Проза и разкази от съвременни български писатели

43.1K резултата

Оцеляване

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...
996

Отгледана от вълци (1)

Никога не съм предполагала, че ще ме убие именно жертвата ми...
Отгледана съм от вълци. Естествено, не буквално вълци, а просто безсърдечна група от хора, които се грижат единствено един за друг и все пак са безкористни към глутницата. Не че има нещо лошо в това, но понякога може да ти изиграе груба ...
1.2K 2

Да стигнем миналото

За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат в ...
1.4K 1

Сребърно перо

Кралят и кралицата на две вечно враждуващи кралства решили да венчаят децата си, за да сложат край на безсмислената война, чието начало никой не помнел. Когато чула новината, дъщерята на краля си изплакала очите от мъка.
Вестта за венчавката минала през цялото кралство и стигнала до ушите на коварен ...
1.8K 4

Ако се събудиш, преди да си заспал

1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
2.1K 2

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история.

„… Изпрати ми, майкоооо… Седем-осем леевааа! Да си купя, майкооо… Едно кило мастикаааа!...” - Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан…
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравне ...
758 6

Минувач

Преминавам към следващия етап. Това засега се оказва по-трудно от оцеляване. Дочух нощес – онази врата проскърца и някой от екипа оповести, че съм още жив, което си е своеобразна досада, но явно не е удобно да се прекрати. Съгласен съм с подобна постановка и се подписвам, за да има нещо черно на бял ...
1.1K 3

Малкото камъче преобръща каруцата

На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от ня ...
1.4K 1

Монолози IV

Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше в ...
1.4K 3

Умнотийки 3

АктОа(на)лно
Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.
Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас!
Умки - остроумки
Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил. ...
1.2K 6

Неон

Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоб ...
734

На Лия

Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...
1.3K 2

Изповед

Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дъл ...
936 2

За теб, за мен, за нас… Завинаги!

За теб, за мен, за нас… ЗАВИНАГИ!
На всички, които вярват във вечната любов -
за да я открият и ценят.
На онези, които обичат и са обичани –
за да бъде вечно. ...
2K 1 7

Понеделник сутрин

Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...
821 1

Да използваш всяка възможност

Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...
1.1K 2

Жега

Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
1.1K 2

No pasaran

Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...
2.2K

Излъжи, че ме обичаш

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
1.3K

Под звездите

> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...
1.8K

446 113 трупа = 3 пъти "ало"

-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...
1.2K 1

Щедростта на душата

Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...
1.3K 4

Умнотийки 2

Актуа(на)лно
МЛАДе НИКОЛАЙчо, оплю набързо Трайчо.
Трайчо си не трая и го изгониха от Рая.
Умки - остроумки
Казаха му, че е боклук, и той се нареди на опашката за сливи. ...
4.4K 11

Горите на Залеза - 3

4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
1.5K

Толкова топлина, а колко любов...

Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...
3.1K 30

Клошари

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...
933 4

Ескизи на очакването

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...
2.5K 1 35

Залез

Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...
957

Прекъснати мечти

Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...
1.3K 4

С Мишо Бирата ми бе по-лесно за оправяне или Вътрешен монолог на един български държавник

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от вси ...
1K 4

Краят на слепотата(7)

Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...
1.8K 11

Жизнено необходимо

Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...
1.4K 6

Горите на Залеза - 2

***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
1.3K

1968

Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме” какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия… ...
1.1K 2

* * *

Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
1.7K

5 минути

Животът ми изтича във времето, години преминават покрай мен като забързани коли по магистрала. Пътувам към своето бъдеще, към един по-добър ден, когато няма да страдам, когато ще съм щастлива. Но времето никога не ми стига, то ми се изплъзва и в огледалото забелязвам как остарявам и посивявам. Безвъ ...
1.7K 5

Просто хора...

"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
1.1K 2

... три дни по-късно...

Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към ...
1.6K 16

Фанфари за домакинската литература

След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...
1K 1