14 560 резултата
Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...
608
За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...
567
1
Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...
463
1
1
Вита e седнала на масата сама и бавно отпива от студеното кафе. Денят е слънчев, но в него като че ли няма нищо особено, нищо впечатляващо. Един от многото слънчеви дни, откъснати от кехлибарената огърлица на младостта ù. Тя бавно остарява и дните ù все повече заприличват на полупрозрачни, наситени ...
1191
3
Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...
966
7
„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...
646
7
Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...
768
1
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...
571
12
Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...
537
3
Отдавна не беше сядал да пише..
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...
652
Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...
836
11
В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...
531
2
Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...
891
13
Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...
830
3
Някои неща се случват така неочаквано, че няма време да ги осъзнаеш и да ги приемеш за реалност. Само преди няколко часа го изпратих, щеше да пътува до родния си град да се види с родителите си. Често пътуваше - сам или с мен - обичаше да шофира, а и пътят до там не беше кой знае колко. Местността б ...
825
4
Роска
Роска и сега е много красива. Макар вече да е госпожа Венкова, за познатите ѝ от едно време тя си остава същото прекрасно и ведро девойче. Родителите ѝ бяха емигранти от Вардарска Македония и живееха бедно, но винаги успяваха да осигурят минималното за самочувствието на едно момиче. Носеше се ...
Роска и сега е много красива. Макар вече да е госпожа Венкова, за познатите ѝ от едно време тя си остава същото прекрасно и ведро девойче. Родителите ѝ бяха емигранти от Вардарска Македония и живееха бедно, но винаги успяваха да осигурят минималното за самочувствието на едно момиче. Носеше се ...
840
4
Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his chair, running his hands through his hair. He couldn't believe what had just happened. The conversation was going over and over in his mind. He couldn't forget the voice of his publisher, telling him th ...
2068
ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...
569
7
- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...
604
1
Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
627
5
Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без ко ...
826
- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
818
1
Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
594
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
В стаята ца ...
827
10
След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
4868
7
113
Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
679
Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...
1309
3
На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
743
5
Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
471
3
Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
1513
9
Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
995
2
Градината на Омразата
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
654
1
Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...
474
Така се случи. Не само, че не го исках, но и се заричах, че НИКОГА няма да стане. Не заради моето удобство или нежелание да се грижа или да се съобразявам, а заради свободата. Намирам я за много красива и жизнено необходима и затова не смятам, че е редно да се затваря между четири стени същество, им ...
1021
5
Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло, зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за ...
718
9
Бях виждала и друг път тази жена наоколо, може би живееше или работеше наблизо и понякога се отбиваше в магазина ми. Тази вечер обаче за първи път ù обърнах по-специално внимание заради интимния телефонен разговор, който проведе в пробната и на който аз станах неволен свидетел.
Беше в навечерието на ...
Беше в навечерието на ...
1748
19
Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
980
2
- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
1018
3
Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...
763
6
ЦЪФНАЛАТА СЛИВА
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...
774
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
