Не знаят, колко по-известна
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна, ...

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...

Чувам в къщи звън.
Скачам! Гледам... Трън!
Ти, пък, от къде се взе?
Разтуптя се бедно ми сърце!
А, пък тръна, Боже мой, ...

Мариела беше на три години когато майка ѝ се разведе, баща ѝ се премести да живее при родителите си, които имаха къща в околностите на София, а те останаха с майка си в двустайния апартамент в един от елитните столични квартали. Баща й беше добре поставен експерт (икономист) в едно министерство, той ...

Дали опазихме я свободата,
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата. ...

Препускат куците коне
по пътищата безпосочни,
а горе, в празното небе,
залагат призраци порочни
съдбите им... пръв кой ще спре... ...

Цигулка плаче в тишината,
прокрадва се и контрабас.
Заслушана усмихва се луната,
щастлива в този нощен час.
Запява някъде пиано, ...

В семейството на Иван и Гина
най-великият българин се роди!
За да я има свободата загина,
но морално тирана победи!
Пет века бяхме рая безправна, ...

.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...

/сериен хорър/
Н о н е о т р е в н о с т
свой „баджанак“
в нощите
търсех ...

Пристига без да пита –
неканена, нахална,
влиза и помита,
младостта брутална.
До вчера – енергичен, ...

На Афродита дарът нежен
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...

след последния си т.нар. конгрес. Лидерката Корнелия Нинова - добре закръглена от редовно папо тетка-вертолетка, постигна Пирова победа срещу опонентите си - стари кремълски мекерета. "Кака Кури", подобно на Горбачов, който видя сметката на КПСС, или на Хамелинския свирач, който издави плъховете с в ...

ТОВА Е МОЯТА ЗЕМЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Когато реката се излива и земята се наводни,
нито за хората, нито за рибите е добре,
и не е лесно да се намери спасение, ...

Юнитка пита баща си: Тате какво означава спонтанен аборт?
Бащата: Единственото спонтанно нещо в България, Юнитка.

Тя включи и последния перфузор и излизайки от болничната стая потърка изморените си очи .Венета беше на 78 години и все още не беше се отказала от златната си ангелска професия - да лекува болните !
Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - ...

Усещаш ли, усещаш ли живеца,
когато пиеш изворна вода?
Как всичко в теб добива смисъл
и в мрак се ражда светлина.
Земята губи свойта сила ...

Поне насън да мога да летя,
оставили ме Бог да остарея.
В душата искам да цъфтят цветя,
наместо гарвани да грачат в нея.
Дано опазя белите крила ...

You make me smile,
you make me wonder,
you make me feel alive,
you make me enjoy my life,
you make me all the things I need...

Душата ми сред злото тъжи,
един на друг хвърляме кал,
просто живеем сред лъжи,
за ангела в нас ми е жал!
И да, той е слаб, за съжаление, ...

По улиците бавно ден след ден вървим,
слънчев лъч откраднем, за да продължим.
Но щом отново срещнем мъничко любов,
за миг преобразява живота ни суров.
И броим звездите в среднощното небе, ...

Вечеря за двама - 2
И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.
С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се за ...

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал, ...

"Съдбата не нарежда картите. Тя само ги раздава!"
От това как ще ги изиграем и доколко ловки и съобразителни
"играчи" сме, зависи как ще се развие целият ни живот...
***
"Човек се учи, докато е жив!" Ако оживее, а не си ...

Над китно село
насред полето.
Сред златни ниви,
дорде погледа стига,
с омайни песни ...

Гаф, казват, че е cтанал явен,
кoгатo пoлитик прocлавен
oбъркал е Иран cлyчайнo
c Ирак не, ами cъc Украйна.
Кoга ще мy рекат: “Гyд-бай, де, ...

След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем ...

Обещай ми, че ще се върнеш с вятъра...
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...

Не искам никого освен теб.
На другиго не ще дам моята душа и честта си ще запазя само за теб.
Пред теб добра и до теб, ръка за ръка, ще вървя.
За теб ще пазя страх, но не ще те накажа с чужда постеля
и над мене чуждата власт. ...

пѝпето не се
ценѝ в една страна на
много сатанѝ
........................................
друга ...

Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата – дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...

Имам си стара рана на сърцето... спомен за целувка първа и гореща.
Спомен, неизбледняващ с години.
Идва, тук е пак – като неканен гост, когато съм сама и привидно щастлива,
а онези очи... те ме преследват в преповтарящи се зимни вечери.
Онези дата и час. Онази стая – една и съща винаги. ...

ПО ЗАЛЕЗ СЕНКИТЕ СА МНОГО ДЪЛГИ
И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал. ...

Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...

Жената има две задачи да изпълни за мъжа си: да го успокой, когато е много нервен, и да го нервира, когато е много спокоен…
хххх
Помниш ли милите разлики в характера, които те привличаха?
А полицията днес ги нарича „мотиви“…
хххх ...