Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Теория на относителността

Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвърше ...

Eeyorestz

Проза » Други

687 1

Няколко много важни решения

Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

759 1

Музата ли?

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...

MANIA

Проза » Други

1.4K 2

Спирам да те гоня

На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...

krasitoo

Проза » Други

2.3K 1

Страната на чудесата

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...

viork

Проза » Разкази

906 2

Който обича розите, търпи и бодлите им...

Продължение:
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

1.8K

* * *

Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любо ...

Eeyorestz

Проза » Други

802

18+ Полина

Полина
От половин час Поли се въртеше в леглото си, но сънят бягаше от клепачите ù. Стенанията на Люба в съседната стая я подлудяваха. Откакто се бяха уединили с Николай, не бяха спрели сексуални си игри. Гласът на Николай се чуваше рядко, изглежда той беше по-въздържаният и издаваше кратък вик само ...

gudman

Проза » Еротична

2.7K 8

България

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

l1l1t

Проза

1.1K 7

Приключенията на Чочо

В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...

Yuoliy

Проза » Разкази

1.5K 4

Oткровено

Здравей, любов моя!
Днес с мъка си помислих какво би било, ако някой ден си тръгнеш от мен и аз бъда сама… Опитах се да си представя живота без теб. Почти успях, но се отказах. Не мога да живея пълноценно без теб, защото би ми липсвал толкова много… Осъзнах, че това - да те загубя, ще бъде най-ужасн ...

liubomira97

Проза » Писма

1.4K 6

Палавите пръсти на самотната жена...

Не, определено не е това за което си мислите! Първосигнално, животинско и подчинено на нагона съзнание, не говоря за онези тайни неща, които хората си причиняват понякога, когато нямат никой под ръка.
Какво е самотната жена? А защо е самотна? Не и заради недостиг на измъчени, изцъклени, и провесили ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.5K 2

Безкрайни разговори

Продължение:
- Тук съм, защото ми липсваха смешните физиономии, които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритни ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

751 2

Писмо до най-милия човек

Нощта бавно и тихо спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ритъма на дъждовните капки. Навън е тихо и отново е есен! Есен е и в моята душа, защото ми липсва някой. Чува се само шума от падащите листа върху ледената земя. Вече късно е и целият град е заспал под шумата от есенни ...

usmiwkata

Проза » Писма

1.9K

Най-добрият ми приятел

Имам си приятел най-добър, но скрит е той и само ако аз го посетя, разкрива се пред всички. И винаги в синхрон е с мен. И никога не лъже, не отрича и само той мен ме обича. Той огледало се нарича.
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...

viki-dimitrova

Проза » Други

1.7K 2

За кецовете на Но Щен Вълк

- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K

Мечта за щастие

Животът ни поднася различни изненади, когато и където най-малко сме очаквали. Те идват в живота ни във всякаква форма, но не винаги ги виждаме... Но дори и да ги видим понякога, пропускаме шанса си от страх, от това, че щастието ни е толкова чуждо, че мислим, че вече не ни е нужно... Но понякога зап ...

Tiffanyyy

Проза

1K

Скруб и Фико

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...

elenasim1

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 22

Две сърца туптят като едно

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.2K

Кафе на разсъмване

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.2K 35

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве

Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

650

Краткости

---
Гърди
Островръх базис, създаващ неразривна
връзка между мускулите на
зрението и репродуктивността. ...

stenli499

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 4

Усещане за... (4) втора част

Усещане за... ( 4 ) втора част
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...

LEOMAX

Проза » Разкази

1K 3

Отдели време..

Отдели време да обичаш и да бъдеш обичан...
това е най-големият дар от Бога.
Отдели време да се смеeш...
C усмивка ти напред върви, назад изобщо не поглеждай.
Защото това е музиката на душата. ...

martines1

Проза » Други

1.3K 4

Добро утро, Колумб

Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече т ...

Eeyorestz

Проза » Други

683

Началото на „Сценарий за бъдеще“

Никога досега фибрите не са имали такова масирано рекламно присъствие в живота на човечеството. Кисело мляко с фибри, плодове, богати на фибри, хляб с фибри, шоколади с високо съдържание на фибри, скоро ще започнат да рекламират и месо с фибри. Може би никога досега хората не са били толкова загриже ...

veronic4

Проза » Повести и романи

2.1K

близка до искреността

Близка до искреността е правдивостта - прекъсва ме тя. Тя се състои в постоянство и дръзновено говорене на истината и избягване на всяка преднамерeна умишлена лъжа и измама.
Искреността и правдивостта са едни от най-нравствените ценности на човека. Исус Христос изисква: "Думата ви да бъде да, да, не ...

mari45

Проза

1.2K 3

Пендар

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

1.4K 6

Неизпратени писма

Обичам те, ....!
Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва, пак ще те чакам. Не искам да насилвам неща ...

нмг

Проза » Писма

1.4K 8

Оптимисток

Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...

Eeyorestz

Проза » Други

697

Неочакваният гост

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

705

Знам какво е болка

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

elenasim1

Проза

3.5K 29

''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи?

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...

lility

Проза » Други

2.1K 2

Амулетът 29

Египет 860 година преди Христа
Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата ко ...

aplamen

Проза » Повести и романи

843

Есента рисува

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

s4eti

Проза » Разкази

3.3K 2

София

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

liubomira97

Проза » Други

1.1K 2

Накъде?

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Проза » Разкази

1.4K 35

Урок по писанe

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

narduca

Проза » Разкази

2K 4

Чешми

В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...

chergligan

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 8

А бяхме деца...

Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...

satanas

Проза

870 6

Проза и разкази от съвременни български писатели

Теория на относителността

Няколко много важни решения

Музата ли?

Спирам да те гоня

Страната на чудесата

Който обича розите, търпи и бодлите им...

* * *

18+ Полина

България

Приключенията на Чочо

Oткровено

Палавите пръсти на самотната жена...

Безкрайни разговори

Писмо до най-милия човек

Най-добрият ми приятел

За кецовете на Но Щен Вълк

Мечта за щастие

Скруб и Фико

Две сърца туптят като едно

Кафе на разсъмване

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве

Краткости

Усещане за... (4) втора част

Отдели време..

Добро утро, Колумб

Началото на „Сценарий за бъдеще“

близка до искреността

Пендар

Неизпратени писма

Оптимисток

Неочакваният гост

Знам какво е болка

''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи?

Амулетът 29

Есента рисува

София

Накъде?

Урок по писанe

Чешми

А бяхме деца...

Опашка