14 349 резултата
Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
262
5
11
Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...
206
3
12
"Българин ли си, ще търпиш!"-това беше научил от родителите на своите родители дядо Янаки.И това не беше примиреност, а съзнателно изграждана черта на рода Хайлазови в превратностите на живота. Така беше възпитан, така възпитаваше с поведението и децата си. Докато беше в Охридско, дядо Янаки срещаше ...
230
6
13
Истинският шоколад не е толкова сладък, колкото е в представите на хората, които не са ценители. Той сякаш иска да покаже горчивината в сладостта на дните ни. Шоколадът не е храна, която да се изяде наведнъж. За да се изпита наслада е нужно да се отчупва парче по парче. Да се затворят очите и човек ...
175
В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
425
6
19
Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
579
4
16
ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...
429
2
2
Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...
446
1
8
Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...
235
1
3
ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
256
1
Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...
252
СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...
293
2
Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...
492
1
1
Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...
366
1
8
Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
545
2
19
Мъжки без глава
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...
466
3
7
С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
1241
1
72
- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...
212
1
КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...
324
3
4
Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...
380
2
1
Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме б ...
215
2
Вече е Юли. Сутрините са топли. Денят е щедър на слънчеви лъчи. Самият месец не обича самотата, която се е заселила в мен. Нявсякъде се вижда как хората ходят по двойки. Влюбени. Хванати за ръце. Лято е. Няма страх от миналите зимни месеци. Нито се старува от идващете дни. Защото има още много слънц ...
198
1
- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам ...
255
1
15
Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...
237
4
6
Той влезе наперено в хранителния магазин. Около него се разнесе аромат на скъп мъжки парфюм. Тя не се учуди като го видя. Беше редовен клиент от години. Висок, строен, "мъж на положение" както го наричаше на ум. Купуваше само скъпа и качествена стока. Беше педант и много внимаваше в избора си. Поняк ...
373
4
21
Слънцето в последните няколко дни изпращаше жарки лъчи на пясъка и морската вода.Това правеше плажуващите летовници от ведомствената почивна станция, доволни , че са случили на хубаво време. Още от ранна сутрин се настаняваха на шезлонгите под чадърите, чевръсто и с удоволствие.
Д-р Бoжанов, един от ...
Д-р Бoжанов, един от ...
292
2
Чтобы укрепить свою личную легитимность Наполеон Бонапарт плодил из своих полководцев и родственников новые европейские династии. Назначенный король Швеции Карл 14 Юхан, для наследственного приличия и династической прочности был усыновлен Карлом 13. Став королём, французский солдат Жан Батист Бернад ...
303
Ще ти разкажа една история, приятелю!
Думите изречени от някой имат стойност,
те проектират в съзнанието картини,
карат умът да се зарадва, да мечтае.
За да се осъществят, е нужна сила, ...
Думите изречени от някой имат стойност,
те проектират в съзнанието картини,
карат умът да се зарадва, да мечтае.
За да се осъществят, е нужна сила, ...
214
Гара. Перон. Двама старци седят на една от пейките. Минава карай тях патрулираща двойка полицаи. Бездомно куче върви край релсите. Тежки пазарски чанти. Сякаш тези хора цял живот са пътували.
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следва ...
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следва ...
203
2
Митьо и Мето бяха набори. С малка разлика в рождените дати и голяма в местообитаването. Митьо се роди и живя в нормален панелен блок почти до нивята, Мето пък почти в центъра на града, в страта махала, която никой кмет не смееше да пипне. Роди се Митьо и се свря в две стаи и баня, Мето имаше неизбро ...
209
4
11
Габи пусна бележката под вратата. Вярваше, че Петър ще изпълни желанията ѝ за деня. През последните месеци често го правеше. Не бяха и толкова претенциозни желанията ѝ – спагети, с риба тон или болонезе, ягодов сладолед и нова книга на Стивън Кинг. Последната я прочете за два дни и макар гърбът още ...
489
9
Предварително П.П. – всяко съвпадение с някакви бани или хамами е напълно безотговорно и хептен случайно…
На братовчеда - Честит имен ден!
- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.
Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето ...
На братовчеда - Честит имен ден!
- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.
Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето ...
218
3
7
- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?
Младият мъж погледна стареца в очите и каза:
- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.
- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.
- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората ...
Младият мъж погледна стареца в очите и каза:
- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.
- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.
- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората ...
179
Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...
414
3
17
Празните думи са едно от малките неща, които са лишени от съдържание, а струват скъпо. Те не са като обещанието. Всичко може да се случи и то да не може да се изпълни. Празните думи се изричат с пълното съзнание, че някой може да повярва в тях. Да се гледа в очите и да му се говорят нереални неща по ...
416
2
2
Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...
283
2
3
ЧУВАМ ТЕ, ПОСЛЕСЛОВ: А КАКВО НАПРАВИ АНА СЛЕД ТОВА....
Ана едва се довлече до колата и сериозно се замисли дали ще може да се прибере до града. Според нейната логика, щом като вече беше се озовала , за втори път, на пътеката във времето от преди хиляда години , трябваше да настъпят промени. Най-мал- ...
Ана едва се довлече до колата и сериозно се замисли дали ще може да се прибере до града. Според нейната логика, щом като вече беше се озовала , за втори път, на пътеката във времето от преди хиляда години , трябваше да настъпят промени. Най-мал- ...
203
Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
225
3
Човешкият живот бил ценен. Ха-ха. Само едно силно егоцентрично същество би могло да сътвори подобен "бисер" за собствения си биологичен вид. Значи, животът на всички други същества - четирикраки, летящи, пълзящи, плуващи и т.н., не струва и пукната пара, но, видите ли, животецът на двукракия негодни ...
593
2
36
Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
257
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
