6 447 резултата
То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...
705
4
Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
524
Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
1060
4
На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...
1003
2
И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
644
2
Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
844
2
Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
953
4
Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...
717
3
Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...
897
Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...
687
2
Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
751
4
1-во нещо: КРАТКИТЕ МИГОВЕ, ПРЕЗ КОИТО ФУТБОЛИСТИТЕ ИМАТ КОНТАКТ С ТОПКАТА
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...
1226
3
Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...
611
1
Където и да си....
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...
643
2
Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...
6766
4
П И Р И Н П Л А Н И Н А
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
663
И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
772
3
Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...
... Първо би в ...
728
6
скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
701
Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
1147
5
Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...
1007
6
Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...
565
Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
790
2
Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...
736
1
Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съ ...
707
Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
799
Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...
551
Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
1266
Потърсих усмивка сред хората, които имат всичко, но те изглеждаха толкова празни.
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
570
Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...
1991
10
Всички си тръгнаха. Първо Илюзията. Гонорея се заинати преди 60 лева да се трансформират в клинична пътека. После една жена напусна и натисна „Next track” Копчето заяде и така... Последно се изпари “Jameson” - старите приятели имат този навик. Многобройните малки предатели се събират в общ гроб, кре ...
1167
3
ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...
643
Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...
590
Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...
535
1
Тогава кифла няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...
841
8
Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...
1212
4
Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...
602
1
Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
551
1
Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...
1240
1
2
Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...
545
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
