14 762 резултата
1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...
  3011  12  22 
- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...
  480 
-Ти беше четиригодишен, държеше големия чадър, който закриваше цялото ти тяло, а ние стояхме отстрани и се смеехме! Помниш ли ме, бабе?
-Не – промълви сухо тринадесет годишния Исмаил. И как другояче, сърдит е, след като от девет години баба му не го е търсила…и не само тя.
Есенен ноемврийски ден, пъ ...
  561 
Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...
  1057 
ФЕЙСБУК ПАРТИЯ
– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века. Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето ...
  1963  11 
17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дъл ...
  1324 
- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...
  1579 
Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...
  421 
- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не с ...
  1089 
Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...
  2745  25 
Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес ...
  1698 
САКО ВТОРА УПОТРЕБА
Годината се намираше в най-красивия си стадии, когато зеленото лято е отстъпило пред жълто-оранжевата есен. Слънцето все още милваше бузите и челата. Сладострастният вятър, който развяваше разголени тела през жегите на отминалия сезон, не можеше да се сравнява с романтичният есен ...
  1582 
14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания ...
  492 
„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...
  2111 
Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...
  421 
В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...
  798 
- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...
  585 
Дън! Дън! Дън! Камбаната биеше от сутринта. Свърши се! Днес погребваме баба. Толкова, господ ѝ отреди 103 години, щедър е бил, макар да исках поне още една… Всъщност днес погребваме едно тяло. Баба си замина още преди месеци. Това е тялото на една непозната. Моята баба беше весел човек, жизнена и ен ...
  1370 
НЕБЕТО НЕ СЕ СДЪРЖА И ЗАПЛАКА
“Die reinste Freude ist die Schafenfreude.”
/”Най-голяма е радостта от нещастието на другите.”/
Немска поговорка
Сиво-черни, купести облаци. Небето бе тъжно. ...
  798 
Баничка
Есента беше избързала на позлати дърветата в градинката при Женския пазар. Беше рано. Беше едва 7 часа и много от сергиите бяха пусти. Тук там ранобуден търговец подреждаше стоката си. Циганите идваха по-късно. Техният “бизнес” можеше да се упражнява, само когато столичани вече бяха многобро ...
  2803 
Днес Калина ми каза:
Познавам го само от 7 дни... Името му започва с три ченгела, две срички, пет букви и завърша на Любов... Но ти трябват 7 дни да го мислиш.
Седем часа след като ми каза
"Здрасти" на Марсовите полета, ме искаше в София при него, възможно най-скоро, за колкото се може по-дълго.
Хм. ...
  1372 
- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни ...
  3270  17 
ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...
  1288 
Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...
  1098 
Безсънна нощ ме мъчеше. Поредна вечер не можех да заспя...
Спомена за теб ме караше да полудявам. Бях твоя... Толкова твоя...
Ръцете се докосваха горещо... Сърцата пееха в едно цяло...
Телата копнееха да се слеят...
Бяхме една любов... Бяхме една мечта, едно съвършенство... Бяхме... ...
  428 
И така, откъде да започна?
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...
  453 
Избелели
Билетите още стоят на бюрото. Щяхме да ходим на театър. Представлението беше на 20 май от 19 часа. Днес е 18 юни. Реших да си пренаредя стаята и случайно ги открих – затиснати под Достоевски. Без да се замислям смачках двете хартийки и ги пуснах в кошчето за боклук. В следващият момент вече ...
  1280 
Последният ден е най-хубав.
Последната нощ е най-кратка.
Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.
Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за ...
  1276 
Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...
  2495 
ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...
  1284 
Щиляна вървеше по горната улица вече четиридесет години. Това ù костваше десет-петнадесет минути повече, но се беше зарекла, че никога повече няма да мине покрай къщата на убиеца на детето си! С годините и ставаше все по-трудно да изкачва баира, но нямаше да се откаже. Маргарита бе нейното цвете – к ...
  851 
IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...
  453 
Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории ..
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортите и ми се усмихна пожелавайки "Бон воаяж". На два метра от него се прегръщат пред всички минув ...
  903 
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ам ...
  1671 
III.
- Come baby, to get some blues.
Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втр ...
  352 
Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...
  794 
Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...
  1648  11 
Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка тр ...
  679 
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...
  905 
II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...
  525 
Предложения