14 350 резултата
НАТРАПНИКЪТ
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...
570
Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...
610
3
От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...
842
4
Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...
728
Летен спомен
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. ...
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. ...
1311
8
- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...
971
Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...
2179
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
864
1
Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...
724
2
- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...
1031
1
Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...
647
БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...
584
Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...
755
- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
681
На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...
1426
14
– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...
1116
4
Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...
727
Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...
662
ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...
858
2
Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...
746
1
6
Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...
Ядо ...
569
Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...
1008
1
Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...
569
Закъснявам. А така мразя. Ще се срещна с приятелка, която отдавна не съм виждала, затова трябва да тръгна по най-бързия начин. Слава Богу, веднага виждам такси и се качвам в него. Сядам до шофьора и му обяснявам, че трябва веднага да стигна до центъра. Той ме поглежда малко изпод вежди тип “всички в ...
652
1
БОЯН
Месец септември. Кафето чернее в чашите недопито, като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладк ...
Месец септември. Кафето чернее в чашите недопито, като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладк ...
853
2
САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни ...
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни ...
1172
4
Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...
2960
14
РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...
646
1
Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...
819
7
Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...
673
1
Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...
716
4
Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...
1025
4
РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...
2708
43
Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...
3982
1
– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...
713
3
Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...
- ...
1238
Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...
872
Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...
1551
23
Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...
2136
1
23
Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...
912
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
