4 268 резултата
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
1143
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
1277
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
569
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
717
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
503
2
1
Надя се промъкна тихо. Не беше заключил вратата, значи си беше вкъщи. Нямаше какво да губи, а реши, че ще е наложително да загаси лампата, за да не види лицето ѝ. Тя отвори вратата в стаята леко и сложи ръката на копчето. Когато лампата изгасна, арабинът скочи от леглото, но се спря пред нея.
– Аа, ...
– Аа, ...
1372
8
17
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
725
3
1
Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
1014
5
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
1122
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
1209
2
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
1238
1
Песента на лебеда-2
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
646
3
2
Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...
1296
7
21
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
935
1
2
Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
504
2
3
След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
616
3
Изживях всичко, което описах като мечтание за истинската любов. За тази съществуваща, наивно даваща се на доверие като дете , наречена любов.
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
460
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
879
1
2
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
1157
2
4
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
1285
2
5
(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
651
1
Добро утро! Започвам една поредица от откъси, с които надявам се да се забавляваме заедно. И да направят денят ви по-усмихнат. Приятно четене!💖
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
1673
3
5
През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...
1057
1
– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
791
9
19
– Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна мъчително – да дадеш хапчета на моя Киро. Иначе… – пак замълча за минута. – Ще се хвърля в реката.
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
1323
6
От известно време Хирурга съсредоточено наблюдаваше как от чешмата на двора му се редуват мънички капчици вода. Това събитие само по себе си не го дразнеше толкова , колкото го натъжаваше. Не че щеше да се изразходи определено количество вода или за пореден път трябваше да сменя самото кранче. Прост ...
672
(пролетта на 2019 г.)
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...
801
1
6
Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...
796
8
19
Капки кръв са се просмукали в пясъка на плажа. Образуват следа.
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...
436
1
Верен на думата си, Франк остана още час, в който й обясни малко по-подробно за бариерите, но се ограничиха до теорията, тъй като магията й не се бе завърнала. Все още не бе толкова прецизна, колкото й се щеше. Можеше да се каже, че използваше атма повече като меч, отколкото като скалпел, а ако се о ...
525
Беше декември, някъде към един часа след полунощ. Къщите спяха килнати настрани, притиснати от натрупания сняг. От комините се издигаше топлия дъх на изгорелите вече дърва. Снегът беше обгърнал селото с тишина. Тази тишина се стори твърде чувствителна именно на арабина, който тъкмо затваряше вратата ...
738
8
18
Беше почти невъзможно за Лизи да пренасочи мислите си от разкритията, които току-що направи, към гостите. Една част от нея всъщност се изкуши да каже на Франк, че ще се престори, че не е тук, за да могат да поговорят още, но друга й напомни, че далширът не беше обикновен благородник, а принц. Принц, ...
616
Елизабет се протегна мързеливо в мекото легло.
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
1470
На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
504
Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...
Безмилостно време на гор ...
853
7
18
Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
534
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
712
6
11
Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше ...
1378
Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...
1493
7
18
Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...
802
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
