14 625 резултата
Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...
319
4
10
Лудият
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от пре ...
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от пре ...
1153
4
22
От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...
791
2
3
Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...
1189
1
9
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
696
2
„Скъпи Дядо Коледа...“...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това ...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това ...
442
3
СРАМ
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвик ...
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвик ...
1312
4
16
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
487
Twenty years ,where they gone.....!! Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!? Аз студент, , а тя слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време по улицата край двора. Тогава" бизнесъ ...
435
Разказът
Бил съм в 42 страни.
Каза Странникът и бавно отпи от чашата с ракия.
После светлите му очи потъмняха и в тях се появи нещо, приличащо на тъга.
В две от тях бях на косъм от „гушването на букета“- добави той. Но както е писано в Библията, допълни замислено, сигурно имам няколко живота...или к ...
Бил съм в 42 страни.
Каза Странникът и бавно отпи от чашата с ракия.
После светлите му очи потъмняха и в тях се появи нещо, приличащо на тъга.
В две от тях бях на косъм от „гушването на букета“- добави той. Но както е писано в Библията, допълни замислено, сигурно имам няколко живота...или к ...
536
3
11
По времето на шогуна Токугава Иеясу живял един възрастен самурай на име Арата Шинзу, който многократно се бил доказвал като смел и опитен войн. Освен това на младини Арата успял да опознае тънкостите на отоджицу ( 1) , което още повече засилило уважението на околните. Мъжът обаче още от съвсем малък ...
1352
7
20
- Друмев, случаят е за теб – честито!, изсмя се тихо главният. Чувах този кикот винаги, когато даваше някоя забита история и пращаше следователя в пета глуха.
Беше се обадила съседката, с която жертвата делеше общ коридор на кооперация в “Захарна Фабрика“, строена около 40-те.
Жената лежеше по лице ...
Беше се обадила съседката, с която жертвата делеше общ коридор на кооперация в “Захарна Фабрика“, строена около 40-те.
Жената лежеше по лице ...
836
1
7
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
473
Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тю ...
502
1
21
В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, засл ...
591
2
7
Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги кре ...
787
16
Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен д ...
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен д ...
1241
6
18
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
550
Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...
1205
1
10
Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...
1059
3
8
– Колко весело момиче беше и как се промени, сега е вечно вкисната, каквото и да ѝ кажеш, пуфти от досада. Някога очите ѝ сияеха, все ми правеше изненади. Връщам се – чакат ме манджи от най-екзотични до най-традиционни. Определено ме обичаше много. То и сега сигурно ме обича, но се промени.
– Не й п ...
– Не й п ...
1015
1
14
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
486
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
555
1
1
“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...
1089
2
15
Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...
226
ЩЪРКОВО ЛЯТО
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под ...
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под ...
494
5
17
Дали днес той ще е с децата, за всеки случай ще се гримирам. Не много – едно червило, малко парфюм, че може да се приближи – готово. Моите дали са облечени вече, туткат се с часове, малкия го оправих, но останалите двама, както винаги – до последно избират играчки за парка.
– Готови ли сте, тръгвайт ...
– Готови ли сте, тръгвайт ...
1371
3
17
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
535
Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...
1428
2
8
Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...
706
1
7
В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...
889
9
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
531
Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
1110
1
22
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
534
Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...
266
Карантина е... Вънка вали сняг, всичко е затворено, а какво липсва на част от целокупното човечество? Фитнесът, много ясно. Мало и голямо гледа тъжно страницата на любимия фитнес и припява „Ако зажалиш някой ден... за старата щанга...“
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...
263
1
Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...
2548
9
38
Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я ин ...
503
1
1
Не исках да го виждам. Мразех го. Мразех го с цялото си сърце. Но, проклета да бях, можех да се закълна, че дори и през слънцето на омразата, усещах лъчите на любовта. Не можех да го понасям. Той беше един нещастник. Скапан нещастник. Беше постъпил подло с мен. Накара ме да мечтая за него, а после с ...
373
1
-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...
534
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
