Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Изповед

Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Надявам се човека, за когото става дума в моята изповед, да ме разбере...
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две ...
1.7K 8

Пак за моя късмет

За концерта по случай 5 години „Откровения" няма да пиша, защото очаквам видеоматериал от него. За купона след това - също. Снимките са красноречиви. На една от тях ми се вижда липсващ седми горе ляво зъб, два-три кариеса и сливиците. Поне те са ми здрави, както се видя. Но... приказката ми е за дру ...
1.8K 16

Улично куче!

Улично куче. Мършаво, проскубано, мръсно… носи кокал в устата си. Захапало здраво единствената си собственост, която дори не е негова, а я открадна от помияра в съседната улица, върви напред. Единият му крак е счупен, предполагам. Куца. Пак някой го е сритал, задето си търси храна и върви след минув ...
1.3K 3

Любка

Любка
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях ...
1.1K 4

Тортата

Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки ...
2.2K 24

Докога?!

Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с ...
1.5K 17

Времената сигурно са полудели - 22 глава

22.
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната си ...
986 1

ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

ТОВА НЕЩО Е НАПИСАНО ОТ МЕН И ЕДНА КОЛЕЖКА ПО... ФОРУМ /един друг форум/. ТЯ ЗАДАДЕ ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА И ЗАПОЧНАХМЕ ДА СЕ РЕДУВАМЕ, ТЯ -АЗ-ТЯ -АЗ..... ДОКАТО НЕ СЕ СТИГНА ДО ТОВА.
НЕЗНАЯ КАКВА СТОЙНОСТ ИМА И ИМА ЛИ ВЪОБЩЕ, НО ПОНЕ СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО И СПОРЕД МЕН НЕ ЛОШО....
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :
( Дует: Ва ...
2K 1 5

Да нарисуваш... живот

Викове, хиляди гласове, безметежие... хаос... един художник, една болка. Погледът му потъмняваше все повече. Минутите се превръщаха в часове.
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...
1.1K 1

Записките на утрешния ден

След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
914 3

Пост-махмурлучена приказка

Слънцето настойчиво чукаше по клепачите ми, нагло облещено в прозореца на спалнята ми. Реших да не му обръщам внимание, а гръб, и наврях глава под възглавницата, която най-безцеремонно ме одра! Хванах малката черна гадина за врата и я зафучих през прозореца, право в злорадстващото лице на ухиленото ...
1.5K 4

Падението на сутеньора

Глава първа
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. ...
1.2K 4

Актриса по неволя

Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре ...
829

Топлина

Топлина
Времето, прекарано с теб минава бързо, но когато държиш ръката ми и ме докосваш сякаш съм заключена във вечността. Събуждам се сутрин с усмивка, защото знам, че има някой, който ме обича. Знам, че вярваш в мен и въпреки всичко винаги ще намеря утеха в прегръдките ти. Животът ми се струва по- ...
951 1

Отражения 66

Отражения 66
На младини гледаме на тялото си с любопитно възхищение, на зряла възраст с мъдро пренебрежение, на старини с примирено отвращение.
Георги Гълъбов
1.3K 4

Зодиак или какво да очакваме от мъжете

Мно`о ме бива по зодиите. Преди време попаднах на едно книжле и го изчетох от кора до кора. На третата седмица заприлича на парцал, толкова го прехвърлях. Ще ме питате защо? Ма как защо? Ми то в него - чистата истина. Ама без разлика, ви казвам. Не че тогава го знаех. Ама след после се ошлайфах. Кат ...
2.6K 5

Потомката на Сюлейман Великолепни

Денят обещаваше да е ведър и приветлив. Слънцето любопитно надничаше в прозореца и закачливо гъделичкаше с лъчите си спящото момиче. Старанието му да събуди младата жена се увенча с успех и тя сънливо отвори очи. Михримах - така се казваше тя - стана от леглото и погледна през прозореца на вън. Беше ...
24.4K 5

Литературен герой: част втора - 8. Изпитанието на Стоян

Дарина беше страшно раздвоена, докато прочиташе написаното. Част от нея страшно мразеше Александър, но друга не можеше да възприеме жестокостта, на която бе подложен. А трета все още се затрудняваше да приеме факта, че всичко това се случва.
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...
1.1K

Сълза

Сълзата бавно се спусна по зачервената от плач буза, красива чиста и
солена... сълза на мъка... Блясъкът на неоновата лампа я превърна в
екран на поредния филм от ежедневието й... Първите слънчеви лъчи,
проникнали в стаята, така срамежливо и страхливо галейки двете голи
тела на леглото... Топлата кр ...
1K

Поредица репортажи - За ползата от газовата криза

За ползата от газовата криза
Какво по-хубаво предизвикателство от газова криза - да можем да се докажем колко жилави сме и как можем да оцеляваме без какъвто и да е предварителен сценарий.
Парното… И без това радиаторите не са били кой знае колко топли… Да дзънзъркате срещу някоя духалка… Я забравет ...
967 6

По пътя на мечтите

Бих искала да ви разкажа моята история, защото смятам, че тя е достатъчно поучителна и би послужила за всички като пътеводна светлина на всеки, който си мисли, че се е изгубил в неведомите пътеки на живота. Сега гледам на Света от различна гледна точка и се усмихвам, поглеждайки назад към миналото с ...
1.5K

Полет

Зимната нощ от часове беше обхванала северните земи на континента. Студът беше стегнал в хватката си атмосферата и я правеше да изглежда застинала и ясна като стъкло. Някъде високо из газовете един сноп влага кристализира и се превърна в красива малка снежинка, която бавно полетя надолу, заобиколена ...
1.1K 1

Кукла с душа

> Да, помня деня, в който ти за пръв път ме взе. Спомням си дълбоките, детски очи, пълни със сълзи. Колко щастлива бе ти. По цял ден ме съзерцаваше и внимателно сресваше рижите ми, къдрави коси. Ах, колко желана се чувствах тогава. Да, аз бях любимата ти кукла. Водеше ме навсякъде със себе си и ми п ...
1.3K 3

За теб

За теб
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, ...
1.6K 1

Хей, Татко!

Скъпи татко,
Този път ти пиша не за да ти кажа, че все още те мразя. Исках просто да те попитам как си? Как се чувстваш? Как се отдалечихме, забелязваш ли? Как всичко това се отдалечи? Твърде много въпроси без отговори, но аз ги знам, татко. Мисля за въпросите и отговорите още от деня, в който ме ос ...
3.4K 1

Нерешителност

... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И ...
1.6K 7

Лилаво телефонче с шайба

По един разказ, който прочетох преди 673 дни, харесах и никога вече не намерих. Покорно благодаря на анонимния му създател.
- Ало?
- Здравей, Ало, какво правиш?
- Кой се обажда?
- Ей, аз съм. Не ме ли позна? ...
1.2K 3

Пътят към Ада

(виртуално)
Пътят към Ада, разправят, бил постлан с добри намерения, които изпопадали от вървящите натам...
Непрекъснато имам нужда да пиша. Но не просто да пиша, а да пиша на теб. Даже стихове ми роди главата - нямам какво да кажа в свое оправдание. Просто нямам оправдание! Нали не настояваш на пос ...
1.2K 3

След катастрофата

След катастрофата
Аз съм. Аз все още съм. Аз съм всичко и нищо. Аз пристигам със северния вятър. Аз танцувам с мъртвите листа. Аз пристигам студено-влажно-снежен, напоен с аромат на скреж и утро. Аз съм пролетен и летен. Аз разтапям с дъха си потоците, сковани в прегръдката на леда. Гмуркам се в езе ...
2.9K 24

Мъжът

Мъжът
Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено откъм кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататъ ...
1.3K 7

Жертва на изкуството

> Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът ...
1K 4

Спомени за една дребна душица

Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
5.2K 3

На някои хора много им върви

Нали знаете стария виц за един, дето казал на жена си: "Скъпа, имам една надежда..." Пуснал тото човекът. „А аз пък, да ти кажа, си имам един Петров..." И станала белята.
Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.
Прибира се моят от работа и:
- Жена, имаме си нова колежка ...
2K 31

Дайкири между Пасифика и Атлантика

Тази нощ сънувах, че пия дайкири на границата между двата океана. Трябва да е било някъде около нос Хорн, макар пейзажът да беше по-скоро тропически. Не ми се вярва да съм сънувала Панамския канал - твърде скучно би било...
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когат ...
804 4

Гледане на менгеме

Гледане на менгеме
Някои гледат на кафе. Е, аз пък гледам на менгеме.
Ама защо точно на менгеме, ще попита някой?
Ами защото гледането на менгеме е по-точно.
Гледането на кафе е не е точна наука, затова и резултатите са мътни и относителни. ...
1.2K 3

Послание

Нощта вече преваляше. Сърцето ми се свиваше с всеки изминат час, в който не го виждах до себе си. А той навярно спеше сладки сънища оттатък в хола. Бяхме се скарали и той отиде да спи там, но аз не исках, исках той да остане при мен. Исках... само че не можах да му го кажа. Гордостта ми беше по-голя ...
1.5K 1

Кройцерова соната

След полунощ отново ме събуди тази музика и дълго време се чудех откъде идва. Отначало ми се стори, че идва някъде отгоре, после се сетих, че горе няма никой, защото обитателката отдавна бе починала и етажът e съвсем празен. И все пак ситуацията се повтаряше, защото неизменно прозвучаваха акордите - ...
3K 8

Приятел на забравата

Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
1.1K 3

Чертая живот

Чертая живота си върху бял хартиен лист. С най-обикновен сив молив рисувам цветно. Най-различни нюанси се отразяват в зениците ми. Рисувам и рисувам, имам нужда от това. Вдъхва ми сигурност. Знам, че всичко зависи от мен, макар само на обикновен хартиен лист. Няма редове на него, снежно бял е.
Рисув ...
986 2