Проза

41,8 резултата

Аз те чакам, намери ме!

Помниш ли ме все още? Нали не си забравил момичето, влюбено до лудост в теб? Аз все още те чакам - същата, каквато ме остави. Аз все още съм готова да ти простя всичко, отново да ти повярвам. Няма да ти потърся сметка, въпреки че го заслужаваш. За пореден път ще забравя миналото и пак ще бъда твоя. ...
1.7K

Омраза!

Мразиш! В червата си усещаш прогарящата болка. Как да я потулиш? Как да се отървеш от нея? Как да не мразиш? Мъчиш се да намериш решение, но такова няма... Имаш само избор да се самоизтезаваш или да изтезаваш мразения. Какво ще направиш? Ще си заслужава ли, ако той се измъкне безнаказано? Та нали ти ...
1.3K 3

Какво си ти?

Най-хубавото нещо в живота ми!
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици... ...
1.3K 1

Фарът на брега на Стикс

"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
1.1K 5

Моите слънчогледи

Намерих го. Или той ме намери. А може би "намирам" изобщо не е правилната дума. Аз поне нищо не търсех. Беше ми добре в илюзорния ми свят. Въпреки болката, която сама си причинявах, не исках никаква промяна. Не търсех нищо. Преди имах склонността да се връщам в миналото или да гледам далеч в бъдещет ...
1.4K 2

Поледица

Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
807 2

Безплатният сладолед 1

Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...
1.7K 1

Мъглата

Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
1.1K 1

Отражения 35

Отражения 35
Често се казва "Приятел в нужда се познава", но много хора се сещат за приятелите само при нужда.
Георги Гълъбов
1.4K 3

Ооооо, Санта Клаус!

- Алооо, Веси. Ей ма на, връщам се от солариума и първо на теб се обаждам. Да знаеш преди малко кой ми се обади!... Санта Клаус, бе.... Не, не Санта Фалус, а Санта Клаус!... Кой Санта Клаус ли? Че де да го знам. Предполагам, че му е такъв никът... Чакай сега да ти разкажа. Та, прибирам се аз, вече х ...
3K 1 20

Разбрах

Хубаво ни беше на двамата. В лоши моменти се преборвахме с трудностите.
Знаех, че ще дойде денят, когато нашата приказка ще свърши.
Но дойде денят, в който ти срещна момчето с лъскавата кола и многото пари.
Тогава разбрах, че любовта е сълзи и болка.
Усетих самотата и разбрах, че любовта е лъжа, изм ...
1.1K 4

Целувка в дъжда

Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...
1.6K 5

Пациент

Седя в коридора, който отвежда до главния вход на най-известната болница в България. Ударих си ръката, но не за мен ми е думата, а за това, което видях и донякъде прозрях. Това е нашето ER. Тук е същинската лудница. Коридорите са претъпкани с хора, които не искат да са там. С посърнало лице всеки ст ...
1.1K

На гробищата

Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...
2.2K 4

Прераждането на демона

Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
1.2K 1

Заваля

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...
940 4

Мойто зайче

Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все па ...
2.2K 1

Десертът

Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
1.1K

Поетесата я няма...

Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
993 2

Ти си...

Ти си този, който ми показа, че животът е красив! Ти си този, който ме направи истински щастлива! Ти си този, който ми показа какво е любов! Ти си този, който ще търся в студените нощи! Ти си този, който за толкова кратко време беляза живота ми завинаги! Ти си този, който ме направи по-добра от пред ...
1.7K 3 2

Не че вярвам, но...

Не че вярвам на гледачки, но по навик обръщам чашата си, след като си изпия кафето. Все се намира някой, който да „гледа". Например, една моя колежка винаги започваше с „Аууу..." и следваха куп благини, които така си и оставаха в утайката...
Преди години двете отидохме на курс във Варна. Този път тя ...
1.7K 24

Моят свят

Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
2.1K 2

Председателят

Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
783 1

Моята Голгота

Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почиства ...
1.3K 12

На гости при Гар Ван 2

Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
705 2

Басейнът

Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1.6K 10

Всичко, което искам за Коледа

Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо ...
2.1K 1

"Отдавна те познавам"

Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й с ...
1.2K

Просто някаква...

Как ли не опитвам да се задържа на повърхността. Падам и ставам, лазя по трънливото трасе, а уродливото време ме разпъва на кръст. Стоя на собствената си Голгота и викам за възмездие - крещя... Ритам по запрашените рафтове с чувства и искам да съм жива... искам Любовта. Онази, всепоглъщащата, яростн ...
1.1K

Милостивата Смърт - 2

Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
1K

Езда

Събуждам се и кротко размишлявам над сънищата си...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
1.4K

Портретът на едно изгубено приятелство

24.11.2008
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
1.9K 3

Ерика 1 "Аз ли съм или не съм"

„Никога не съм вярвала в съдбата. Винаги ми се е струвало, че тя е измислена просто от мързеливите, които по този начин оправдават безхаберието си. Но напоследък започнах все по-често да се оглеждам през рамо, струва ми се, че ме е взела за боксова круша, заплашвайки, че ако не си науча урока няма д ...
1.1K 3

Пак...

Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
1.3K 4

Черно кафе

Вчера твоя снимка аз откраднах.
Все я гледам, колко си красив и тайно за тебе мечтая.
Очите ти са като черното кафе, което пиеш сутрин рано.
Те така блестят, така измамно!
С усмивка мила и потайна, как ме запленяваш! ...
1.2K 1

Нощна приказка

Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1.6K 2

Нашата зима

Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
1K 2

Прокълнатото дъно

Прокълнатото дъно
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и све ...
1.2K 2