14 557 резултата
„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
424
1
2
Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
3026
18
82
– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...
988
2
4
Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
535
5
19
Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...
647
1
18
Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...
1062
2
6
Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...
305
3
13
В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
Сутринта в ...
497
4
8
Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
740
2
4
A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
1186
1
2
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
349
6
11
На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
617
Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
503
2
6
В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...
295
3
Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
448
Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
572
2
11
Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...
474
4
18
/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/
552
3
5
20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
1119
Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...
766
5
19
Утринна среща или
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у до ...
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у до ...
967
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване, точно хулиган, бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няк ...
419
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
Казваше се ...
591
Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
436
9
21
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
474
Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...
683
6
18
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
552
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
520
3
24
Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
471
4
8
Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...
341
2
12
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
654
Самуил си събу обувките и с раздразнение хвръли настрани раницата. Не рaзбираше безкрайните опити на това момиче Петя, която все нещо искаше. В какво се беше забъркала тя Самуил можеше само да гадае. Тя винаги си просеше белята, мислеше си Самуил трескаво, с разни мафиоти, с разни богати и опасни в ...
941
1
Месец март тъкмо затопляше не толкова простудената от тази зима природа, когато коварният коронавирус достигна и България. Не очаквах тази китайска напаст да провали пролетните ми планове за пакости в училище и футболни игри на открито. Цяла зима чаках с нетърпение да се ометем от смърдящия на потни ...
349
Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
376
1
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
792
1
3
Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...
434
6
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...
611
1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
653
1
6
Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
517
5
20
Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...
757
1
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
