Във гората доктор Га
е прочут лечител.
Случи ли ти се беда,
той ти е спасител.
Под дъбът голям стои ...

Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...

Простил съм ти отдавна, но защо ли
мисълта за тебе тлее още?
Аз виждал съм те в най-различни роли,
в най-дългите непредвими нощи.
Изтиквам от пространството полека ...

Страхувам се, уви не от смъртта
и не от туй, което после ме очаква.
Страхувам се най-много от това,
че паметта ми някой нагло хаква.
А, искам всичко да запаметя ...

Не бой се! Аз ще те изстрадам.
Ще дишам вместо теб и ще прощавам.
Ще бягам с теб и ще изгарям.
Сълзите твои в моите очи ще приютявам.
Не бой се! ...

Разкажи ми -
за себе си, за несподелените чувствата,
за мислите, за несбъднатите мечти.
Покажи ми -
блянът, желанието, коeто в сърцето гори. ...

Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...

Брак е предстоящ развод.

Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...

Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст, ...

Той не пита дали си добре,
нехае как си изкарал деня.
Той просто остава със теб
и после някак е сладък съня.
Знаеш, че е само за кратко. ...

Уж е пролет, а е августовска жега. Въздухът трепти по асфалта. Седя под чадъра на една сладкарница и пиша писмо. Трудно виждам екрана на телефона, защото блести от силното слънце. Преди малко тя си тръгна и на масата остана не допитата чаша със сок.
"Моят Рай е ад за други, дори и за теб. Трудно ще ...

Ти не виждаш в сърцето ми слънце
и в очите ми светла сълза…
Ти не виждаш красивите чувства,
сякаш скрива ги бяла мъгла.
Разпиляната обич за тебе, ...

Отпивам бавно, търпеливо
и между глътките мълча,
какво пък толкова, учтиво е -
виното няма никаква вина!
Казват, че вѝното опива ...

Магията на нощта ме завладява...
Тъгата на деня - унищожава.
Бавно и мъчително се нижат дните,
поддържат духа единствено мечтите.
С лилаво обагрям те в съня, ...

Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам, ...

Рисувай с пръсти по контура
на любопитните ми вежди,
наслагвай меко велатура,
гали ме много, много нежно.
А след това целувай страстно, ...

Весело подскача Минка,
Минка малката калинка!
Роклята й е червена,
цяла с точки е дарена!
Припев: ...

(Има и друго, освен тези нощи)
Жената до мен се върти неспокойно на седалката, проверява колана си няколко пъти, прибира масичката пред себе си, намества чантата под краката си, после отново проверява колана. Погледът ѝ шари между стюардесата и мъжа на съседната седалка. Той държи малко момиченце, н ...

Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар ...

В ювелирната
сянка на здрача нощта
приижда тихо.
Шлифова звезди...

Какво е това грозно, лошо деяние,
господин Петков, очите си отворете,
това заслужава ли вашето внимание,
или следвате посоката на ветровете!?

Видях я, прелестна русалка.
Лъчи искряха в нейните коси.
Звезда на лунната пътека малка.
Създание обгърнато в мечти.
Донесе бризът тихата ѝ песен ...

Виждали ли сте петел с внезапно отсечена глава?
Той не умира изведнъж, а стремглаво започва да тича,
без да си даде сметка, че вече не е на този свят.
Нещо подобно се случи вчера в нашия политически живот.
А гледката на подобен петел може да отзове дори мастити посланици. ...

Със синовете му растяха двата бора в двора на хаджи Станко.
Щом една ранна пролет се родиха близнаците Христо и Драган, старият чорбаджия Въло Чемшира впрегна воловете и призори пое към града. Придошла бе реката досами селото, каруцата почти затъна в тинята, но старецът не се отказа. Върна се от паз ...

Отминават годините.
Тъй ятата завръщат се,
после шумно разперват крила,
в своя полет завихрят се,
ниско слизат над къщите ...