39 936 резултата
&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
  545 
Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
  630 
Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...
  627 
Имало едно време...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...
  1164 
Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...
  824  35 
На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...
  932 
/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
  954 
Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
  556 
Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
  1191 
О Т К Р О В Е Н И Е
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...
  1964 
Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...
  634 
Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една ...
  1257 
МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...
  780 
Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...
  1262 
Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...
  718 
Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...
  464 
Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...
  808 
Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...
  684 
- И са кво, ше ме биеш ли?
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...
  1255 
Намирам се в килия. На стената има шест прозореца. Пред всеки прозорец стои пазач-жена. Къде съм? В килията вкарват още хора, същите като мен - със сиви, посърнали лица и торби, в които има тухли. Къде съм? Жената пазач от първия прозорец крещи да се разредим, защото няма въздух. Къде съм? В килията ...
  431 
През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...
  851 
„Щях да се приближа до човека, когото обичам. Обещах си да го направя скоро. Страхувах се много, но обещах на себе си... и на нея.”
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...
  887 
След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от н ...
  537 
НЯМА ДА МУ ВЪРВИ
В една къща повикали майстор зидар, за да им поправи покрива на къщата. Майсторът нещо бързал и в бързината бутнал теслата и тя паднала долу на улицата. Не успял веднага да слезе да я прибере, но видял циганчето от съседната улица да я прибира. Слязъл от покрива и отишъл в къщата на ...
  889 
Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва: "Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: " ...
  596 
Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...
  737 
Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...
  730 
СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели ...
  778 
Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...
  1085 
- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Сянка. - Прилича ми на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Това тук е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА! - разнесе се глас от мрака. - САМО СВЕТЛ ...
  586 
Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това. ...
  752 
Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...
  687 
- Представям ви - каза Сержант пред новите попълнения. - Нашите нови инструктори: ефр. Гар Ван, ефр. Черната Пантера Ра, ефр. Ко Та Рак, ефр. Но Щен Вълк, ефр. Мрънкалото и ефр. Сянка. А сега си починете, защото от утре се заемаме сериозно с обучението ви. Свободни сте!!! - изрева накрая сержантът.
...
  525 
Влакът
сериал
Планините около град Барион, Южна Франция, 8-ми май 1923 година.
Овчарят Бернард току-що бе подкарал стадото в огромната поляна. Още бе тъмно, макар че слънцето скоро щеше да се покаже. В тази голяма тревна площ имаше храна в изобилие за животните, и затова Бернард я предпочиташе. Имаш ...
  653 
СРЕЩА С ЕДНА СЛАВЯНСКА ДУША
Още при първата ни среща с главния лекар на съветската болница в Техеран - Николай Николаевич, си допаднахме взаимно и скоро станахме много добри приятели, каквито останахме и след това.
Ще се опитам да разкажа само няколко от многото случаи, свързани с Николай Николаевич ...
  1074 
Да, ти, точно ти, ти, който четеш това, как се отнасяш с хората около себе си – уважаваш ли ги, или ги обиждаш заради недъзите им? А ти видя ли своите преди това? Какво ти дава право да потъпкваш самочувстието на другия или вече дават пълномощно за това?! Защо не се поставиш на мястото на човека, ко ...
  675 
Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен! ...
  643 
Уважаеми клиенти,
Благодарим искрено и ви поздравяваме за вашия избор да обичате. Ние сме убедени, че Любовта - този модерен, функционален и практичен уред, ще отговори най-пълно на вашите потребности.
Моля, преди употребата на уреда за първи път, да прочетете внимателно и детайлно това ръководство ...
  906 
Кап. Кап. Кап.
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...
  695 
Дълъг работен ден. Вкъщи - мръсно, вони на безделие. Скандал - побой. Удар, удар, удар, обида, ритник, ритник в корема, ритник в главата, още обиди, душене, още ритници, кръв, болка, рев. Раздяла. Белези, рани. Страхотен репертоар, страхотен мъж - боклук.
Тя трябва да си го избие от главата, трябва ...
  474 
Предложения
: ??:??