Сълзите на розата
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гор ...

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Лицето ти е в полусянка,
а устните - преляло в мрака вино,
което някой хищник ще изпие...
Очите ти опитват да прошепнат нещо -
учудено и неразбиращо големи. ...

В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал, ...

Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...

След обяд двете се срещнаха в хлебарницата. Усмихнаха се една на друга и жената я помоли:
- Изчакай ме навън!
Тръгнаха към вкъщи.
- Казвам се Милана. Ще бъдем съседки - колкото Бог ни е отредил или съдбата. Кой както го разбира.
- Приятно ми е! Аз съм Наталия. ...

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.
- Добре, че ви срещнах - казала Работата -
откога чакам да ме свършите.
- Леле - казала Неволята - като те видях се сетих, ...

Гого Папийонката, леке на всички управляващи: „ Журналистите са тези, които са упълномощени да говорят от името на народа…“
Аз мисирки не съм упълномощавал да говорят вместо мен.
А и си спомням думите на известен чорбаджия на медия: „Моите журналисти изразяват моето мнение. За което им плащам. Който ...

Вън е есенно красиво,
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...

Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...

колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее

Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха. После се прозяха, почесаха се, сложиха пухкавите си пантофки, и като измиха лицето и зъбите си, се затътриха надолу към кухнята в двуетажната си къща с басейн и огромен трам ...

Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?

Знаеш ли, сега се сетих, че мога да ти разкажа още няколко истории за мои познати и близки. Да речем, за Мия, тя ми е племенница, дъщеря е на братовчедка ми Нора. Един ден тя си позволи нещо нечувано, просто прочете...няколко съобщения за шефа!
Днес шефът й имаше рожден ден. Май ставаше на петдесет. ...

Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...

Възпявам електрическото тяло...
Уолт Уитман
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...

За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...