КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ПОЕТА
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...

От древни времена ги има,
до нас достигнали са китни и могъщи.
Дърветата са живата им рима
и за животни цял безброй са къщи.
Горите са сърцето на земята, ...

Вкусът ти вече избледнява,
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини, ...

Поглед
Красив е онзи поглед, в който има уважение
и може да създава с огромно въображение.
Винаги е изразяващ, някак специфично,
красив е онзи поглед, когато е мистично. ...

Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...

Размишлявайки в мрака на нощта, дълбоко в своите мисли, забелязах една светлина, която блестеше в далечината. Тя беше като звезда, която е избягала от небето и паднала на земята. Искрящият й блясък караше очите ми да прозряват от тъмнината, а мислите ми да отлитат далече в просторите на безкрайното ...

Върви неземнице, танцувай
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...

– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...

ОТМЪЩЕНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като низ от непрозрачна връзка
е свързана веригата на злото.
Безкрайното жестоко отмъщение ...

Надя мина покрай пилоните и тъкмо щеше да заслиза по стълбите, когато се обърна и разпозна своя приятелка от съседна улица, с която бяха играли като деца. Момиченцето, всъщност вече беше жена и сега накуцваше около пилона, опитвайки се да танцува без да залита. Гледаше безизразно със същите очи, с к ...

Като капчици дъжд изпаряват се всички минути.
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда. ...

ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...

За тебе, всичко е за тебе –
луната, слънцето, звездите…
За тебе, всичко е за тебе –
дъхът на лятото и дните.
За теб са цветовете нежни, ...

ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...

СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...

Е, как няма да съм горделив… На високо ли съм? Да!
Над всичко наоколо – всичко, дето вече и още диша и мърда. Гледам ги от високото, преценявам, оценявам, осъждам. Да, разбира се – и те ме гледат, взират се към мен, но няма какво да видят. Освен червения ми задник, който изразява цялото ми отношение ...

КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...

„
Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...

Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало... ...

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...

На тази пролет тайно се надявах -
да дойде с щастие и радост пролетта.
Да чуя птиците и тяхната гълчава,
бълбукащия глас на водопад.
И даже ветровете ободрени ...

Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...

СМИСЪЛЪТ НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧЕН
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...

Колко много са цветята
по поляни, в къщи и в гората.
Колко радост те ни носят
и на слънцето пламтят.
Бели, розови, червени, ...

Love story
В моята любовна история,
ти си главна героиня.
Развивам горчива теория,
дали си ти моята любима. ...

Невинното момче жестоко унижават,
а то също чест и достойнство има!
Видеото пред всички разпространяват,
явно малко ум от Бога те взимат!
Толкова много ме е срам, о, Боже, ...

Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,
че детето ѝ мило почина от болест зловеща.
Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,
който своите траурни мъки безръко посреща.
На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него. ...

My hands are soft
my eyes are dry
no tears left to cry
to ask me why-
the reason's blind. ...

В цветя сияе този свят,
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...