2 787 резултата
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
  653 
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
  515 
Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
  465 
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
  594 
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
  603 
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
  378 
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
  699 
ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
  820 
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
  245 
Нилара
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
  523 
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
  843 
Ив
–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Сев ...
  477 
Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...
  675 
...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...
  695 
ТРЕТА СЦЕНА
( Космичеси кораб на анунаките. На голям екран се вижда Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Сбогом, Синя планета...
ИНА: ( приплаквайки ) Ще ми липсва! Моите любими адамки, моите прекрасни градини! Ооо, какви са тези сияния по планетата!Не знаех за тях! Защо не си ми казал? Защо не си ми ги показ ...
  259 
Елмир
"Хей, спяща красавице! Ставай, нуждая се от теб!"
Предполагам, не беше най-добрият начин за събуждане на млада дама, намираща се в деликатно положение, но в момента нямах друг избор. Налагаше се да бъда тих, направо безшумен ако исках начинанието ми да завърши успешно.
Арлена се размърда в лег ...
  498 
Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
  720 
Надежда Семьоновна безмълвно се настани на стола пред бюрото ми и ме изчака да седна срещу нея. Прибрах камата и колана вътре в едно от чекмеджетата на бюрото. Не знаех защо е дошла при мен тази отчаяна майка, но определено в момента предпочитах да съм навсякъде другаде, само не и тук. Тя, впрочем, ...
  602 
ВТОРА СЦЕНА
( Генералния щаб на анунаките на Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Откривам това извънредно събрание и давам думата на представителя на научните среди- Енлил!
ЕНЛИЛ: Драги съпланетяни, както предварително ви беше съобщено: Порталът се затваря и в най- добрия ред трябва да се евакуираме! Да отпъ ...
  268 
Действащи лица:
ЕН ЛУГАЛ - губернатор на Синята планета
ЕНЛИЛ - учен
ИНА - съпруга на Ен Лугал
ЕН АСАЛЛУХИ - генерал ...
  333  16 
ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
  310 
Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
  477 
Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...
  225 
Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...
  882 
Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.
Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…
Той посе ...
  357  15 
И без това в момента, в който шефката влезе, повечето от присъстващите се изпънаха в стойка „мирно“. Зимина огледа трапезата, десетките бутилки алкохол и храната, после крайно неодобрително – към Карпов и Глухарьов. Те не трепнаха. Явно присъствах на един от редките случаи, когато шефовете на следст ...
  578 
Ирник
–Това е момичето ми! Давай, не спирай! Отново! И отново! И отново! Прекрасна си когато си бясна. Жалко, че нямам възможност да се изправя, за да се присъединя към теб.
–Не бива да се вълнувате, учителю. Слаб сте. Почивайте си и се възстановявайте. Аз ще се погрижа за него.
Можеше да се каже, ч ...
  456 
… - И така, дъще, кого избираш?
Тя отново ги огледа. В хола се бяха събрали всички, които се считаха за важни и влиятелни роднини – родителите й, двама чичовци, три лели, пет чинки, трима сваковци, любовникът на вуйна й, двете любовници на вуйчото, дори съжителката на дядо й поклащаше задрямала глав ...
  293  11 
Рев
–Защо не спиш, редник? Късно е, а утре ще бъде тежък ден.
–Точно затова, майоре. Преди важни битки винаги ме мъчи безсъние. Не се безпокойте, по никакъв начин няма да повлияе на бойните ми умения. Аз съм Арлена, между другото. Арлена Оукхарт.
Арлена Оукхарт. Жената-воин, регистрирала най-голям б ...
  495 
***
- Млаби, абе видех Любен. Прибра се - каза Стоян на Млабоколо по телефона.
- Ааа. И к'во?
- Абе де да знам. Нещо ич не ми хареса.
- Що бе? ...
  1050 
Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...
  523 
Събудих се от скърцането на вратата. Отворих очи и видях Глухарьов, който делово сваляше палтото си. За секунди бях забравила какво се случва и къде съм. После си спомних как се бях държала като лигава глупачка и моментално се надигнах. Оперативният беше придърпал един стол и седеше до главата ми.
- ...
  578 
Арлена
–Генерал Ендел, сър! Търсят ви спешно от Щабквартирата! Твърдят, че от няколко дни безуспешно се опитват да се свържат с вас и че става дума за генерал Харлан.
Форел Ендел се намръщи и въпреки нежеланието си да ни остави забързано се насочи към телекомуникационната централа. Знаех, че Елмир щ ...
  503 
Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...
  502 
Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени соков ...
  489 
Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...
  469 
ЖЕРТВАТА
Всяка жертва е безсмислена, освен ако не е направена за някаква по-висша цел.
Неизвестен автор
Церемонията трябваше да започне. Цялата огромна тълпа от тарашдукианци беше в трепетно очакване. Бяха дошли хора от най-различни краища на планетата. Всеки в очакване на види чудото. Издигането на ...
  229 
Лицето на оперативния потрепна само за миг и пак възвърна каменното си изражение. Не съм много запозната, но това ми миришеше на административно наказание и не звучеше никак добре. Глухарьов погледна мрачно оперативния, а после се обърна към прекия му началник:
- Не съм сигурен какво да го правя и а ...
  606 
Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...
  549 
Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...
  491 
Предложения
: ??:??