгнеш напряко булеварда,
без нито за миг да те заблуди.
Но вчера мернах без да искам ...

Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...

Ех, тези нежни устни са отливка
на Божието чудно вдъхновение.
Когато видя твоята усмивка
в очите ти сияе Сътворение.
Когато видя твоята усмивка - ...

Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...

- Ето приготвила съм ти за обяд, Пешо не се сърди на никого момчето ми, лятно време е, жътва както се казва, всеки бърза и иска да продаде продукцията си, като отплата за денонощния труд... Не се сърди на никого - говореше тихичко баба Марче и ме погали по лицето - Знам всеки има нужда от нежност, н ...

Сага за двата бастуна
епизод 51
На поредната пенсионерска екскурзия, на автогарата в града ,,X", двамата са влезли в тоалетната. Единия дълго време пъшка и мърмори нещо, другият го слуша и накрая го пита:
- Наборе, какво толкова е станало, бе джанъм? Откога те слушам да пъшкаш и мърмориш?
- Остави с ...

Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...

През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...

Мамо, вече съм голяма!
Като истинска мадама,
тайно с твоето червило,
бузките натрих обилно.
После сенките ти сини ...

Аз нямам звучно име.
Като всички наоколо
зова се Човек.
От никъде идвам...
за никъде пътувам... ...