Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Управия

- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...

Eia

Проза » Разкази

2011-09-01T00:14:48+03:00 1.3K 15

Новото поколение

Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...

nevenakirova

Проза » Други

2011-08-31T19:33:37+03:00 711 5

Искам винаги да бъда дете

ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...

m1ivanova

Проза » Разкази

2011-08-31T19:28:55+03:00 1K 1 5

Мара Македонка

Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...

svobodey

Проза » Разкази

2011-08-31T19:25:03+03:00 1.6K 2

Гласът на учителя

Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинн ...

mari45

Проза

2011-08-31T19:18:49+03:00 848 1

Нереално време

,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...

elenasim1

Проза

2011-08-31T16:14:21+03:00 1.2K 12

Из архивите на Чико Чиков

Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-31T12:54:50+03:00 1.3K 2

Упражнение по творческо писане

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-08-31T01:28:01+03:00 2.2K 3

Аз съм там , където свършва светлината...

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
~~Terry Pratchett
Бруталният махмурлук режеше мозъка му на парчета. Вървеше бавно, в такт с музиката, която пищеше от слушалките. ...

l1l1t

Проза

2011-08-31T01:18:15+03:00 874 6

Песента…

Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...

kalin8

Проза » Други

2011-08-30T22:01:09+03:00 677 5

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =03=

03.
Домът на Али имаше зенана - отделна част от къщата, която се обитава само от жени и мъжете не влизат там. Бях чувала, че в по-богатите къщи зенана се спазва стриктно, но не предполагах, че някога ще видя със собствените си очи, а мисълта, че сега лежах в постеля точно в средата на една такава зе ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-08-30T21:43:23+03:00 843 1

Събота не започва от понеделник (II част)

Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...

Bardejov

Проза » Разкази

2011-08-30T21:32:22+03:00 996

Понякога ми липсваш ето така..

Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...

kobli

Проза » Други

2011-08-30T21:07:02+03:00 1.7K 4

Продължавам да пиша

Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:
- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя ...

mari45

Проза » Повести и романи

2011-08-30T20:51:34+03:00 700

Лудостта е поносима, когато и двамата са абсолютно чалдисани

ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...

m1ivanova

Проза » Хумористична

2011-08-30T20:31:31+03:00 2.7K 2 3

Еволюция

Чухте, нали? Толкова много се изписа и изприказва за това явление – бунт в Английските предградия.
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...

nevenakirova

Проза » Други

2011-08-30T16:38:10+03:00 624

Белегът

БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...

purko59

Проза » Разкази

2011-08-30T16:37:01+03:00 1K 11

Дали напразно си живял?

Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-08-30T16:11:11+03:00 1.5K 12

Старият орех

Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-30T16:08:52+03:00 1.1K 6

Между два свята - част 1

Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...

Liudmil

Проза » Разкази

2011-08-30T16:07:46+03:00 1.4K

Виртуална любов

Виртуална любов
На З.А
Не се познавахме. Никога не бях чувал за нея. За виждане не можеше да става и дума. В сайта прочетох няколко нейни разказа. Бяха силно еротични. В профила си пишеше, че е на 17. Не повярвах. На тази възраст едва ли може така силно да е развито еротичното чуство. А при нея, то ...

gudman

Проза » Еротична

2011-08-30T13:17:01+03:00 2.7K 3

Усети дъха на тъгата

Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами к ...

Prilepche

Проза » Разкази

2011-08-30T12:33:52+03:00 714 2

Зъболекарите също плачат

Зъболекарите също плачат
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

2011-08-30T12:27:29+03:00 895 7

Срещата

С Р Е Щ А Т А
Една измислена история по съвсем
истинска случка
Пролетта дойде с надеждата да размрази надеждите на хората. Цветята и дърветата лудееха от желание за живот, цъфтяха и кокетираха, галени от майското слънце. Наново светът щеше да се превърне в уютен дом, ако не беше Войната. Пияно от ом ...

Wali

Проза » Разкази

2011-08-29T07:52:35+03:00 934 7

Тиквички с чесън-4 част. ( История с тиквички или spiritualis sex)

Последно за "Тиквичките"...
И без друго разказах повече от позволеното.
Ще ми се да се е случило... Но, кой знае???
Б.
- Вдигам тази чаша и пия за ваше здраве! Нека тази прекрасна вечер да бъде посветена на този, който бе така добър да ни събере тук – в тази вълшебна Планина! ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-08-28T23:47:31+03:00 909 4

Подаръкът

Надя отвори прозореца и се вгледа в небето. Беше индигово – синьо, обсипано с безброй звезди, красиво и някак... близко. Пренесе се години назад, когато беше малко момиченце с лунички по носа, весела и приказлива, както всяко дете. Често вечер преди да заспят, майка й четеше приказки. Най – любимата ...

siaina03

Проза » Разкази

2011-08-28T23:38:01+03:00 1.5K 7

Изхакани мисли - част 13

Парадокс на овощарството: ако непрекъснато засаждаш ябълката на раздора, накрая ще стигнеш до кривата круша...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-08-28T23:15:40+03:00 1.4K 8

Залезът на пеперудите

Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-28T21:38:38+03:00 1.1K 10

Душа на заем

Алиса се взираше в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражениет ...

Adi3

Проза » Разкази

2011-08-28T16:28:15+03:00 996

Ангелска любов

- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накар ...

Tifa

Проза » Разкази

2011-08-28T13:49:20+03:00 1.2K 1

При моят дядо да се върна

- Страх ме е за тебе, дядо.
- Няма страшно, не плаши се. Все, откак се помня, все на този ъгъл чакам - чакам внучката да се изучи, па старец мил да дойде, да види.
- Не ти ли става хладно, дядо, застудява, наметни се с нещо - ще настинеш.
- Няма, чедо, няма, аз кален съм… тука свикнал съм отдавна.
- ...

summer

Проза

2011-08-28T13:40:37+03:00 1.4K 1

Как Иванка от Клондайк пристана на Чико Чиков

на Чико Чиков
След онази фатална нощ, когато Иванка отвлече от самата сцена на варненската фестивална зала, новоизгряващата фолк звезда Чикита, нещата взеха съвсем друга насока.
Първо на първо, Иванка вече не беше секретарка, а зам. президент на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”, най-на ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-28T11:06:04+03:00 1.2K 11

Песента на щурците

П Е С Е Н Т А Н А Щ У Р Ц И Т Е
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи ...

purko59

Проза » Други

2011-08-28T10:47:47+03:00 1.1K 12

На гости на кралица Мария

Пътувахме към Балчик, към «Тихото гнездо» - двореца на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век - румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...

daisypatton

Проза » Други

2011-08-28T10:35:21+03:00 1.2K 2

Стъклопис за Ангелчо (Из "Стигмата на розата")

Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-08-28T10:19:57+03:00 1.5K 23

Джумбишлии

Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едв ...

Eia

Проза » Разкази

2011-08-28T08:43:08+03:00 1.1K 1 14

Атове и магарета

АТОВЕ И МАГАРЕТА
(басня)
Конете почнали да спорят.
И стигнали дори до бой.
Обора щели да съборят... ...

Hekredel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-08-28T08:38:45+03:00 891 2

Доган - ретроспекция първа - Разораният карабичим

Действието се развива две седмици преди началото на повествованието.
Карабичимът, който растеше в малките парцели до гората на Папаз дере, едвам бе започнал да изкласява. Неговите фини и тънки класчета, носени от жилавото стъбло на още по-мощното коренище, създаваха илюзия, че това растение е като п ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-08-28T08:37:29+03:00 836 6

С вяра можем да влезем

С вяра можем да влезем в Божия храм през дванадесетте порти, а това са дванадесетте добродетеля. Божият храм е изграден от скъпоценни камъни, които светят с ярка светлина. Аспис -Любов, сапфир - трудолюбие, халкидон - мъдрост, смарагд - добродетел, сардоникс -състрадание, сардий - истина, хрисолит - ...

mari45

Проза » Повести и романи

2011-08-28T08:02:03+03:00 795

Черно сърце

Черно сърце
Какво трябва да направя?
Как трябва да се чувствам?
Трябва ли въобще да чувствам?
Какъв е смисълът? ...

velislava111

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-08-27T22:18:00+03:00 2.4K 6