14 355 резултата
Поличба
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напреже ...
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напреже ...
1320
8
Сълзите на Апостола
Тази сутрин се събудих рано. Часът показваше още осем. Не изпитвах никаква нужда да се върна в леглото, затова си го оправих и си направих едно кафе. Изпих го набързо, но нещо не ме свърташе вътре. По тази причина реших да взема да ида до центъра на селото – там имаше заведение и ...
Тази сутрин се събудих рано. Часът показваше още осем. Не изпитвах никаква нужда да се върна в леглото, затова си го оправих и си направих едно кафе. Изпих го набързо, но нещо не ме свърташе вътре. По тази причина реших да взема да ида до центъра на селото – там имаше заведение и ...
981
6
Заваля изведнъж. Бурен, лепкав дъжд, леден - не според сезона. Свари ме на десетина метра от автобусната спирка и ме принуди да се прислоня под стряхата на случаен дом. Видях се на сушина и започнах да се оглеждам. Оживеният до преди минута площад бе опустял. Всеки някъде се беше сгушил. И тогава, к ...
1573
6
Тя стоеше на своето любимо място в малкото кафене край улица ‘‘Пиер‘‘. Тук беше нейното пристанище. Мястото, където размишляваше защо и как бе стигнала дотук. До този голям град, до всичко ново, което я откъсваше от единствения ù дом. Отдавна бе свикнала с мисълта, че никога повече няма да види прия ...
585
Момчил обичаше магистралата, за него тя бе нещо вълнуващо, модерно и възвишено, символ на всичките му мечти и надежди. Често в задушните летни вечери на 1984-та той прекосяваше пеш полето, прескачаше „заешката ограда” и се настаняваше на някой камък близо до аварийното платно, където вдишваше дълбок ...
531
Питър Фишър беше обикновен мъж. Всъщност, той беше счетоводител, а в живота по-обикновен от това не можеш да бъдеш. Той беше на 35 години, среден ръст, средно скроен и все още притежаваше всичката си коса. Той винаги я сресваше назад, защото не искаше да покрива искрящите му сини очи. Питър живееше ...
679
1
Миналата неделя, докато бях в църквата (да, аз обичам в свободното си време да бъда близо до Шефа), седях на неудобната пейка и се чудех до кога ли бабите пред мен ще спрат да обсъждат новата рецепта на Ути. И изведнъж ме осени просветлението. Истината, която беше пред очите на всички, но или само а ...
689
4
“Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците”
Еклисиаст, 6:1
Викаха му Шестака, но не беше шесто дете в семейството. Ачо Чокалов получи прякора си още през студентските години в Техническия, когато любимата му фраза беше, че пълното щастие може да се купи само с шест лева. ...
Еклисиаст, 6:1
Викаха му Шестака, но не беше шесто дете в семейството. Ачо Чокалов получи прякора си още през студентските години в Техническия, когато любимата му фраза беше, че пълното щастие може да се купи само с шест лева. ...
932
2
Как се казваше ли? Какво значение има?! Никой не се интересуваше от това какво е името му, каква е историята му. За всички, които го подминаваха, без дори да го погледнат в очите, той бе просто един просяк. Един от многото. Мислеха си, че е избрал сам да проси милостиня от хората, за да може после д ...
895
9
Бе зноен юлски ден в Аризона и температурите в термометрите почти удряха 37 градуса, на места асфалта се топеше маранята размиваше образите на забързаните минувачи като ги караше да приличат на трептящи призраци в далечината, а шадраваните бяха пълни с деца решили да се разхладят. Но в полицейския у ...
924
Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...
Босилко наплиска лицето си със студ ...
1715
19
„Името ми е Самюел Фелпс, на 26 години съм и съм адвокат. Или поне бях, защото ако четете това, аз най-вероятно лежа в някоя стая на апартамента си в локва кръв. Пиша това не защото искам съжаление, това не е бележка на самоубиец. Това е моята кратка биография, след като срещнах най-красивото и унищ ...
910
1
Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...
804
Касапинът бай Пешо вдигна учудено вежди, старателно избърса недотам мръсните си ръце в недотам чистата си престилка и се загледа в двамата младежи, стоящи пред щанда. Никога досега хора, облечени в костюми последна мода, не бяха влизали в скромния му магазин.
- Искаме да изкупим всички черва и черни ...
- Искаме да изкупим всички черва и черни ...
1091
6
Герасим трудно можеше да се скрие от хората. Набиваше се на очи. Я с хубостта си, я с наперения си вид, я с черните и дълбоки като нощта очи, които обещаваха всичко. Каквото решиш да си потърсиш и поискаш. Беше завъртял ума на повечето жени в селото, без значение млади или стари, вдовици или моми. А ...
872
1
5
Не очакваше това от себе си. Струваше ми се неестествено да му се случи, след като не само бе човек практичен, с твърдо установени навици и житейски възгледи, но и отдавна бе навлязъл в зрелостта на една характерна с повече познание и опит възраст. Нещо повече – бе минал през всички варианти на анга ...
713
5
Кариерата не беше добър футболист, всъщност може да се каже, че беше посредствен футболист. Но пък за сметка на това беше много старателен и амбициозен и това му помагаше да се развива.
Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казах ...
Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казах ...
610
2
Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...
622
2
Беше един горещ летен ден, досущ като предния. Жегата беше непоносима, за този ден синоптиците вещаеха температурни рекорди. Ан си седеше вкъщи и се чудеше какво да прави, наскоро бе развила кратка теория, че задухът и скуката вървят ръка за ръка, но разбира се, това беше просто едно от нейните чуда ...
655
Дори когато умирам, аз пак те сънувам.
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...
619
Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от ...
809
3
За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...
1126
11
Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...
884
4
НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
710
1
- Казвам Ви, г-н следовател, не аз убих жена си! Не бях аз - повтаряше отчаяно слабичкият мъж с черна рошава коса и очила толкова големи, че го правеха да прилича на насекомо. Седнал на металния стол, той постоянно се оглеждаше и потръпваше ту с единия, ту с другия клепач, докато чоплеше ноктите на ...
908
1
Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...
871
Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
617
Още от както бяхме много малки, се превърна в обичай дечурлигата да се сбираме в разгара на пролетта, когато високата череша пред блока на комшийката от четвъртия етаж беше разцъфнала. Едва ли някога ще я забравя. Простираше клоните си на няколко метра, сякаш орел си беше разперил крилата, а беше ви ...
808
3
Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, к ...
457
ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
542
"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...
665
5
Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...
1048
5
трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...
763
16
– А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време?
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...
464
Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...
649
5
Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
822
3
Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
857
5
Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
1060
9
За първи път чух за нея една вечер, докато с дъщеря ми избирахме коя приказка да ù прочета.
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
1138
12
Станах и тръгнах към дъската, когато учителката извика името ми. Чувствах се сякаш отивах към кладата. Бях две години в този клас и не се бях сближила с никой. Всъщност всички се подиграваха на мой гръб, търсеха поредната възможност, за да ми нанесат поредното унижение, мразеха ме, но и аз ги мразех ...
726
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
