2 786 резултата
– Ян Бибиян, дай ми опашченцето, върни ми силите, заклевам ти се, че само тогава ще мога да ти върна главата! Ако пък искаш докрай да ти бъда послушен, отскубни и задръж само един косъм от нея. Докато той е у тебе, аз ще ти бъда неволен роб и слуга.
Елин Пелин, „Ян Бибиян“
Миден, наши дни
Мирабела г ...
  768 
Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...
  877 
Изпълзяла, тъгата отново
надари ме с горчив ореол.
И с тържествено, огнено слово
пророкувам от мрачен престол.
Омагьосаната планина, по времето на кралица Гордяна ...
  658 
5.
Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но има ...
  512 
Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
  780 
4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...
  571 
3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...
  604 
Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
  600 
2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...
  589 
Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
  656 
1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...
  476 
Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...
  1096 
- 5 -
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...
  804 
/Малко лирическо-прозаическо-преводаческо-критическо отклонение/
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби? ...
  614 
А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си де ...
  324 
Пúсана писáна
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни ...
  528 
Слънчевия лъч от злато
скри тъмата в пелена
и издигна непонятна,
нова мужду нас стена.
Песен от филма „Бременските музиканти“, ...
  616 
- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
  755 
Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...
  1076  11 
Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...
  1011 
- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
  866  11 
Привет, стари приятелю!
Пиша ти аз, Големият диплодок от Шишарковата гора. Отдавна не съм се обаждал и бързам да изредя новините тук.
Няма го старият трицератопс. Умря с почести в устата на велоцирапторите. Просто се забави при преминаването по малката пътека край реката и плати за зазяпването си по ...
  397  17 
Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
  1280  22 
Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...
  1195 
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
  871 
Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...
  752 
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
  884  12 
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
  1227 
Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...
  864 
- Джей, завря ми главата от този бреин сторм, логиката на всяко отделно нещо ми е ясна, но толкова глобална задача до сега не бях ...
- Боб, същата работа – бъркоч от неизвестни ... малко съм обезверен, че можем да предложим нещо вразумително, но вече сме стигнали дотук ... Въпросът е дали да го нак ...
  484 
- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...
  419 
Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! ...
  1112 
Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители невярващо
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи! Аааа , къде се дяна зъбастият ...
  467 
Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е ...
  467 
Галактическият съвет се беше събрал на извънредно съвещание. Залата беше огромна, но едва събираше представителите на по голямата част от флората и фауната на Галактиките. Стените бяха облицовани с монитори, чрез които дистанционно присъстваха и представители на видове, за които беше невъзможно да п ...
  363 
/по поредицата за Амбър на Зелазни/
На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.
Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…
Изведнъж отгоре падна ся ...
  281 
- Здравей… Ха, ама и аз го казах…
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...
  702  11 
Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...
  723  18 
1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
  485 
Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...
  738  15 
Предложения
: ??:??