Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.4K резултата

Монолози на една много интелигентна котка

Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. ...
HrisMelodia (Хрис)
HrisMelodia
Проза » Други
796 7

Божието - Богу, кесаровото - кесарю

Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единст ...
Kronos (Димитър Стоянов)
Kronos
Проза » Разкази
1K 1

Обичайки те

Прекарах дълго време, обичайки те. Дадох всичко от себе си за теб. Посветих ти цялата си душа, всяка мисъл, всяка мечта. Посветих ти себе си и сърцето си. Стоях до теб във всеки момент, готова да хвана ръката ти, ако се подхлъзнеш. Готова да падна със теб, ако паднеш. Готова да дам живота си за твоя ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.2K 3

Цветето

Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...
Freedom12 (Стефка)
Freedom12
Проза » Разкази
1.3K

Почти невъзможна любов

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Разкази
1.3K 4

Каква красота излъчват

Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, която се разпръсква по цялата Вселена. Какво щастие е да направиш добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато д ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
804

Алиса

Все се чудим за пътищата... дали са верни... и като че ли никога не са. Но след това разбираме. Или са, но не ни се иска да вървим там... понякога сами... друг път не... Обичаме и мразим... но пътищата остават, тъй дълги и пусти понякога, а понякога не... Дали... дали ще намерим спокойствието, ще гл ...
altamira (Десислава Балакчийска)
altamira
Проза
1.5K 2

Изхакани мисли -17

Има две неща, които никога не успявам да разбера – глупаците и техните роднини.
Съдбата не е сервитьор, че да ти сервира разни неща, Животът е на самообслужване.
Ще прощавате, ако не Ви се обадя, но виждам, че батерията на телефона ми пада... от 13-я етаж.
Незабравими (с)ПОМЕНИ...
Има ли алтернативе ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Хумористична
1.7K 7

Ретроспекция

Казвам се Човек.
Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Чове ...
helladin (Мел Маринова)
helladin
Проза » Писма
831

Иван Руски (Чичи Ваня)

Легендарният руски десантчик Иван, чиято фамилия вече никой не помни, остана в историята като Иван Руски или Чичи Ваня.
Роден през 1944 година, но това не му попречило да участва в събитията от 1939.
Руските войски губели позиции, Вермахтът настъпвал неудържимо и тогава Сталин извикал Жуков, за да с ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза
978 2

Нито за миг не спрях да те обичам

Отдавна не се бях чувствала така. Толкова щастлива. Толкова лека в мечтите си. Толкова свободна в сърцето си. И това е заради теб. Всяка моя усмивка е твоя. Всичко в мен ти принадлежи. Мислиш ли, че някой, някога ще успее да те замени ?
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.5K 1

Близо до летището

Живея близо до летището. Знаете как е – тишина и спокойствие... между всеки полет. Сега сме в края на туристическия сезон и на всеки 17 минути излитат или кацат самолети. Познавам шума от двигателите им като осемте си пръста. Другите два – показалците де, почти не ги ползвам за друго, освен да си по ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Хумористична
1.4K 14

Още по-актуално

Решили сме със зълвето да правим референдум след референдум. За всичко ще правим допитване до народа. Например:
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
2K 9

Cuba Libre 5

Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
945 1

Розовите очила

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Разкази
1.1K

С аромат на студ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...
Octavarium (Марина)
Octavarium
Проза
1.3K

Изхакани мисли - 16

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 6

О, времена

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
836

Дете

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
dimanasteva (Дима Настева)
dimanasteva
Проза » Разкази
747 6

18+ Волна п(т)ичка

- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...
Cveti_e_LuDa (Цуци)
Cveti_e_LuDa
Проза » Еротична
3.7K 3 18

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романи
1.3K 13

Среща

„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
georgovabc (Христо Оджаков)
georgovabc
Проза » Разкази
1K 1

Събудих се

Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...
madgirl- (Катерина Костадинова)
madgirl-
Проза » Разкази
1.3K 3

Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Поредният участник стана, сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза
773

Самият живот

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 3

11 септември

11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
somita (Пламена Сомова)
somita
Проза » Други
904

Навремето попитали

Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза
792

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
830 4

Училището ни зове... утре

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
1.2K 1 1

Аз за твое добро...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...
4orap (Александър Манчев)
4orap
Проза » Разкази
1.2K

Проклятието на старата къща

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.6K 11

Сега и някога

Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
Cveti_e_LuDa (Цуци)
Cveti_e_LuDa
Проза » Разкази
1.2K 3

Една последна среща

Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
iwo04 (Ивелин)
iwo04
Проза » Разкази
1.3K 5

Параболична крива

Хората разказват какви ли не истории... и такива, каквито са чули от други, и действителни, в които са главни герои. На мене ми се ще да ви разкажа една история, която ми я бе споделил друг, но страшно ме впечатли, а защо... оставям на вас да прецените.
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни ...
mmsf (Мариян Флоров)
mmsf
Проза
2K 2

Живот без ореол над главата

Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...
narduca (Надя Стаменова)
narduca
Проза » Разкази
1.4K 2

Вратовръзката

Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
3.1K 21

Актуално и евентуално

За алкохола, вредата и ползите. Направих едно проучване и стигнах до извода, че в повечето случаи двама души като седнат на чашка, не сироп за кашлица, разбира се, след втората обиколка стават първи приятели. Много редко се случва да се стигне до скандал и побой. Започва се със:
- Свободно ли е? Мог ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
2K 14

Стара история

Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Други
1.6K 1 3