14 620 резултата
Джейк Сойър се харесваше. Знаеше, че в един различен свят, жените също биха го харесвали. Никога обаче, не бе предполагал, че ще види истински жени.
До устните му се доближи дървена купа, пълна с гореща ароматна течност. Младото русо момиче се усмихна, миглите ѝ потрепнаха над блестящите сини очи.
- ...
До устните му се доближи дървена купа, пълна с гореща ароматна течност. Младото русо момиче се усмихна, миглите ѝ потрепнаха над блестящите сини очи.
- ...
555
1
5
Запчасти
Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ждут. Когда же, наконец, землетрясение утихнет. Трясёт суставы и жилы Трофим Молодёжный, своим трактором свой надел земельный лущильниками царапает, сухие сорняковые стебли крошит. Глянул на вешки отде ...
Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ждут. Когда же, наконец, землетрясение утихнет. Трясёт суставы и жилы Трофим Молодёжный, своим трактором свой надел земельный лущильниками царапает, сухие сорняковые стебли крошит. Глянул на вешки отде ...
760
МАСТЕР ПОСТНЫЙ
Вовка Пустовойтенко сколько себя помнит в детстве, всегда белобрысым бегал: гусей гнал резво, рыбу ловил, траву сорную рвал, - деланием любил дышать; царапины на теле и свербящая усталость дня, главное его удовольствие. Таких как он много, но он один смотрит на бураны и молнии смелыми ...
Вовка Пустовойтенко сколько себя помнит в детстве, всегда белобрысым бегал: гусей гнал резво, рыбу ловил, траву сорную рвал, - деланием любил дышать; царапины на теле и свербящая усталость дня, главное его удовольствие. Таких как он много, но он один смотрит на бураны и молнии смелыми ...
757
- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...
423
1
10
Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака л ...
471
1
Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стиг ...
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стиг ...
385
12
Д-р Тинен Тинев тъкмо приключваше работния си ден в психиатрията, когато внезапно вратата на кабинета му рязко се отвори и през нея шумно нахлу превъзбуден пациент. Докторът намести очилата си и опита да прикрие, че е стреснат. Затова сухо попита:
Кой сте вие?
Надяваше се на някакъв банален отговор ...
Кой сте вие?
Надяваше се на някакъв банален отговор ...
522
6
2
«Пряспа»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...
862
1
Всеки човек има спомени. Всяко дете има спомени. Дори старата къща помни своята младост... Когато е ухаела на нови тухли и на прясно гасена вар.
Моите детски спомени са от мрачни и влажни квартири, тъй да се каже аз съм квартирно бебе. От родилния дом - право в квартирата...
Може би затова така се р ...
Моите детски спомени са от мрачни и влажни квартири, тъй да се каже аз съм квартирно бебе. От родилния дом - право в квартирата...
Може би затова така се р ...
618
2
13
Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и дока ...
1811
9
28
Да работиш 16 години в Италия и накрая да ти кажат просто ей така:“Тръгвай си.По-важни са ни местните.Тук вече няма място за теб!“Но какво да се прави-такива времена бяха настъпили…Изминаха 9 години от първата вълна на епидемията.Ангел продължаваше да работи в градините в Сан Фердинандо.Когато за пъ ...
350
-Мамо, ще дойдеш ли да играем?
-Не…не мога сега. – Кристина седеше на ръба на леглото и се взираше в осветения от следобедното слънце паркет. Върху една от дъските лежеше листче хартия.
-Ама защо? – синът ѝ Теодор пролази по корем на леглото и надникна през ръба му – Сега не работиш!
-Не, но… не мог ...
-Не…не мога сега. – Кристина седеше на ръба на леглото и се взираше в осветения от следобедното слънце паркет. Върху една от дъските лежеше листче хартия.
-Ама защо? – синът ѝ Теодор пролази по корем на леглото и надникна през ръба му – Сега не работиш!
-Не, но… не мог ...
705
1
7
Снабженец
Образное несоответствие в восприятии этого человека, начинаются с его имени. В отделе кадров, бухгалтерии, и командировочных бланках обозначен как оформленный назначением снабженец Захарий Павлович Герли. Сам он состоянием, крашенный биллиардный шар, влетевший в лузу от первого удара начат ...
Образное несоответствие в восприятии этого человека, начинаются с его имени. В отделе кадров, бухгалтерии, и командировочных бланках обозначен как оформленный назначением снабженец Захарий Павлович Герли. Сам он состоянием, крашенный биллиардный шар, влетевший в лузу от первого удара начат ...
827
Четвёртый Претседатель
В тесном пустыре, у большой овражной развилины, возле окраины акациевого колока, уже несколько лет ветшала, небрежно выстроенная кошара Горазда Гризунова. Неразбериха запутанного времени принуждала его часто менять место овчарни пока, не увела в межу полей трёх, равно-убежавши ...
В тесном пустыре, у большой овражной развилины, возле окраины акациевого колока, уже несколько лет ветшала, небрежно выстроенная кошара Горазда Гризунова. Неразбериха запутанного времени принуждала его часто менять место овчарни пока, не увела в межу полей трёх, равно-убежавши ...
873
Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...
483
1
4
И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...
1346
2
5
И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...
501
3
5
Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Джесика б ...
Джесика б ...
572
1
2
Только - Он!
Кроны деревья быстро оголились от листьев, тонкие ветки настороженно одиноко свистят под обледенелым, острым пронизывающим ветром. Временами усиливался сердитый мокрый снег, леденеющая влага гладила скользкую землю, и никакая одежда в сырой холод этого скучного, унылого времени не защит ...
Кроны деревья быстро оголились от листьев, тонкие ветки настороженно одиноко свистят под обледенелым, острым пронизывающим ветром. Временами усиливался сердитый мокрый снег, леденеющая влага гладила скользкую землю, и никакая одежда в сырой холод этого скучного, унылого времени не защит ...
931
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то в этом поместилась ...
734
Трицветното гонче е една от най-добрите ловни породи на България. Средно на ръст, мускулесто, то е било гордост за всеки ловец. През седемдесетте години доктор Гайтанджиев, един от основоположниците на кинологията у нас, описва стандарта на породата и прави постъпки за нейната международна регистрац ...
1081
9
10
Спря пред стената и се загледа в електрическия ключ. Време беше да ляга, но някак си не му се спеше. А от съня не се оплакваше. Чудеха му се познатите – обикновено старите хора спяха малко. Пък той – поне три пъти през деня дремваше нейде по половин час, вечер след 22 часа заспиваше. Въртеше се, наи ...
359
3
–Госпожо, изморихме се.
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас ...
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас ...
446
2
Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...
434
След три години на летището останах само аз. Чернодробната цироза продаде еднопосочен билет на другия пътник към безкрайните небесни селения, меки като балдахинови възглавници, неуловими, невероятни и необятни. Татко се обърна, погледна ме право в очите, помаха ми с ръка за сбогом и си замина, остав ...
614
ПАНЦУЙ
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...
1648
Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...
881
1
1
ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦВЕТЯТА
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...
454
2
Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, н ...
1003
2
АВТОПАРК
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
1012
Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. ...
1548
1
Едно
Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя, поспя и да похапна, а после – пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да търся ...
Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя, поспя и да похапна, а после – пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да търся ...
809
4
- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
653
4
Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...
729
2
5
Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...
701
1
3
Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
1026
2
Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...
803
6
Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
1566
5
23
Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...
567
6
Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...
1358
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
