4 222 резултата
Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...
1224
3
Шумът на стенния часовник се сливаше с раздиращата мрака тишина... само един глас шептеше тихо... молейки за помощ, за капчица любов:
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...
1813
2
Катомодрията гласеше:
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...
943
I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...
1216
1
Сърцето на Домена разказва, че в средата на осемдесетте години Учителят И. преподавал в едно от гимназиалните училища на град Русе. Бил блед и слаб мъж, винаги мълчалив, почти невзрачен, но с живи и проницателни очи. Откога в душата му нещо се случвало, не се знае, но и лицето му отказвало да изобра ...
1117
Д И М К А Т А
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...
3751
10
Тя е всички тях,
но себе си не знае,
все далеч от нея бях,
но знаех как се кае.
Едра снежна плът се люшваше из тъмното небе, сякаш галеше вечерта, а сетне неусетно заспиваше върху натрупалата навсякъде бяла покривка. Студът, този събрат на великите души, проникна в страните на Васил, прочисти съзнан ...
но себе си не знае,
все далеч от нея бях,
но знаех как се кае.
Едра снежна плът се люшваше из тъмното небе, сякаш галеше вечерта, а сетне неусетно заспиваше върху натрупалата навсякъде бяла покривка. Студът, този събрат на великите души, проникна в страните на Васил, прочисти съзнан ...
1276
4
Мислите, че това не може да ви случи? Лъжете се! То вече ви се е случвало…
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...
1142
Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...
948
1
Доменът на братята “Бели сърца” е основан в ранната пролет на 1985 година в Русе от местен учител, чиито инициали са У. И. Предполага се, че зад съкращението У. се крие не някое име, а прозвището “учител”. Учителят И. съзнателно е скрил името си, защото е счел, че в началото, неговото начинание е из ...
918
2
Брат Натома беше оставил следното съобщение на Васил:
“Брате, Лотсоппа, в низините на обществото се срещат души, побягнали от този свят. Вечер площадът е място на мечти; той е със сърце широко, но с ум, потънал в блян. На ръст е среден, дрипав като теб, крачи бавно, поклаща се и куца. Едни побягват ...
“Брате, Лотсоппа, в низините на обществото се срещат души, побягнали от този свят. Вечер площадът е място на мечти; той е със сърце широко, но с ум, потънал в блян. На ръст е среден, дрипав като теб, крачи бавно, поклаща се и куца. Едни побягват ...
1011
3
Брат Сенаг, почитателят на Августин и Тома Аквинат, бе оставил на Васил кратко съобщение, то гласеше:
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...
1421
4
Авторът не е бил пряк участник или свидетел на описаната история, като се изключи един малък отрязък от нея. Единственото, за което е готов да носи отговорност е, че точно и без вмешателства е предал чутия и поверен му разказ.
----
Животът е скучен, сива плът беше денят. Ала отдавна вече не е така…
...
----
Животът е скучен, сива плът беше денят. Ала отдавна вече не е така…
...
1400
7
ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...
3274
1
Започнах да пиша нещо като роман. Не знам какво ще излезе, но ви пращам първата глава. Ако Ви хареса, ще Ви пращам и следващите... :)
...........................................................................................................................................................
"Жените см ...
...........................................................................................................................................................
"Жените см ...
1405
5
Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с ус ...
1276
6
- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая с ...
1549
1
“Извън нощта, която ме скрива
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропа ...
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропа ...
1201
4
Никой от тях не обичаше неделята. Дейви и Джейд знаеха, че на другия ден ще имат поредния концерт в Берлин. Крис и Ейдриън пък щяха да се върнат към сивото си ежедневие, мислейки за следващия път, когато ще се срещнат с момчетата. А това вероятно щеше да се случи след доста време. Но сега все още бя ...
1593
1
Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
1299
2
Отвори очи, протегна ръката си към оставената чаша на шкафа. Вместо вода, вътре бе поникнала роза. Аромата й попи в съзнанието. Днес щеше да бъде розова. Малката стаичка притискаше спомените към сърцето й с тъга... Огледа се, навън дъжда сипеше капките си бавно като знамение, земята приемаше водата ...
1188
- Дейви, снощи те сънувах. - Ади го погледна, усмихвайки се.
- Така ли? И какво стана?
- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.
- С Майки?
- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана ...
- Така ли? И какво стана?
- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.
- С Майки?
- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана ...
1440
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
