Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пролет

- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...

popolo

Проза » Други

1K 3

Есен

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...

purple2april

Проза » Разкази

1.5K

Коледната песен на местния идиот

На всички, които са чели "Блогът на местния идиот" и на всички, които не са го чели, подарявам за Коледа новата си е-книга "Коледната песен на местния идиот". Тя може да се чете и разпространява свободно и безплатно, има я публикувана онлайн, а също и във формат pdf и fb2. За подробности -
Весел Цан ...

vesel

Проза » Хумористична

1.5K

Димонолог

Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

Daytona

Проза » Разкази

1.1K 2

До нея

Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...

jelanie

Проза » Еротична

3.5K 1

Няма да съм първият

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 2

Холандският часовник

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

merlin

Проза » Разкази

1.2K

Авторът винаги има право (7) Адашът

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.4K 8

Счупената ваза

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...

krashkov

Проза » Разкази

1.8K 8

Миниатюри

- Мани го тоя - махна с лапа Ко Та Рак. - Той не прави разлика между кръг и квадрат...

Bersek

Проза » Разкази

1.2K

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1)

Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...

Chaoscore

Проза » Разкази

1.8K 5

Смъртта на един приятел

Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...

chergligan

Проза » Разкази

1.3K 8

Да можеш да гледаш

Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...

positive

Проза » Разкази

1.6K 8

Страх

Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...

garbage-caliber

Проза » Други

914 1

Цената на истината

Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...

l1l1t

Проза » Разкази

974 1

Следи

Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...

lility

Проза » Други

1.2K 1

Хотел Травелиън (Sci-Fi роман)

1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...

last_dance

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 1 3

Събрание

Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...

popolo

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

Коледна сценка

Дядо Коледа - Ох, о-о-х, все по-трудно става да си дядо Коледа в Европейския съюз! Пък и в тази криза...
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...

yogimax

Проза » Хумористична

12.9K

Можеш ли?

Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...

RockOn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

975 1

В клетката на моето страдание

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...

Josette

Проза » Други

1K 4

В гората на Лодлориен

Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...

Smilewolfer

Проза » Приказки и произведения за деца

1.9K 1

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

imperfect

Проза » Разкази

1.1K

Собствен дом

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...

positive

Проза » Разкази

1.5K 3

Off

уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...

670301

Проза » Други

844 2

Гилен-Баре

Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...

Tifaret

Проза » Разкази

3.5K

Раздробена същност

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...

extravaganzza

Проза » Разкази

1K 1

Приключениятя на делфинчето Скип

В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...

io2001

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 4

Пиано бар

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...

Daytona

Проза » Разкази

1.2K 1 7

Три нюанса на... червено

Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...

Kenoby

Проза » Разкази

845 2

Зор

Ти, момче, не се притеснявай. Викаш, че криза било, трудно се живеело… Аз да ти обясня какво е криза, за да разбереш и да не се тревожиш. Кризата е зор, момче, а зорът е криза. Ха, това е…
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...

Stalev_

Проза » Хумористична

1.5K 3

Доган - глава тринадесета - Женският пазар

Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...

icohim

Проза » Повести и романи

840 2

В играта на котка и мишка няма място за вълци

- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...

Bersek

Проза » Разкази

1.6K 3

Аз ли?!

Аз ли?! Аз съм детето, радващо се на дребните, малки, незначителни за другите неща.
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! ...

SmukiSmilee

Проза

1.5K 1

Света София - част 1

Светофарът светна червено и Николай Господинов яростно настъпи спирачките на чисто новото си BMW.
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...

Comptesse

Проза » Разкази

970 1

Ежедневия

Ежедневие 1
Шум на рано тръгващ си мъж…
Бележка “Звънни ми…” (без да е оставен номера).
Включена кафеварка. Опарени устни.
Лек грим. Автобус. ...

vasipasi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

836

Аз, любовницата...

Аз съм любовница!
Не ме гледайте толкова ужасено! Ще станат кръвоизливи в разширените ви очи. Не клатете съжалително глави, аз избрах да бъда такава.
Съвременната любовница иска да бъде сама, тя носи травмите от миналото си и е замразила сърцето си. Вместо да си губи времето да отнема съпруга ти, тя ...

desi.mandradjieva

Проза » Писма

7.6K 1 9

Бяла роза

Събуждам се и слънцето нежно докосва лицето ми. Сама съм в една голяма светла стая, украсена с безброй малки бляскави камъни. Стените са от чисто злато, а подът ми се струва диамантен. Това, което съм помислила за слънце, е било всъщност отблясъка от всичко, което ме заобикаля. Леглото, което е един ...

Shadows

Проза » Разкази

1.5K 3

Край огнището

Край огнището
Защо обичам толкова много огъня? Дали защото от дете обикалях около мама, когато го подпалваше и после слагаше нещо да ври в котлето, или заради тези огнени човечета, които се плезят едно на друго и си говорят нещо. Не знам. Май че е повече от яденето. В единия край на огнището ври ...

positive

Проза » Разкази

1.7K 9

Полицаят и крадлата

Полицаят и крадлата
– И сега какво? - попита русото момиче.
– Ще си понесеш последствията, момиче. На колко си?
– Има ли значение?
– Да! А сега ми кажи на колко си. ...

talantliva2

Проза » Еротична

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пролет

Есен

Коледната песен на местния идиот

Димонолог

До нея

Няма да съм първият

Холандският часовник

Авторът винаги има право (7) Адашът

Счупената ваза

Миниатюри

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1)

Смъртта на един приятел

Да можеш да гледаш

Страх

Цената на истината

Следи

Хотел Травелиън (Sci-Fi роман)

Събрание

Коледна сценка

Можеш ли?

В клетката на моето страдание

В гората на Лодлориен

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност

Собствен дом

Off

Гилен-Баре

Раздробена същност

Приключениятя на делфинчето Скип

Пиано бар

Три нюанса на... червено

Зор

Доган - глава тринадесета - Женският пазар

В играта на котка и мишка няма място за вълци

Аз ли?!

Света София - част 1

Ежедневия

Аз, любовницата...

Бяла роза

Край огнището

Полицаят и крадлата

Опашка