Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Приказен риболов

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
769 1

Баркодът на Сизиф - откъс от романа

16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Повести и романи
1.2K 1

Сватба

На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Разкази
1.2K 7

Детски мечти

Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
sols (Монс)
sols
Проза » Разкази
4.8K 1

Сънувах го...

Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Разкази
1.1K 3

Всичко / Everуthing

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Разкази
1.1K 2

Гробът на Димо (първа и втора част)

ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...
khanas (Анани Ананиев)
khanas
Проза » Повести и романи
6K 4 8

Страх ме е... - продължение

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Други
1K 21

Разплата

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
AxlSaint (Аксел Роуз)
AxlSaint
Проза » Разкази
1.9K 2

Светулка

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Проза » Други
1.3K

Желание

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
sols (Монс)
sols
Проза » Други
1.4K 1

Осъзнаване - от втора част на романа /17 и 18/

XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романи
982 15

Хиляди пластове цигарен дим

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
darkness (Кети Станкова)
darkness
Проза » Разкази
1.6K 8

Изгряващо слънце (първа глава)

Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...
diana1992 (Диана Димитрова)
diana1992
Проза » Повести и романи
1.1K

Медальон

Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
826

Начинът, по който трябва да изживеем живота си

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.8K 1

Сива

Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
Milimili (Милена Иванова)
Milimili
Проза » Разкази
1.8K 4

Написах призори...

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Проза » Други
1.3K 1

Страх ме е...

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Други
1K 14

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото")

Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...
beti
beti
Проза
1.2K 9

Законната...

Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
Slamiliq (Нора Стефанова)
Slamiliq
Проза » Разкази
1.3K 5

Отново щастлива

И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...
heartless-girl (Петя Петрова)
heartless-girl
Проза » Разкази
1.6K 3

Цвете за чичо Серафим

ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...
кремик (Кремена Желязкова)
кремик
Проза
1.4K 6

Изповедта на една сълза

Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
mmarinov59 (Марин Маринов)
mmarinov59
Проза » Други
948 1

Гони си желанията навреме.

Исках да ми се падне нещо такова
да мога да имам време за "кока-кола",
но това е нещото, с което не мога
да свикна сега и ми е криво...
Аз можах само това да кажа, ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 2

Не съм мъртъв

Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...
thecilium (Лъчезар Кочев)
thecilium
Проза » Други
938

Тя и Той

„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
1.6K 1

Ежедневие

Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
988 8

Как ли да го нарека?!

… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...
siriusblek (Сириус Блек)
siriusblek
Проза » Писма
1.4K 6

Елинските гробове

This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
truthiseek (Милен Миланов)
truthiseek
Проза » Разкази
1.3K 2

Усмивката ти

Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...
gabigoranova (pisanonqkudeneshto)
gabigoranova
Проза » Писма
1.7K 3

Пагубно удоволствие

Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
3.8K 33

Един неразделен клас

Госпожо Банова, от името на целия 12 ТС клас Ви благодаря за четирите години, през които бяхте наш класен ръководител. През тези години ние се превърнахме от деца и ученици в зрели и пълноценни личности и това нямаше да е възможно без Вашата помощ и подкрепа. Вие бяхте неизменно до нас в моментите н ...
vass-m (Василена Младенова)
vass-m
Проза » Писма
1.7K 1 2

Винаги себе си

Аз съм усмихната, нищо, че в живота ми има не малко пречки и трудности. Упорита съм, нищо, че някои от целите ми се постигат твърде трудно. Отнемат твърде много време, но вярвам и знам, че ще се докосна до тях. Позитивна съм, нищо, че в днешната реалност се налага да бъдеш реалист. Аз живея с мисълт ...
lility (Лилия)
lility
Проза
1K 5

Здравей

Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че уж ...
dobidobbb (Добромира Петкова)
dobidobbb
Проза » Писма
1.3K 1 2

Ако ти вярвам

Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
S_S_S (Мария Тилева)
S_S_S
Проза » Други
872

Мъжете в сънищата

Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...
disarming (Гергана Енева)
disarming
Проза » Други
978 1

Никога повече

О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 7