40 033 резултата
След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направил ...
- Роднините на Петров са направил ...
1015
26
Беше чиста случайност! Не, че някой ще ми повярва... Аз просто загребах вода, за да се разхладя в нетърпимата юлска жега и в последния момент видях как нещо трепка и проблясва в шепата ми. Мъничко, златничко, три желания изпълнява, що е то? Златна рибка.
Не съм я търсила, не съм била подготвена със ...
Не съм я търсила, не съм била подготвена със ...
883
4
Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...
792
2
Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...
Не бях такава. ...
850
1
Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...
692
1
Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...
722
8
ДОКОСВАНЕ
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...
1479
13
Легендата на стария туарег
(Коктейл от проза и поезия)
Съвременната цивилизация, в много случаи, ако не и навсякъде, до голяма степен вече успя да нанесе своите невъзвратими поражения, намесвайки се най-безцеремонно във всичко самобитно и по своему девствено. Това до голяма степен се отнася и до пус ...
(Коктейл от проза и поезия)
Съвременната цивилизация, в много случаи, ако не и навсякъде, до голяма степен вече успя да нанесе своите невъзвратими поражения, намесвайки се най-безцеремонно във всичко самобитно и по своему девствено. Това до голяма степен се отнася и до пус ...
2225
12
Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...
1799
1
Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...
2201
10
Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...
Горката гл ...
963
3
Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...
846
Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...
Над него звездите ...
721
Този спомен се е забил като копие в паметта ми и едва ли някога ще мога да го забравя, а сега вече съм сигурен, че няма и да опитам. Случаят не е най-потресаващият от тези, които съм преживял, но определено е един от тях...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съв ...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съв ...
2042
8
НАЙ-НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Беше лято. Горещо лято. Време за плаж и почивка.
Посолството на Зелени нос беше почти празно. Целият персонал, начело с Посланика, бяха заминали. Едни в Африка, други в Европа, а трети накъдето им видят очите.
До обяд Иванка се излежаваше край басейна, а ...
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Беше лято. Горещо лято. Време за плаж и почивка.
Посолството на Зелени нос беше почти празно. Целият персонал, начело с Посланика, бяха заминали. Едни в Африка, други в Европа, а трети накъдето им видят очите.
До обяд Иванка се излежаваше край басейна, а ...
709
1
Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...
698
2
Борката бе планинско чедо. От няколко години, заедно със семейството си, по неволя се беше преселил от китното родопско селце в големия, задушен град, но още усещаше пулса на своята кърмилница. Обичаше да стои на балкона и вместо да гледа заобикалящите го сиви блокове, да рее погледа си надалече, на ...
747
20
&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
554
Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
639
2
Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...
631
Имало едно време...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...
1179
2
Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...
836
35
На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...
На втори поглед нещо беше ...
944
/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...
963
8
Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
562
1
Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
1229
1
О Т К Р О В Е Н И Е
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...
Любовта не е само сърдечно чувство,
тя е и... отговорност.
Това е едно мое много лично и в същото време толкова дълбоко сантиментално преживяване, че все още не ми се иска да се чете от други хора. Не че ме е страх или чувствам някакво неудобство, а защото не изключвам между тях ...
1991
1
Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не зн ...
641
1
Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една ...
1264
4
МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...
794
Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...
1272
3
Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...
722
2
Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...
Дъртата кран ...
469
Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...
819
4
Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...
697
1
- И са кво, ше ме биеш ли?
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...
1268
3
Намирам се в килия. На стената има шест прозореца. Пред всеки прозорец стои пазач-жена. Къде съм? В килията вкарват още хора, същите като мен - със сиви, посърнали лица и торби, в които има тухли. Къде съм? Жената пазач от първия прозорец крещи да се разредим, защото няма въздух. Къде съм? В килията ...
436
През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...
858
1
3
„Щях да се приближа до човека, когото обичам. Обещах си да го направя скоро. Страхувах се много, но обещах на себе си... и на нея.”
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...
893
4
След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от н ...
543
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
