Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпрос. Цялото ѝ същество беше окуцяло през годините – от десния крак, та чак до вярата и надеждите. Автомобилна катастрофа я беше оставила без семейство, но със затруднение, което винаги да ѝ напомня за ...

Родих се от света на боговете,
от светлина неземна на звезда.
Зад мен са костите на земните поети,
пред мен сияе гребенът на вечността.
...И словото ми бавно се разпръсва ...

Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...

Битките на силните хора не са придружени от звуци на хладен метал.
Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.
Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,
с отреденото, с невъзможното.
Тези битки винаги са твърде лични. ...

На брега в без пет ще те намеря,
до прилива и вълните в краката ти.
Там, където пясъка е твоя постеля
и се взираш на морето в необята.
Притихнал на плажа за мен ще мечтаеш, ...

Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...

На скенер дините да минават -
със сертификат да се продават!

искрата — да не
се престава да се съзидава —
сгрява
....................................................
с други думи: ...

— Къдѐто мѝне, па̀ли...
— Обѝча ли?!...
.....................................
— Едва̀ ли...

Покапва есента на хълма,
за първи път в деня се диша.
Нощта отказва да си тръгне –
но сантиментът е излишен.
Не питам глупави въпроси, ...

Брегът остава толкова тих.
Реката при сбогуване е друга.
Написан на водата тъжен стих.
Воал във времето отплува.
Небето, облаци и няма вик. ...

Ако рекат устите ми
да се отворят,
мълчания ще забучат
в просторите.
После ... ...

от буболечка
напла̀ши се — мамо — и
късата клечка

Започва приказка една...
Каква?
...
Приказки има много различни,
за малки, големи...четат се от всички. ...

Стига сте гледали, нямам лице.
Прося сълзи да се стопля.
Стига сте молили, нямам ръце,
прося тъга, че е кротка.
Спрете да чакате, няма любов. ...

Имаме си пощальон.
Той лети от клон на клон
и писмата ни разнася,
вести всякакви донася.
Този пъргав раздавач ...

Кинжал пробожда гърдите,
този път уцели право в целта,
сърцето пронизва дълбоко,
тупти до последната капка.
Върти се вътре!Натиска жестоко! ...

Аз зная, ти сега не спиш в нощта,
във стаята си сам със тишината.
Докосвам те с невидима ръка
и лека нощ прошепвам в тъмнината.
В такава нощ ти спомняй си за мен, ...

Лястовичките летят
бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят!
Птички наши, птички иностранни
всякакви по нашите географски ширини!
Тука им е хубаво, ...

Този свят полудя нереално.
Той се втурна да тича без път
и скандалното стана нормално,
а сълзите не могат да спрат.
Всяка вечер се моля за него ...

Който и да дойде на власт -
той те граби без пощада
да се облажи със страст -
просто тука няма изненада!
Моралът за тях е бреме, ...

В есенна мъгла - ликът ти.
С телефонен вкус ти е гласът.
Ала душата ти е изворна вода -
пих, опих се... жаден все стоя...
Душата ти е изворна вода - ...

В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...

Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ
Роден съм край София. По точно в село Владая, където беше кариерата в която се родих. Много хора мислят, че съм гранитено кубче, но бъркат. С гранитовците сме роднини, но ние сме друг род. Нашият род е Базалтът, роден при втвърдяването на вулканичната лава, която представл ...

Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...

Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...