Проза и разкази от съвременни български писатели
Антимутренския протест
не престава на площадите
гръмогласният вик да ечи
от сутрин до вечер.
Ала как мутрите да различиш ...
Семейното легло
Ако можеше да бъдем разбрани
Как се захранва прасенце
Катето, доста разтръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора, похапваше от една голяма купа пържени картофки и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното ма ...
Златната кокошка - част 1
Вавилонски кули
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...
Гневно-унили бележки
Написала нощес една явно заспиваща фитка. Но е била права – необявената коалиция временно води. Което не е изненада.
Както не е изненада слагането за водачка на листата в един град на местната партийна ръководителка. Нещо, което изненада и нея. Но тая сутрин разбра – ами партийните ...
Неделни записки
„Почна се преди години. Тогава жена ми ме подкупи с „История на Средиземноморието“. На следващите избори беше една енциклопедия…
И тръгна меркантилността и корупцията. Е, н ...
Дъщерята на Аполон
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
Обувки
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
Снежна повест 7
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
Веселото семейство на сестра ми
Имам си една сестрица,
там като деца, където
тя ми е като звездица,
по цял ден сме си играли, ...
Единакът
Писмото, което не успях да допиша
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...
Писмото, което не успях да напиша...
Щурм на края на света-част 38
Да умреш заради това, че си просто човек. Винаги съм си мислел, че смъртта ми ще настъпи в боя, понеже целият ми живот е преминал в него. Дали причината за нея щяха да са подивели броненосци, които трябваше да ликвидирам по поръчка на любимата си майка-кърмилница армията или пък съвършените исат ...
Непубликувани мисли
Само да напомня на хората, които непрекъснато ги пере тока, че това е социална мрежа, а не електроразпределителна.
Седя, седя, че като започна да мисля и си викам:
Що просто не си седях?
Човек и добре да живее, ка ...
Лудо момиче
Дядо Ицо гледа от Бакаджика-трета част
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
Сага Кулинария де Лунич
Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!
Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! ...
Писмо с мисия
Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът ...
Оливия и Джон - 2 част
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
Фати се среща със Сикспа
Боди ги въртеше и двете. Това беше вечният любовен триъгълник. Една седмица се потеше за Сикспа. А после три седмици клонеше към Фати. С нея беше все пак от години. Някак си навика продължаваше да натежава натам. А Сикспа беше новата му страст. Толкова много я желаеше, но вс ...
Братя
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
Първи Април...
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
Прошка
Дядо Ицо гледа от Бакаджика -втора част
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...
Мож ли ги разбра жените
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...
Нещата се нареждат
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
Новият свят на Михаела
По пътя
Затруднение
Куршумът още не е долетял
Що ми хрумна този разказ? И то баш след 1 април и преди 4 април? А е стар, има го в събраните съчинения на големия писател. И не би трябвало да е свързан с днешния ден.
Не се изучава в училище. Навремето – защото героят се проявяваше в победоносн ...
18+ Откровеният пета част
Щурм на края на света- част 37
– Кажи ми, Ирник! Как мислиш, дали след като войната свърши и Елмир постигне крайната си цел ще пренапишат историята? Имам предвид да премахнат онези небивалици за тристагодишната война с химерите и да кажат истината.
– Коя по-точно истина, Амир?
– За експериментите с нас, за тоталния контрол ...
Дядо Ицо гледа от Бакаджика
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...