ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...

Започнах да пиша нещо като роман. Не знам какво ще излезе, но ви пращам първата глава. Ако Ви хареса, ще Ви пращам и следващите... :)
...........................................................................................................................................................
"Жените см ...

Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с ус ...

- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая с ...

“Извън нощта, която ме скрива
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропа ...

Никой от тях не обичаше неделята. Дейви и Джейд знаеха, че на другия ден ще имат поредния концерт в Берлин. Крис и Ейдриън пък щяха да се върнат към сивото си ежедневие, мислейки за следващия път, когато ще се срещнат с момчетата. А това вероятно щеше да се случи след доста време. Но сега все още бя ...

Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...

Отвори очи, протегна ръката си към оставената чаша на шкафа. Вместо вода, вътре бе поникнала роза. Аромата й попи в съзнанието. Днес щеше да бъде розова. Малката стаичка притискаше спомените към сърцето й с тъга... Огледа се, навън дъжда сипеше капките си бавно като знамение, земята приемаше водата ...

- Дейви, снощи те сънувах. - Ади го погледна, усмихвайки се.
- Така ли? И какво стана?
- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.
- С Майки?
- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана ...