Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Това е животът

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Други
781 3

Лято

Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
939 3

След интервюто следва музика, танци и пак музика

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Разкази
615

Аз и ти

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 1 1

Здравей ...

Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...
bLoOdYkIsS (ДяВоЛчЕ)
bLoOdYkIsS
Проза » Други
1.1K

Началото е трудно, но вълнуващо

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Разкази
651

Щъркелът

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Разкази
1.3K 2

* * *

Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката ...
lajh (Калояна )
lajh
Проза
699

Младостта е за младите

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1K 12

Ромео и Жулиета днес

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...
black-and-white (Лиана Илиева)
black-and-white
Проза » Разкази
980 1

Безлуние

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...
TeodorMarkov (Теодор Марков)
TeodorMarkov
Проза » Разкази
1K

Пролет

Пролет
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
1.1K 2

Ела!

Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.1K 2

Мъжкарят

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.5K 4

Всичко е добре, когато завършва добре

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Други
3.4K 2

Разковани дъски -1

Искам да попитам някой икономист: При каква лихва се отпуска кредитът на доверие?
Землянино, не викай срещу всеки астероид: „Само да ми паднеш!”.
Специално за фотографи – извършвам “баланс на бялото”... на очите.
Как ли щеше да свърши приказката, ако Червената шапчица не беше срещнала Вълка, а Бика? ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 7

Споменът

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...
MotoPsychoSymphony (Велимира)
MotoPsychoSymphony
Проза » Други
1.1K 1

Любовното дихание на цветовете

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Литературни очерци
2K 2

Емпатия

Кратка проза
... когато го видя на последния ред. Мургав.
Красив. Внушаваше увереност да постига
обещаното на себе си, с цветно присъствие.
След оня огън не намираше място близко ...
СОЛАР (Дима)
СОЛАР
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
832 1

Мараня

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.3K 8

Закъсняла обич

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Други
1.2K 9

Зима

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
1K 4

Авторът винаги има право(4) Ръченица

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Разкази
1.3K 9

Ръцете - кратка проза

Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, ...
СОЛАР (Дима)
СОЛАР
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
876 5

Мъжемелачката

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.7K 6

Есен

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Други
935 1 4

Любов и омраза

Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.1K 2

Видяхте ли...

Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...
chefit0 (Стефани Махмуд)
chefit0
Проза » Други
916 1

Тихите стъпки на Пловдив

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза
1.1K 20

Сън

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K

Кой знае?

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Други
739 1

Вечер

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...
chergligan (Костадин Костадинов)
chergligan
Проза » Други
1.9K 7

Приказки от кокошарника

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...
kla77 (Клара Андреева)
kla77
Проза » Хумористична
1.1K 1

С мирис на праскови (част 3-та)

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...
alexilaiho666 (Стефан Брус)
alexilaiho666
Проза » Други
1K

Амулетът 28

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романи
900

Ако призраците плачат

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 2

Пясъци и вятър... като забрава!

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
2.1K 1 3