14 453 резултата
Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...
  953 
Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...
  495 
Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...
  1083 
Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...
  347 
Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за с ...
  308 
Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...
  1219  10 
Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...
  300 
Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...
  1183  18 
Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...
  298 
Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...
  592 
Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...
  867 
от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...
  357 
Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...
  1095  19 
Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Този път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала, с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за го ...
  317 
Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...
  655  10  28 
- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...
  387 
Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...
  669  14 
- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...
  358  15 
Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
/част от "Парадоксален законник за войната и мира на Мичка Енциклопедичка"/
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени стран ...
  306 
Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...
  783  22 
Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...
  1030  13  29 
Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...
  729  17 
Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...
  706 
И ето – така, драги студенти, последната сесия на ООН приема логичното решение: да пренебрегне всякакви субективни човешки мисли, мнения и решения. Да излезе от хаоса на личното, да потърси общото, обективното, полезното от всякаква гледна точка…
Така се е стигнало до знаменитото последно постановле ...
  377 
Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...
  743 
Беше ранна пролет, слънцето весело прокрадваше топлите си лъчи през малкото прозорче на тъмната и студена стая, в която живеехме. Не бях сама, с мен имаше доста бебета, майки, татковци и по-големи батковци и каки. Сукалчетата като мен не знаехме какво е да си навън. Само ни разказваха, че там било п ...
  285 
Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо мяс ...
  325 
Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Беше рано сутринта и на плажа още ги нямаше обичайните любители на й ...
  752 
Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...
  246 
На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. ...
  609 
В поредната прохладна и свежа сутрин, слънцето проблесна и всички се забързаха към свойте дела. Детето на 5 се събуди. Но вече на 28. Измивайки лицето си и бързайки да се облече възможно най - бързо, за да отиде на така немечтаната работа. Бързайки, но правейки го толкова бавно, опитвайки се да заба ...
  339 
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...
  1205  16 
Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...
  725 
Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...
  995 
Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...
  1043  24 
- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...
  289 
И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...
  1383  10  39 
ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...
  327 
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...
  1035  20 
„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
/продължение на „Законът на Мичка Оптимистичка“/
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя ...
  721 
Предложения
: ??:??