4 223 резултата
Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
  598 
МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...
  897 
2.
Ден като всички останали. Стомахът му виеше като ранено животно. Вече не обръщаше внимание на физическите си нужди, но жалните звуци го извадиха от почти перманентния транс, в който се намираше и го подсетиха, че трябва да се нахрани. Съмняваше се, че щеше да умре, ако не го направеше, но болката, к ...
  890 
1.
Лежеше. Бездиханен, студен, втренчен в неясна точка нейде из пространството. Изглеждаше сякаш последната капка живот се беше отцедила от напуканите му устни току-що. Очите му, толкова поразително сини и празни, изглеждаха тъжни, изглеждаха излъгани и разочаровани. Лежеше, проклинайки живота, проклин ...
  961 
До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата се виждаше момиченце на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка, с тънки плитки, приплетени със сини мъниста. То стоеше боязливо до м ...
  583 
Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал ...
  796  23 
XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...
  1014  19 
Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...
  2190  17 
Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...
  1135 
В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...
  616 
"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...
  603 
Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...
  966 
На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...
  819 
Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков
  652 
Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...
  1432 
ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
  571 
Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...
  568 
“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
  835 
(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...
  840 
XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...
  929  16 
Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...
  854 
XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...
  812 
О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
  1003 
На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...
  565 
XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...
  845  11 
Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...
  1370  15 
Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги глед ...
  1564  14 
Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...
  684 
X
След няколко месеца вестоносец ми донесе писмо от Дионисий Рали. В него митрополитът ме известяваше, че неговите господари му били възложили важна мисия и за да я изпълни трябвало по-скоро да посети руския цар. Питаше ме дали до десетина дена ще мога да стигна до седалището на Естергомската архиеп ...
  911 
IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...
  918  13 
Ключът на любовта
Глава 10
Дойде 1-ви юли – денят, в който снимачният екип трябваше да отлети за острова, предназначен за снимките на филма. Всички бяха обхванати от трескаво вълнение, суетяха се насам-натам, оглеждайки за последно дали целият необходим инвентар е натоварен на самолета – декори, сце ...
  783 
Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...
  867 
В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изс ...
  1240  10 
Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...
  822 
VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...
  1531 
V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...
  850 
Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...
  608 
Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...
  835 
III
На най-интересното място трябваше да затворя Доброславовата история, защото останах поразен от новините, които в момента излъчваха по телевизията. Българският войник Гърди Гърдев бил убит в Ирак от “приятелски огън”. Оказа се, че и министърът на отбраната, всички от военното ръководство на бълга ...
  790 
На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...
  1635  12 
Предложения
: ??:??