Яжте риба на корем-
май научно е доказано,
само,че, не съм серсем
да се тъпча безнаказано.
Екстри имала тя много, ...

Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич, ...

Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...

В земя на древни чудеса,
имаше хляб истински, без никакви меса.
Изпечен с любов и без суета,
вкусът му бе най-добрият в света.
От векове той се е приготвял: ...

„Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“
Със създаването на света се появява и човекът ...

Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...

Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...

/на Таня/
Животът дар е! Да се учим в него,
прескачайки над урвите със скок,
надмогнали погрешното си Его,
променяйки мига за нас жесток. ...

От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Пр ...

Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...

Astarte rules the hearts
Giving love to people
No one can avoid it
Endless
Sun Ray

Сред звездна гарнитура -
две резенчета нощ ...
Едно от най-вълшебните блюда ...
И аромат на лято,
който носи мощ ...

Топло ми е и през сезона зима,
имам летни спомени в тетрадка -
пътят който съм изминала,
топли ветрове и попътен вятър!
Събрала съм няколко прегръдки ...

***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...

Аз нямам какво да оставя.
Нито нещо да ти завещая.
Оставям ти спомени само.
Усмивки безброй разпилени.
Мисли разхвърляни и несъбрани. ...

Няма цвете като теб,
така да топли нежно душата ми,
да ме кара да мечтая,
да ме кара да бъда по-добър човек,
няма цвете като теб, ...

Снежинката
На Снежана
Ти чиста си като снежинките навън,
излязла си сякаш ти от моя сън.
Красива, нежна, мила и добра жена, ...

Не търся правите участъци на пътя,
макар и стръмно устремени към звездите.
Жадувам острите завои,
дори надолу да ме свличат.
Не търся правилност в чертите, ...

... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...

Бях вече на плажа и наблюдавах как морето се пробужда от лъчите на слънцето. Тихо, позлатено, равно като тепсия. Дори чайките, странно, ги нямаше. Съвсем сам, както всяка сутрин от няколко години насам. В ръце държах две сини хавлиени кърпи, единственото което е останало от родителите ми на този пла ...

Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...

Ах, как ми се иска…
Ах, как ми се иска не да живея до “Плиска”,
а на “Витошка” до храм “Света Неделя”!
Пеша да си припкам по магазини наблизко
а не да се блъскам в автобус за “Обеля”! ...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...

> Виждам те във къс от старо огледало.
>
> В книгата, която дочитам призори.
>
> В лятото морето солено приласкало, ...

Само миг ме обичай, кратък миг подарен,
нека бъде за просяка медна монета.
И снежинка, прорязала мрака студен
да опари с венец от иглички сърцето ми.

Че съм ревнива, ревнива съм. Факт! Не че моичкият е някакъв хубавец невиждан, ама... Дето викат, може да е идиот, ама си е мой идиот, не си го давам! Не само идиот е той, Поликарп Поликарпов! По-възрастен е от мен с цели 12 години, наближава вече петдесетте и започна да оплешивява. Пусна си едно бир ...

Аз в този свят съм закъснял,
за следващият подраних.
Макар и в теб любов познал
аз в този свят съм закъснял.
И не напразно плам отдал ...

Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...

- При нея отиди,
там само остани,
при мен не се върни;
без дал ли си вземал,
на кухо си живял! ...

- Хо-хо-хо – изхохока добрия старец и озадачено се поглади по брадата. Беше пътувал 430 километра само за да открие, че къщата е тъмна и никой не го очаква. Зарече се повече да не се доверява на писма, завършващи с „обичам те, дядо Коледа!“ - някои деца имаха странно чувство за хумор. Откъм еленския ...

Домът е чаша чай от тазгодишните липи
Домът е книга, мъфини с малинки
и парата от включена кафемашина
Уханието на дом е палачинки!
Мечокът плюшен и покривката на точки ...

Дядо Коледа! Знам, че си зает!
Но, много моля за здраве и късмет!
Разпръсни ги като сняг?
За всекиго да има в този свят!
И малко мозък прибави, ...

/ За по-големи /
В гората силен вятър, сняг.
Летят снежинките красиви
от зимата студена знак.
Животните са мълчаливи. ...

Алкохол, цигари, секс-
ползваме ги все на екс
и товарим свойто тяло.
Ще се мре, то се видяло!
Що пък да не се надрънкаме ...

Евгени живееше в малък град. Хората се познаваха. Знаеха кой какво работи. Помагаха си, когато се налагаше. Младият мъж работеше в частна фирма. Заплатата му не бе голяма, но си я получаваше редовно. И му стигаше при неговия начин на живот. Имаше почивни дни, в които работеше по двора на къщата, в к ...

Пазителката на квартала
От няколко дни не е яла
Спи навън върху купчина шума
И скоро не е чувала добра дума
Полайва приятелски по някой минаващ ...

Аз съм онази малка точица,
драсната случайно на листа.
Следа от молива изгризан,
зареден със грешни мисли.
Малко петънце зад думите, ...

Всичко беше старателно планирано - от върха на коледната елха - нали той беше лидерът на играчките! Когато всички в къщата заспаха, плюшеното мече избута големият камион точно под елхата. И всички играчки по команда започнаха да се спускат по клоните и да влизат в каросерията. Гирляндите бяха паднал ...