39 936 резултата
ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
(Втора част)
Огромните порти на Буюк чифлик бяха изработени от здраво черешово дърво и обковани с железа. Портите бяха високи до десет аршина, за да могат да влизат и излизат и най-високо натоварените сеновози по време на коситба и вършитба. Широчината им надхвърляше двадесет ар ...
  1538 
Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше. ...
  782 
С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...
  675 
2.
Ден като всички останали. Стомахът му виеше като ранено животно. Вече не обръщаше внимание на физическите си нужди, но жалните звуци го извадиха от почти перманентния транс, в който се намираше и го подсетиха, че трябва да се нахрани. Съмняваше се, че щеше да умре, ако не го направеше, но болката, к ...
  743 
А когато видиш светлината, сещаш ли се за мен? Полъхът на новия ден омайва ли сърцето необятно? Обичам те!!!!! Не чу ли?... Шепна в нощта, протягайки ръка, ела усети и мен...
  792 
Сиво. И още сиво. Сиво, сиво, сиво…
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута… ...
  1035 
- Здравейте.
- Здравейте.
- Знаете ли защо сте тук?
- Ами... умрях.
- Добре. От колко време сте наясно с този факт? ...
  642 
Много шум за нищо
Всяка година през лятото ние, няколко души от село, се качвахме на покрива на къщата на дядо Киро и гледахме как той поправя някоя работа заедно с родата. Ей сега ще ви обясним защо!
Старецът беше математик. И то какъв! Оприличаваше всичко на геометрични фигури. Ако го попитате къд ...
  673 
ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
Чу се страхотен тътен. Като че ли планината се беше разцепила. Откъм Бърдо се появи огромен облак прахоляк, който бързо се затъркаля надолу по неравния път. Тропот на десетки копита и неясни гърлени викове се чуваха откъм облака. Изцвили кон и бързо се смеси с тупурдията от приб ...
  1861 
- В следващото състезание ще премерят сили водачите на отборите - каза Генерал. - Моля, заемете местата си на старта.
- Хайде, Гар Ван - сръчка сенчестата в ребрата Сянка. - Това е твоето състезание.
- Да бе, да - измърмори тя. - Много ви е удобно така. Хъм - скептично изсумтя Гар Ван малко по-късно ...
  435 
Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те пр ...
  631 
Изповед (Моментът, който промени живота ми)
- искам да се извиня на всички, които по някакъв начин съм обидила или наранила; зная, че на моменти съм странна и настроенията ми рязко се променят, но ви моля да ме разберете... тази случка е белязала целия ми живот...
- Дъщеря ви е получила пристъп на н ...
  1768  13 
Сивият свят
Имало едно време един свят със сиво небе, сиво море, сива трева и хора със сиви души. Последните бяха толкова потиснати от сивотата в тях и около тях, че се бяха оставили на произвола. Бяха станали манипулативни и лесни за контролиране. А това съвсем не убягваше на едни други хора, които ...
  972 
Нека ви опиша един чисто български самолет - на външен вид беше в плачевно състояние... Витлата на моторите бяха криви, вследствие на някои пиянски инциденти на пилотите. Беше целият в графити... Гумите бяха в кръпки. А? Ама и две липсваха и самолетът почти беше на трупчета. Кръпки имаше и по целия ...
  697 
ПОМОЩ
Една жена трябвало да отиде да нагледа засетия от нея грах, дали е станал вече за прибиране и да свърши някаква работа. За да не ходи сама на нивата, поканила майка си, да ù прави компания и да ù помага.
Започнали работа. Майката взела едно зърно, пъхнала го в устата и се опитвала да го сдъвчи ...
  807 
Всяка човешка чувствителност е изтъкана от безумна баналност.
Съдбите ви натрапчиво се повтарят.
Само болката ви понася различно.
Само тя ви прави индивидуалисти.
Почерпи ме едно кафе, престори се, че се радваш да ме видиш. ...
  749 
Летене с балон над Кападокия
Това е преживяване, към което се връщам отново и отново. Цялата организация около полета, самото летене, емоциите и вълнението, всичко остава един незабравим спомен за мен и за съпруга ми. Но ще започна отначало.
В 5.30 часа сутринта всички кандидат–икари сме пред вратит ...
  3346 
1.
Лежеше. Бездиханен, студен, втренчен в неясна точка нейде из пространството. Изглеждаше сякаш последната капка живот се беше отцедила от напуканите му устни току-що. Очите му, толкова поразително сини и празни, изглеждаха тъжни, изглеждаха излъгани и разочаровани. Лежеше, проклинайки живота, проклин ...
  802 
- Такааа - потри ръце Генерал. - Днес денят е почивен, няма да има никакви мероприятия, а вечерта ще има маскено парти, участието в което е силно желателно.
Малко по-късно:
- Екстра - протегна се Ко Та Рак. - Ще помързелуваме, а за довечера маските са ясни - вече сме го правили.
- Да бе да - сви рам ...
  513 
Затварям врата. Тъмната стая ме гледа. Започва да плаче. От очите ù падат чаши. Разбиват се в студения под и се пръскат до най-далечните краища на света. Трябва да напълня стаята с вода. Няма вода. Хладилникът е празен. Няма вода. Лазейки на четири крака, масата се приближава към мен. Забивам юмрук ...
  570 
С тези безброй приятелства във Фейсбук си вкарах таралеж в гащите. Мине не мине ден-два, те ти някоя загоряла булка ми се хвърли на врата (виртуално). Госпожа (жица) „Някоя си” желае да ви стане приятелка. Добре де, няма сега да ù скършваме хатъра, щом е за едното приятелство. Натискам ОК и готово. ...
  1419 
Тя влиза в клуба и всички се обръщат. Има нещо необикновено в нея. Не е най-високата, нито пък най-красивата. Но има нещо, което кара всички мъже да я желаят, а жените да мечтаят да са като нея…
Късата черна рокля, тъмните къдрици, стигащи до кръста, червеното червило, да, те привличат, но не, не са ...
  1953 
Разкльовкаха се мисирките и а-а, а-а, оратата под черницата да разтурят! Ама чевръстата баба Драганица затопурка с бастунчето си и скоро се върна с пълна престилка ронена царевица.
- Кльо-кльо-кльо – нА ви, бабините, клъвнете си, па млъкнете, та и ние да си чуем приказката!
Когато живинките се поусп ...
  1364  33 
Оцветявам в намачкан и накъсан скицник, седящ на скута ми, с играещ молив между пръстите и мислите ми.
Слънцето надничаше, докато аз накланях молива, и създаде груба, тъмна линия от едната страна. Спрях да рисувам за момент, дробовете ми се изпълниха със свеж въздух и започнах пак, с нови идеи за де ...
  726 
Имаше някой в дома ми посред нощ. Подгоних го. Побягна. Последвах го. През задни дворове, запустели паркинги, тесни и мръсни улички, в които прескачах заспали бездомници и ме погнаха зли кучета… Накрая го приклещих. В центъра на града. В улицата между църквата и кметството. И тогава той откри огън п ...
  1018 
ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА (продължение)
Изведнъж в непрогледната тъмнина се чу прещракване и просторното помещение, в което се намираха, бе облято от ярка светлина. Бяха в хола на апартамента, с наредените за празничната вечер маси, една за възрастните, друга за децата, които бяха цял рояк палавници. Те кр ...
  801 
Болка... ужасна болка... изсмуквайки всичко ценно в душата ми, тя ме завладява, обсебва ме...
Сякаш съдбата ме проклина отново и отново... отнемайки силите ми...
Сълзите ми се стичат една след друга... като от водопад с вечен кръговрат... усещам топлината им... стичаща се по лицето ми, сякаш се опит ...
  617 
"Хей, аз сам твоето съзнание.
Искам да поговориш с някой!"
"Забрави ме отдавна ти,
прах хванах дори,
но огън паяжините обгори! ...
  571 
Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше д ...
  628 
До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата се виждаше момиченце на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка, с тънки плитки, приплетени със сини мъниста. То стоеше боязливо до м ...
  509 
„Късно e. Умирам от студ и ми се спи. Мисля, че е време за почивка. Денят мина бързо. Доволен съм, радвам се, че съм все още жив. Последната цигара отдавна догоря в ръцете ми толкова неусетно, както минаваха и миговете с теб, Джейн. Но бяха приятни. Ти бе мойта последна цигара. И ето защо по-рано до ...
  583 
Скъпи някой,
знам, че вероятно не ти пука.
Знам, че вероятно си зает да гледаш телевизия или да се занимаваш с твоите проблеми, или може би си зает да се смееш и преследваш пеперуди. Може би прекарваш следобедите в тревата, подушвайки уханието на слънцето и вкусвайки живота.
Може би нямаш време да с ...
  1168 
В една петъчна вечер, един човек поиска да бъде щастлив, прииска му се да не бъде сам, поиска да прогледне за блещукащата радост, която да стопли сърцето му, но се почувства егоист - нима имаше нужда от това? С какво е заслужил своето щастие?
Нима се оплаква от тишината в тази стая, която става все ...
  1606 
Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво ...
  580 
Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал ...
  713  23 
Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, н ...
  1139 
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА НЕИЗЛИЧИМИЯ ОПТИМИСТ
Посвещавам първата страничка на този речник на всички мои приятелки, които през месец октомври имат рожден ден. Ади, Делия, Милена...включвам и себе си , разбира се, нали аз съм си най-добрата приятелка!
Ще им го напиша на всичките на поздравителни картички. С ...
  1484  16 
Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...
  427 
Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...
  798 
Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и о ...
  559 
Предложения
: ??:??