39 862 резултата
Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
661
2
Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е ...
725
Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
580
Джобни мъдрости
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
804
- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...
617
1
Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
512
1
Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...
737
Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
675
1
Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
580
НЕДОИЗЖИВЯНА СРЕЩА
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
907
Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
614
Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
1105
3
Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...
637
1
Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
839
НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...
1760
15
Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
924
1
2
Ей, та не си намерих работа на Марс - щях да ставам 15 минути преди работа! Ама, не - на Плутон. На майна си Райна - в най- забития квартал на слънчевата система. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра. Като ме заклати 280, та ...
902
Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да ...
836
8
Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...
595
2
Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той н ...
752
1
Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто ...
807
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма те ...
401
Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
1177
4
Танго
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
708
Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...
598
Ей сега ще ви разкажа
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...
1344
3
Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!
616
1
2
Виновна съм...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава. ...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава. ...
1733
Усещах тръпката на сутрешния сняг.
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...
1022
1
Малките измъчени от студа снежинки се завъртат сякаш презряни около бледите, тъжни, неонови светлини на пропития със зимен, влажен въздух град. Падат бавно, прогонвани от свирепата миризма на оловния вятър, прегърнал пустошта на кафявите, изсъхнали клони на дърветата.
Ние с теб сме обречени. Обречен ...
Ние с теб сме обречени. Обречен ...
850
10
614
1
Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
955
11
Астронавтите Пок и Кер бяха единствените оцелели след сблъсъка на звездолета им с метеоритен дъжд.
Намерихме ги в спасителната им капсула, която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вс ...
Намерихме ги в спасителната им капсула, която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вс ...
575
Те стояха един до друг, но... само сивият дим на цигарата ù го обгръщаше така, както тя самата желаеше да го прегърне... И като дима да се разнесе по него... Слушаше думите му, но не като смисъл, а единствено като звук, като музика и гледаше в него... и дима, който се разстилаше по фигурата му, но с ...
1206
5
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...
619
4
В училищния двор ме стресна огромният звънец в ръцете на разсилния, чийто стон напомняше за рева на разгонена юница. Той гъгнеше на пресекулки във влажния следобед и караше военния инвалид ритмично да свива по-дългия си ляв крак. От несвойственото движение лозунгът "Добре дошли, първокласници!" над ...
636
И КЪЩАТА БЕШЕ В ОЧАКВАНЕ
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
1200
9
Рождество Христово е! Всеки си получи своя подарък, само рожденикът - не. Май така стана, а?! Защото Коледа не е Коледа, а Рождество. Рожден ден на Господ. И на този Рожден ден се отива като на всеки друг рожден ден - с подарък за рожденика. Обаче кой отиде с подарък - аз, ти, той, ние, вие, те ли?! ...
855
3
НЕВЕРИЕ
(От цикъла „Кръчма „Зелената котка“)
От доста време не се бях наслаждавал на самотата по Коледа. Едва ли някой, освен мен, бе способен да оцени факта, че не се налага да фабрикуваш фалшива усмивка и неистинско „празнично“ настроение, докато всъщност ти се иска да крещиш и да блъскаш с юмрук ...
(От цикъла „Кръчма „Зелената котка“)
От доста време не се бях наслаждавал на самотата по Коледа. Едва ли някой, освен мен, бе способен да оцени факта, че не се налага да фабрикуваш фалшива усмивка и неистинско „празнично“ настроение, докато всъщност ти се иска да крещиш и да блъскаш с юмрук ...
968
1
- Докладвайте - каза Сержант.
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...
568
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
