В четири уелски училища е започнат кулинарен експеримент. Предлагат на децата ястия от насекоми. Ама не цели скакалци, бутчета от щурци, пълнени хлебарки, защото това е гнусно и отвратително. Макар два милиарда от хората и днес да ползват насекомите в менюто си.
А стрити насекоми – запазили ценните ...

Лято. Сезонът на въртенето на футболисти, треньори и пари.
И, разбира се – подготовка за първенството.
Треньорът седи, драска, къса… Изработва схеми за победите…
Само дето най-напред му трябва отбор. Е, има няколко играчи, други му обещаха аверите – ще делкат по равно от далаверите, трети ще дойдат ...

Балкански, най-великият ни национален герой, бе признат за свети Ганьо.

В стиховете на поета
нежно слънцето блести,
в стиховете на поета
дълго бродим аз и ти.
В стиховете на поета ...

и
мръкна се
и светлина се
пак на мрак натъкна
и ...

Очите ми са огледалото в душите ви студени..
Без капчица любов и топлина,
Измамната усмивка не минава вече!
Калих я със очите на света.
Нито милите ви думи ще ме трогнат, ...

Какви мили спомени ми се нароиха...
Седях на пейката в парка, ей така бездеен,..гледам няколко мравки как носят сламки ли,семена ли за зимата, заобикаляйки велосипедната гума...
Декемврийските празници бяха най желани от всички....Франсоаз и Стоун, майка и татко, ние с Мишел две седмици гостувахме н ...

… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...

,,Гърмяно зайче"
днес е свободата - със
заплаха: ,,Трай, че...!"...

Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...

Помня очите ти с огън,
помня и допира нежен,
помня картината в хола,
а ти седнал пред нея небрежно.
И рисуваш със лека ръка, ...

Спомени свидни
мечти безобидни.
Светли лазури
без облаци,бури.
Тихо и цветно, ...

Аз съм твоето момиче, ти си моето море.
Как обичам, как обичам, да си с мен на колене,
да надничам, да се гмуркам в ласкавото ти сърце,
до забрава да танцувам, в теб, обичащо море!
Да усещаш в мен възторга, как те вдига на вълни, ...

Заплакала е момица.
Сълзи мокрят тежка къдрица.
Тейко я на либе не дава!
Душа и гори огън - жарава.

Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...

Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова
взети от живота назаем.
Утрешното светло начало ...

Обичахме да поседнем привечер на ратановите мебели, прегърнати и сгушени един в друг въпреки топлото време....
Париж,...градът на любовта, градът на изкуството,.. градът на...
Спомних си весела случка, която е разказвала колежка на баба... Преди време, не е било така лесно и просто да дойдеш във Фра ...

Минават почти осем месеца, откакто той заминава, преди да подновим комуникацията си. Първият път, когато се чуваме, влагам толкова енергия в това да прикрия вълнението си, че дори не си спомням за какво говорим. Едва когато затварям и поглеждам екрана, на който е изписано, че връзката е продължила п ...

Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...

Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...

намерих те
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...

За загубата на себеличност,себе - стойност,за процесът на отчовечване..
За ужасното отегчение от този зловещ,кървав,дивашки спектакъл чийто режисьор не е човек и определено не е Бог.
За реалното конструиране поведението на масите
...................................................................... ...

Проливен дъжд...
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...

Зовът ми полита с надежда,
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...

от заигравка
между двама — с думите —
та до венчавка

„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...

Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...

Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...

Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...