4 222 резултата
ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...
3455
13
Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...
1179
1
- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...
1582
2
Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
1129
2
Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
-Ало! - каза мо ...
1096
2
Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
1331
4
Лудориите на една крава.
Глава 1
Добре, предавам се, всичко ще разкажа.
Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роб ...
Глава 1
Добре, предавам се, всичко ще разкажа.
Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роб ...
1457
9
Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук натам зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок по испански. Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята и на Педрос за под ...
923
12
Превъзбуденото ми настроение мигом премина в шок. Ръцете ми паднаха като отсечени. Красивото, нежно момиче, с мечтите и приповдигнатото настроение, необуздания младежки пламък и чаровното излъчване. Не исках дори да мисля за изживения ужас. Какви изверги трябва да са мъжете, които са го направили. Т ...
856
6
Вечерта се търколи неусетно. Двамата мъже играеха тихо. Подхвърляха си понякога шеги. Както пиехме по мъничко уиски, така се донесоха и ядки, още лед и аз се страхувах, че накрая може да се напия. Хубава напитка, приятна обстановка, добра компания, по глътка, нищо неприятно не почувствах дори. След ...
762
5
- Катерин, нали носехте няколко български книги със себе си. Донесете, моля, тази, която четете. Аз съм слушал вашия език, но никога не съм се мъчил да произнасям думичките ви.
Всичко това ми беше казано с приятния, напевен тембър на Педрос, на превъзходен руски език. Стоях отпреде му онемяла и не з ...
Всичко това ми беше казано с приятния, напевен тембър на Педрос, на превъзходен руски език. Стоях отпреде му онемяла и не з ...
760
5
Кръгла спалня, заемаща на ширина почти цялата стая изработена от масивно дърво на приказни плетеници, от листа птички цветя, в светъл ненатрапващ се дървесен цвят, двете нощни шкафчета от двете страни бяха като дантелени, от същата дърворезба от дясно беше стена - прозорец с матирани стъкла, също на ...
857
4
Двете жълти лампички светнаха, чу се писукане и двете портални врати се отвориха навътре и назад. Марко махна с ръка посока камерата, усмихна се широко и седна пред волана.
- Е, Бог с нас! - промълви той и се плъзна бавно по идеално оформената алея, отстрани пробягваха малки пънчета, запълнени с цъф ...
- Е, Бог с нас! - промълви той и се плъзна бавно по идеално оформената алея, отстрани пробягваха малки пънчета, запълнени с цъф ...
901
10
ГЛАВА ПЪРВА
ГОДЕЖНИЯТ ПРЪСТЕН
Мартина погледна през прозореца навън. Тя още пътуваше с автобуса към малкото селце, където щеше да срещне любимия си. В душата й беше мрачно и тъжно. Сякаш предстоеше нещо много лошо да стане с нея и приятеля й. Сутринта се беше обадила на Питър да я чака с първия ране ...
ГОДЕЖНИЯТ ПРЪСТЕН
Мартина погледна през прозореца навън. Тя още пътуваше с автобуса към малкото селце, където щеше да срещне любимия си. В душата й беше мрачно и тъжно. Сякаш предстоеше нещо много лошо да стане с нея и приятеля й. Сутринта се беше обадила на Питър да я чака с първия ране ...
1264
1
Трудно ми беше, защото и тя в училище е учила руски език, но знаеше малко думички и трудно ги вмъкваше в разговорната рече. Странно, когато се стараеш да разбереш някого, се получава. Тук е мястото да отбележа, че в самия румънски език са влезли много чуждици, предимно от руски и английски, които ес ...
739
13
След един час, полусхванати в колата се сетихме да излезем, пък и слънцето се премести, вече огряваше безмилостно ламарината, под която преди това се чувствахме уютно и сигурно. Престъпихме плахо към сянката, хвърлена от сградата. Огледахме се несигурни и седнахме на пейката, намираща се до самия вх ...
761
14
Глава 1
Историята, която ще ти разкажа, се развива в Париж, но не си мисли, че това е поредната сълзлива, любовна история. Вместо да гледаш към Айфеловата кула и да се настройваш романтично по-добре си помисли за Сена, за мракът, който тя носи и за истинския живот. Виждаш ли тъмните й води? Помирисв ...
Историята, която ще ти разкажа, се развива в Париж, но не си мисли, че това е поредната сълзлива, любовна история. Вместо да гледаш към Айфеловата кула и да се настройваш романтично по-добре си помисли за Сена, за мракът, който тя носи и за истинския живот. Виждаш ли тъмните й води? Помирисв ...
1282
3
- Ох, Кате, престани! Виж настръхнах цялата, ще припадна от тези страшни неща. Слушала съм за такива истории, но все си мислех, че са пресилени. Украсени от разказвачите им. Сега от твоята уста звучат като сбъднати кошмари. Действително ли е възможно да има чак такива изверги? Ако не ми го разказваш ...
787
9
... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я ...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я ...
2478
3
Влязохме във входа на блока, който беше с електронно заключване, както повечето наши жилищни блокове, в гъстонаселените градове в България. Стените - чисти, на лявата страна огромно огледало, 3 м високо и толкова широко. Големи саксии с живи, свежи цветя, чисто, както бихте поддържали чист коридора ...
860
10
... Покрай павилиона за закуски беше пълно с пластмасови чашки от кафе, празни бутилки от боза и куп мазни хартийки.
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...
962
3
Уловил безпокойството ми в погледа, отецът сложи меката си ръка на рамото ми и се усмихна насърчително, посочи една пейка в близост и се отдалечи от нас. Топката отново се сви в стомаха ми, но не посмявах да поглеждам Марко. Давах си сметка, как изглеждам и какво може да се предполага. Сърцето ми бе ...
720
9
Откъс от романа "Реформата"
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...
915
1
Черното Паджеро спря пред сенчестото, квартално кафене и от него се подаде изящен крак, обут в красива, маркова обувка, с около осем сантиметров ток, тънка златна верижка на глезена и само миг след това, седящите на масичките, с отпуснати челюсти мъже, едва преглътнаха, горчивата глътка кафе, разпоз ...
942
13
Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...
876
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
1112
5
... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, ...
1125
2
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...
1244
5
Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и ...
1192
6
Някой я целуваше по рамото и врата, но на нея ужасно ú се спеше. Целувките бяха приятни, леки и гъделичкаха сетивата ú. Усети първите тръпки на възбудата, но все още не беше излязла от дълбините на съня. Една ръка се плъзна първо по талията, а след това по корема ú. Долавяше дъха на мъжа, който милв ...
901
2
Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...
751
1
Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...
1472
1
Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
1278
5
Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...
1051
1
- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
929
2
- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
1193
1
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
1167
4
Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
790
1
Николай и Юлия предпочетоха да не се намесват, а само ги слушаха. Болките на Анна и Андрей им бяха непознати и знаеха, че не могат да им помогнат, просто нямаха опит в това. А като че ли точно сега, в този момент те бяха изплували на повърхността и ако този разговор можеше да им помогне да се освобо ...
848
... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...
905
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
