Разкази - Проза

Любовта те кара да полудееш

Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бях ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2017-01-29T15:55:17+02:00 1.7K 1

Единство

- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-01-29T15:52:13+02:00 1.6K 3 9

Божествено

Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-28T17:04:01+02:00 1.5K 1 6

Натрапникът

Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...

Boyan

Проза » Разкази

2017-01-28T16:55:16+02:00 1.6K 1

Срещи

Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-27T12:30:44+02:00 581 5

Бай Кольо и ръчната количка

Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...

parvanski

Проза » Разкази, Хумористична

2017-01-25T22:24:19+02:00 2.2K

Пир с парите на евреите

В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...

radi.

Проза » Разкази

2017-01-25T20:11:08+02:00 749 1 2

Размисли след секс

Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-01-25T14:01:29+02:00 4.5K 13 24

Пътепис на обратно

Тоя проклет град с тия огромни, каменни сгради, поставени тук сякаш от същия поставил пирамидите и тия прашни улици, начертани сякаш с едничката цел да те изгубят, да те погълнат, да те направят част от всички губещи се...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-01-25T00:06:20+02:00 925 1 1

Сестринска любов

На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-01-25T00:05:32+02:00 2.1K 3 7

Като сънуващи

-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-01-24T15:00:38+02:00 783 2 6

На път

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-24T14:58:25+02:00 616 3

От събота до четвъртък и 5 години и 1/2 между тях

И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чак ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-01-22T17:56:46+02:00 1K 5 9

Синът на Хаос

Гадно нещо е, когато те тресне хормонът…
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-01-22T12:48:41+02:00 1.8K 1 5

От дъното на морето

ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-01-21T18:12:12+02:00 1.4K 2

Лайкоберачка

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-20T20:41:13+02:00 1K 4

Всички мразят Понеделник

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

karatistkata_f

Проза » Разкази

2017-01-20T14:53:24+02:00 1.4K 1 1

Изолация (част втора)

Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...

Antinormal

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-01-20T08:30:25+02:00 762 1 3

Ти-шина

Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...

НощенЕздач13

Проза » Разкази, Други

2017-01-18T18:54:59+02:00 944 1

Петър и Мария 2 глава

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2017-01-18T18:53:34+02:00 845

Ничия

- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...

wola

Проза » Разкази

2017-01-18T16:08:48+02:00 1.6K 1 4

Зимна приказка

Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снеже ...

Иванов

Проза » Разкази

2017-01-17T23:52:17+02:00 882

Гара Хилегом

- Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.
- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

2017-01-17T23:25:18+02:00 1.3K 1 4

Наказана душа (за конкуpса 2.3)

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2017-01-17T21:20:47+02:00 1.7K 1 4

С любовта шега не бива

Петък вечер. Двете приятелки за поредна седмица са в рок бара. Вероника е въодушевена и се забавлява, както винаги. Ирина, забила поглед в тениската на бармана, върти чаша в ръка. На моменти присъствието ѝ е само телесно, умът ѝ бяга към него. Подпряна на бара, мислейки си за него, Ирина може да поч ...

delight

Проза » Разкази

2017-01-17T08:50:54+02:00 2.1K 2

Хей, хайде на кафе

Работех на летището и от доста време харесвах един колега ..., той беше шофьор на автобусите, които караха пътниците от терминала до самолетите... Имах семейство, но се забърках в това някак ненадейно.
Един ден го видях и си казах:
- Какво пък толкова, ще го поканя на кафе, ако приеме, ще излезем, щ ...

chochone

Проза » Разкази

2017-01-17T08:45:37+02:00 1.1K

Изолация (част първа)

Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...

Antinormal

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-01-17T00:54:19+02:00 791 1 1

Магията на числата

Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...

vega666

Проза » Разкази

2017-01-16T18:59:18+02:00 1K 3 9

Не мога без нея (за конкурса)

Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-01-15T18:37:29+02:00 1.9K 2 8

Двама влюбени и тя

Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-01-15T16:34:55+02:00 1.6K 4 11

Врата

Това го беше сънувал. Или по-точно – беше го преживял. Обаче преживяното винаги е по-различно. Тогава всичко беше хем мрачно, хем сияйно. Случваше се край морето, чуваше шума на вълните. Имаше павилиони, балони, продавачи и тук-там курортисти. Обаче хората не бяха много, защото сезонът бе странен. Н ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-14T20:17:24+02:00 684 3

От другата страна

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...

IvanMirchev

Проза » Разкази

2017-01-14T12:54:48+02:00 1K 3

Без съжаления

Как ти липсва нещо, което знаеш, че никога няма да се върне?
- Ще повторите ли въпроса?
- Съжалявате ли за нещо?
Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-01-14T12:14:08+02:00 949 4

Къща с дървена ограда

- Има ли нещо?
Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
Спомня си ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-01-13T20:54:49+02:00 1K 1 2

Сточна гара

В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-13T20:35:44+02:00 701 3

Сержантските пагони

СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2017-01-13T13:14:30+02:00 1.4K 2

Кал и след калта (за конкурса 2.3.)

Пушеше в сянката на смърча пред черквата. Сам той беше като сянка. Мършав, с няколкодневна брада, с тъмни кръгове около очите. Войнишкият шинел висеше на гърба му неестествено широк. Притеснено пристъпяше от крак на крак и чакаше.
Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...

perperikon

Проза » Разкази

2017-01-12T17:37:51+02:00 2.2K 6 14

Аромат за засищане

Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пъ ...

МартинРозев

Проза » Разкази

2017-01-11T23:25:07+02:00 817 2

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Katriona

Проза » Разкази

2017-01-11T21:05:30+02:00 6.6K 39 79

АДА

Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...

Heel

Проза » Разкази

2017-01-11T14:45:18+02:00 1K 1