4 222 резултата
... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...
935
2
- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
2575
4
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
1274
5
- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
1092
5
Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...
1134
6
ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
839
2
"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
878
5
>>>>>> Част първа
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защо ...
1250
3
Вечерта беше дълга, а утрото идваше бавно. Всички се бяха потопили в нощната нежна прегръдка и не им се излизаше от нея. Въпреки че й беше приятно, Луиз нямаше търпение да се събуди. Тя знаеше, че я чака телефонен разговор, който очакваше с нетърпение. Искаше й се пак да чуе гласа на своята нова люб ...
1227
4
Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...
2039
По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му ...
1265
5
Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...
1775
6
Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...
949
2
Оковите на душата - III
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...
945
2
Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...
Още долавяше онзи огън в ...
1402
10
Оковите на душата - I
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...
1007
6
Александър беше красив млад мъж, който след като завърши гимназия, се отдаде на своята голяма страст - високите скорости и състезанията с колите. Син на обикновен автомонтьор и майка-фризьорка, Александър можеше само да мечтае да участва в големите ралита, поради финансовата си нестабилност, въпреки ...
3015
1
По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...
1451
9
Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...
992
4
Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...
2058
2
(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
1030
5
Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...
1081
1
Когато се събудих сутринта, един образ все още беше пред очите ми. Едно момче, което ми изглеждаше толкова познато (сякаш съм го виждала хиляди пъти до сега) и все пак не знаех дори името му. Образът му ме следваше из цялата къща - където и да идех, каквото и да правех, той беше с мен. Изглеждаше ми ...
1280
1
Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
1798
16
Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
1110
19 години... От 19 години знам това място... Роден съм в този град и абсолютно всяка година съм минавал през това кътче, но днес беше различно... Водните колела в езерото бяха завързани, водата беше гладка и спокойна като лед... Само патките оставяха красиви следи в нея, докато гонеха разни насекоми ...
878
Любов ли е това?!
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...
999
3
Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
1308
1
Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...
1378
Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
1428
"Непрекъснатият алармен звук, като нестихващо металическо бучене на часовника, бавно и мъчително ме изтръгна от съня ми. Пет часа, време за тренировка. Наплисках си лицето с ледена вода да се събудя и навлякох екипа за тичане. Треньорът вече стоеше на верандата с две чаши кафе. При появата ми недово ...
1086
7
Първа част
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
1062
„... През цялата изминала седмица Стела неизменно присъстваше в болничната ми стая. Невъзможността да се разделим будеше недоумение в околните и пораждаше безумна надежда в изтерзаното ми сърце. Не знаех с какво съм заслужил подобно щастие, но го приемах, държейки го здраво в ръцете си, без да му да ...
1145
6
ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...
1004
1
Луксозен черен джип спря пред един нощен клуб. Двама симпатични младежи слезнаха от него и се насочиха към входа.
Единият от тях беше младата кино звезда Кристиан Джеар. С черната си коса, с тъмносините, сякаш пълни с нежност очи, с очарователната си усмивка и атлетична фигура, той с лекота печелеше ...
Единият от тях беше младата кино звезда Кристиан Джеар. С черната си коса, с тъмносините, сякаш пълни с нежност очи, с очарователната си усмивка и атлетична фигура, той с лекота печелеше ...
1214
Глава Четвърта: "А защо да живееш след като не си интересен?"
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...
1081
1
Ти беше искрите в очите ми, смисъл на мечтите ми, въздух в гърдите ми и залезът в дните ми. Казвала ли съм ти някога, че те обичам?... не, не съм и съм сгрешила. Обичах те така силно с чиста и непозната за мен любов... но си мълчах. Дали ако знаеше за тази моя любов щеше да я приемеш? Не вярвам. Виж ...
1138
1
Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...
1208
2
Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...
1326
3
Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото.”
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...
1298
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
