Проза и разкази от съвременни български писатели
Живот по ноти
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
Свалячът 2
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...
Утринна среща
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у до ...
Децата с яйцата
Пивки горчилки
- Не всичко, излязло от маймуните, е човек...
- У нас има много автомобили, защото пътищата са ужасно лоши, пеша ще се пребиеш по тях...
- Заснет е нов модерен български филм. Нито една терористична организация не смее да поеме отговорност ...
Питай ме, че да ти кажа
Бащата: Партия основана на връх Ком, а лъжат хората, че е на Бузлуджа!
Кой път ще избереш?...
Зеленият камък - четвърта част
Казваше се ...
Най-добрият приятел 🌐
За Батките, Барбитата и една Къртица
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
Зеленият камък - трета част
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
За коментарите, като за дюнерчета
Ами, да започнем с това, че Гедеон постави темела с приказката си за ексхибиционизма, като завърши с фразата ‘За съжаление, дори и да напиша цял трактат, този който има такъв ...
Ех, тия мъже...
Мани, мани…
Бях си нежно девойче – нейде на 79 килограма спирах кантара. Ама се омъжих и…
Стана тя една…
Моят се научи да готви. Благодарение на мен. Като постоя гладен три – четири дена, взе готварската книга и… Сега е главен готвач в едно ресторантче. ...
Щурм на края на света-част 27
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
Надка на татко
Почти апокалипсистично
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.
Зеленият камък - втора част
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
Докторка по мъжка психиатрия
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. О ...
Майтапчии - продължение
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 5
Аброком и Антия - резюме
Майтапчии
Бягство - трета част
Workenеss
Разбира се, всеки индивид има право да твърди че е носител на истината, защото тя е понякога дълбоко скрита,има ви ...
Къща за гости
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
18+ Зеленият камък - първа част
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
Протягам ръка
Абсолютна глупост
Пътят към бездната
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
Децата на Зегандария (Глава 11: В Адския кошер)
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
А/я
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
Щурм на края на света-част 26
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
Дафнис и Хлоя - резюме
Подсладени горчилки
- Сексуално училище. Поза № 7 – вие сте наляво, правителството надясно. Правителството ви сваля гащите и ви води за носа... Отпуснете се – компенсация няма... Правителството е ваш сигурен партньор...
- ...
Нахвърляни щрихи
И жена му се прибрала да работи от дома. Карантина. Опнала кабелите, хванала клавиатурата, почнала…
Но…
Ей това нашенско „но“, което прави културата и народопсихиатрията ни…
Пъшкала при писането. Страстно, сластно, задъхано – като алпинист, влачещ раница през последните метри ...
Игра
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
Кръстопътят
Интервю с Бог.
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...