Проза

41,8 резултата

Онзи парфюм

Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
1.2K 1 5

Андрешко

- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала ...
970

Михаил

Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
904

Амулетът 15

Бостън – наши дни
Елегантни лимузини и спортни коли се изнизваха една след друга по елипсовидната алея пред имението на Макгрегърови. Интересът на бостънското висше общество към благотворителното парти на внучката на стария Макгрегър не се подхранваше толкова от самата цел на проявата, колкото от сл ...
947

Главната улица на града

По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той с ...
1K

Просто плът

Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...
951

* * *

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...
755

Скайлър

Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
1.3K

Рози, старец, цигари и кисели краставички

Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
1.1K 1

Търпиш и продължаваш

Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето ле ...
1.3K

Една майска нощ

Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...
1.1K 1

Паркът на пеперудените сънища

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
1.6K 24

Пиано

Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше ...
1.5K 3

Гавра с личността или както щете го наречете

Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
4.4K 50

Свръхестествено: Новото начало (2)

Погрешна жертва
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...
1.2K 3

В живота няма параграфи

Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...
956 3

Под всяка твърда черупка се крие човек, който иска да бъде обичан

Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...
2.3K 5

Страст в нощта

Две тела във лунната нощ,
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...
909

Любовта ми ще е вечна

Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си м ...
944 2

Лилия

Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...
1.5K 2

Uniqato Rubin

Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...
1.2K

Нощ и ден.

Всичко, което усещам сега, е него. Идва всяка вечер. Гали косата ми. Усещам как дъхът му бавно слиза надолу. Ръцете му обхождат цялото ми тяло. Изтръпвам полужива, не зная какво ме убива. Свянът или онова чувство... "продължавай". Друго измерение. Друг свят. Все едно съм съблякла старото си Аз. Почт ...
1.6K 2

Една осъзната реалност

Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...
1.3K 1

Безсмъртна любов

Глава 2
Изглежда всичко с красивия Зандър приключи още преди да е започнало. Той записа номера ми, но така и не ми звънна. Дълго мислих за него и изглежда наистина бях започнала да го харесвам, но след като не ме потърси, почти го забравих.
Нещата вкъщи си бяха почти същите, с изключение на приятелк ...
1.4K

На терасата

Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...
1.1K 3

Откровение

Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...
1.1K

Не знаеш

Аз си тръгвам, понеже много ме боли. Терзая се. Очаквам, а в очите ми вали. Страдам и тръпна, а копнежи се преплитат в детските мечти. Аз си тръгвам, но сърцето вика "Остани! Почакай! Спри се! Аз на болката ще издържа. Разбито съм отново, но и на още разочарование мога да държа.''
И при тези думи за ...
1.4K 1 1

От упор

В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото ...
833 4

Последна песен

Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
1.9K 3

Египет 870 година преди Христа

Египет 870 година преди Христа
Пилий се разхождаше бавно сред богато изрисуваните дебели колони на първата зала от храма на богинята Баст. Обширното правоъгълно помещение бе празно и тихо. Само наредените една до друга маси, отрупани с остатъци от храна, дразнеха окото на чужденеца. Наблюдаваше с въ ...
1.6K

из "Приказки от Никъде"

Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...
982

Почти виртуална любов

Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
1.1K

Великите животни от вида Homo Sapiens Intelektum Samotinum Edinakum

Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...
1.2K

Следите

Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих - "Следа".
Б.
- Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием, примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великия Нгаи - под Д ...
780 2

Безсмъртна любов

Глава 1
Ще ви разкажа една история. Това е историята на моя живот. Живеех в малко градче, там, където винаги валеше и беше мрачно. Не обичах този град. Напротив, ненавиждах дъжда и мъглата, която непрестанно убиваше красотата на природата. Но кой ме питаше? Баща ми трябваше да работи, за да изхранва ...
1.6K 4

Душа на stand by

„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
857 3

Вечни очи

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...
965 2