Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Оболи за Харон - 3 част

От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
2.1K 44

Съд

С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...
Geni-Liso (Гени)
Geni-Liso
Проза » Разкази
1.4K 5

Тото си пуска тотото

- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Разкази
927

Слепи разбирания 2

Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...
madgirl- (Катерина Костадинова)
madgirl-
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2K 5

Мрачното село

ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.7K 11

Няма нищо невъзможно

Не! Няма нищо невъзможно! Абсолютно нищо, ако го почувстваш дълбоко, от дебрите на душата си и пречупиш невъзможните мечти през призмата на въображението си! Изопачи нещата и ги почувствай! Искаш да летиш! Тогава лети! Скочи от най-високото място и усети тръпката. Усети енергията, силата и свободата ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.3K 2

Героят на новия век

ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Други
1.2K 5

Бях и останах искрена

Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявя ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.6K 1 4

Дъжд

Дъждът изми улиците, както сълзите-душата ми.
Заедно с падащите капки изчезваше прахът на умората, калта на преживяните разочарования, мръсотията на ежедневието. И с всяка следваща, сърцето ми ставаше по-чисто, а мислите-по-истински. И верни.
Тъгата ми се разтвори в тях.
Стичаха се по лицето ми, отм ...
etikki (Мариета Караджова)
etikki
Проза
791 4

В памет на мама София

Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, ...
pashy (Паша Градешлиева)
pashy
Проза
4.4K 2

Решението

Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
странница (Сеси)
странница
Проза » Разкази
1.2K 1 21

10 прилики между жените и колите

1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.
3. Жените, както колит ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.2K 6

Просто „здравей”

Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...
don_kihot (Дон Кихот)
don_kihot
Проза » Разкази
1.5K 2

Ако щеш вярвай

Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.3K 2

Любовта от мое име

Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...
vistor (Божидар Лазаров)
vistor
Проза » Други
1.3K 2

Тъга

Тичах, знаейки, че не мога да избягам от неизбежното. Вятърът духаше в зачервеното ми от студ лице. Исках да заплача, исках да се разпадна на земята, покрита със сняг и да се превърна в купчина снежинки, които ще бъдат разпилени, но нямах сили за нищо друго, освен да продължа да бягам. Не усещах бие ...
lajh (Калояна )
lajh
Проза
752 1

Сбогом

Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото я ...
Freedom12 (Стефка)
Freedom12
Проза » Други
1.1K 1

Амулетът 25

Бостън - 1971 година след Христа
Майкъл Прачет се събуди облян в пот, въпреки намаленото парно отопление. Бе нощ, но тревожните мисли около трагичната смърт на Питър Фланегън не му даваха мира. Прачет се пресегна и запали лампата на нощното шкафче. Погледна към часовника – беше 5 часа. Надигна се, с ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романи
956

За нея

За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се ...
radulov (Калоян Радулов)
radulov
Проза » Разкази
1.2K 3

Човек от миналото

Човек от миналото
Човешкият живот ни прекарва през множество трансформации. Налага ни се да свикваме с непрестанно променяща се обстановка и да се нагаждаме спрямо правилата на света. Често в този водовъртеж от емоции се губят контакти, възможности и изживявания. Замислете се и ще се съгласите, че е ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Разкази
1.3K 1

Разговор с Бог

Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата ...
imperfect (Яна)
imperfect
Проза » Разкази
1.5K 1 6

Утро

Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ...
Banath (Сашко)
Banath
Проза » Други
1.3K 1

Ангелски очи

Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...
don_kihot (Дон Кихот)
don_kihot
Проза » Разкази
1.1K 2

Малко вероятна история

Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
ZAPP (Запрян Колев)
ZAPP
Проза » Разкази
1.1K 16

То си вали – ние си косиме

Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
................................................................................................................................... ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Проза » Разкази
1.8K 4

Среднощна Миниатюра

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светов ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Други
804

Приятно ми е, Помияр!

Приятно ми е, Помияр!
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
3.3K 1 72

"Пада лист от календара" 3

Младост
Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Други
1K 3

Какво е да си кух

1. Да дадеш изпълнителната власт, на някого, а после да му дадеш и президентската, за да може хубаво да преяде с власт.
2. Да си избираш управниците на базата на това дали имат вид на пичове, с които можеш да седнеш да си пиеш ракията.
3. Да взимаш четиристотин лева заплата, но никога да не излизаш ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Други
911 2

Нищо котешко не ни е чуждо

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 3

Само ТИ и тишината...

Тъмно е... Студено! Ти и аз сме в топлото легло. Лежим прегърнати... Целувам те... Усещам вкуса на устните ти... Става горещо... Любов... Страст... Голота... Само аз и ти. Галиш ме... Побъркваш ме само с едно докосване с върха на пръстите ти. Чувам стенанията ти, както и ти моите... Изтръпвам... Изт ...
dAqNcHiTy (Даяна Иванова)
dAqNcHiTy
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K

Слепи разбирания

Всеки от нас живее със свои собствени разбирания, които е изградил по някакъв начин. Било то от личен опит, било то от опита на близките му, от техните съвети, или по друг начин... Но в обществото ни са се загнездили някои, както аз обичам да ги наричам, слепи разбирания. Такива са не защото са напъ ...
madgirl- (Катерина Костадинова)
madgirl-
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2.2K 2

От утре не пуша

Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...
Anne_Jonson (Анита Йончева)
Anne_Jonson
Проза » Разкази
2.2K 1 4

Авторът винаги има право(2) Ризата на татко

Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Разкази
1.3K 14

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (3-та част)

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ватикана
Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романи
1.3K 4

Войната на магьосниците

Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...
Eddy (Сияние)
Eddy
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K 4

Раждането на Поет

Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
2K 35

Майки 15

23. Посещението
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.1K 4

Този другият

Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...
swee7yy (Мария)
swee7yy
Проза » Други
1.2K 4