14 357 резултата
И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Т ...
693
Вечерята беше тиха. Татко сервира някакво странно ястие. Каза, че било местен деликатес. Не попитах какви продукти съдържа, но странният му тъмен цвят ме накара да предложа вече аз да се грижа за храната. Татко с радост прие предложението ми, тъй като работата не му давала много време за готвене. До ...
689
2
На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи ...
1294
6
Разбира се, в сезона на мъглите малшансът не ме напусна нито за минута. Най-напред ме ухапа кучката на Карамфила, после един полицай ми открадна книгата Феноменология на духа от Хегел, когато лежах мъртвопиян на една пейка в градинката пред кварталната кръчма и бях я подложил под главата си. Така че ...
634
2
Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
2649
11
РАЗДЯЛАТА
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...
629
3
И нека Бог отсъди вината им!
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...
929
6
... всичко започна така... Трябваше да бъде моят ден, моят месец, моята есен, моята година... А сега, 10 дни по-късно, чувствам как ноември си отива, а с него и моята мечта. Бавно, но сигурно. Дори бих могла да се закълна, че когато се събудя посред нощ, чувам как времето внимателно приплъзва своите ...
1147
Относно някои аспекти на ловния сезон
Русата:
Обожавам ловния сезон. Дойде ли първи октомври, Милото става друг човек. Едва дочаква петък и хуква с дружинката нейде по баирите. Обикновено се връща без никакъв улов. Но щом разходките из гората на чист въздух в мъжка компания му харесват, нямам нищо п ...
Русата:
Обожавам ловния сезон. Дойде ли първи октомври, Милото става друг човек. Едва дочаква петък и хуква с дружинката нейде по баирите. Обикновено се връща без никакъв улов. Но щом разходките из гората на чист въздух в мъжка компания му харесват, нямам нищо п ...
1097
9
- Здрасти! - казах.
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
470
Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и с ...
720
2
Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...
726
4
Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...
705
7
Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...
750
Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
...
...
615
1
„Изричайки Вайс, изричам погром”
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...
Елена Алексиева (Човекът от другата стая)
Имам особено хоби. Колекционирам провали. Или по-точно погроми. Много съм вещ в тази област и колекцията ми се разнообразява непрекъснато с нови попълнения. Дори да е невъзможно да се осъществи погром, аз го осъществявам с не ...
644
1
Кратки особенности на Бирения запой
08:10
Събота сутрин.
Отварям очи. Сладка работа – предвкусвам един приятен уикенд. Извъртам погледа си надясно, жена ми още спи блажено. Обаче издънка - усеща, че съм буден и започва да мрънка нещо за кафе. Е, така и така съм буден... Завличам стоте си килограма д ...
08:10
Събота сутрин.
Отварям очи. Сладка работа – предвкусвам един приятен уикенд. Извъртам погледа си надясно, жена ми още спи блажено. Обаче издънка - усеща, че съм буден и започва да мрънка нещо за кафе. Е, така и така съм буден... Завличам стоте си килограма д ...
1060
10
Пътешествие до края
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдав ...
671
1
ВКУС НА ЯГОДИ
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала тов ...
813
4
Тя го обичаше. Знаеше това. Пареше ù. Болеше от истината. Всяка вечер в съня ù идваше като демон, изтощаваше всичко и сутрин се събуждаше с черни сенки, обляна в пот и изсъхнали сълзи. Но познаваше всяка негова частица, знаеше неговата игра вече. Беше готова. Познаваше болката от играта му, но той н ...
983
V
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...
750
5
Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...
865
10
част 2. Победител
От години не съм идвал, какво пък, тя не бърза и не възразява, дори не ме попита защо отбих по страничния път. И ако до сега безпричинно се радваше и смееше, на нещо свое си, трябваше да видите изумлението и възторга в който изпадна, когато пред нас се разстлаха тъмните води на Кор ...
От години не съм идвал, какво пък, тя не бърза и не възразява, дори не ме попита защо отбих по страничния път. И ако до сега безпричинно се радваше и смееше, на нещо свое си, трябваше да видите изумлението и възторга в който изпадна, когато пред нас се разстлаха тъмните води на Кор ...
609
4
Напоследък малко поотсътвах от сайта - къде нямах нищо ново като идея, къде проблеми с компютъра...
Особняк
Това момче, беше едно от най-невзрачните, които бях срещала. Обикновено стоеше мълчаливо на последния чин и почти не разговаряше с никого. Имаше разсеян вид, изглежда отнесен на някъде.
Ние - ...
Особняк
Това момче, беше едно от най-невзрачните, които бях срещала. Обикновено стоеше мълчаливо на последния чин и почти не разговаряше с никого. Имаше разсеян вид, изглежда отнесен на някъде.
Ние - ...
826
5
Част 1 - Запознаването
След превала, пътят се засилва, все едно набира инерция за скок в Дунав, но миг преди да цамбурне, извива ловко снага, като ощипана мома на хорото и засмян като веждите й след задявка, цял поруменял от залеза, (като бузите й след припряна целувка) прави плавен завой и ловко се ...
След превала, пътят се засилва, все едно набира инерция за скок в Дунав, но миг преди да цамбурне, извива ловко снага, като ощипана мома на хорото и засмян като веждите й след задявка, цял поруменял от залеза, (като бузите й след припряна целувка) прави плавен завой и ловко се ...
615
Болен/Тъжен/Малък/Свят
Имало едно време една страна, наречена „Мрак”.
Или поне имало на границата ù една олющена табела с този надпис.
Когато стигнеш до нея – в продължение на километри навътре по земята
Не се виждало нищо, освен мрак. ...
Имало едно време една страна, наречена „Мрак”.
Или поне имало на границата ù една олющена табела с този надпис.
Когато стигнеш до нея – в продължение на километри навътре по земята
Не се виждало нищо, освен мрак. ...
2723
3
ІІІ
... продължение
Шофьорът на черния „Lexus GS 450h” натисна внезапно газта. Автомобилът почти беше подминал тичащите момичета, когато се чу дразнещото стъргане на спирачки. Тъмнината не позволяваше да се вижда добре, но се чу странен трясък, по-скоро удар. Вратите на луксозното возило се отвориха ...
... продължение
Шофьорът на черния „Lexus GS 450h” натисна внезапно газта. Автомобилът почти беше подминал тичащите момичета, когато се чу дразнещото стъргане на спирачки. Тъмнината не позволяваше да се вижда добре, но се чу странен трясък, по-скоро удар. Вратите на луксозното возило се отвориха ...
894
6
Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес в ...
Но тъй като днес в ...
1291
3
Щастието носи болка
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...
1214
3
11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в ста ...
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в ста ...
791
1
833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя жив ...
877
5
Живот без правила
Посветено на г-жа Неси,
която винаги се е опитвала
да вкара знания в главата
ми, колкото и невъзможно ...
Посветено на г-жа Неси,
която винаги се е опитвала
да вкара знания в главата
ми, колкото и невъзможно ...
649
І
И тази юнска петъчна вечер приканваше всички в обятията си. Дискотеките, кръчмите и такситата се приготвяха за много работа и печалба. А млади и не толкова: за вихрени танци на някой дансинг, умопомрачителни тоалети, свалки и безразборен секс; алкохол, трева или кока... Органите на реда или не раз ...
И тази юнска петъчна вечер приканваше всички в обятията си. Дискотеките, кръчмите и такситата се приготвяха за много работа и печалба. А млади и не толкова: за вихрени танци на някой дансинг, умопомрачителни тоалети, свалки и безразборен секс; алкохол, трева или кока... Органите на реда или не раз ...
1190
11
Колко още ще живеем по този начин? Едва ли дълго...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...
1161
1
Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. ...
502
4
Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите ...
703
Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...
926
1
- Здравейте, казвам се Антон Петров.
- Здравей, Тони.
- Питах се как да започна? Сигурно си личи по гласа ми - малко се притеснявам, но в крайна сметка реших да го направя. От седмица чувствам, че най-сетне дойде моментът и аз да разкажа историята си. Мисля, че вече съм в състояние да рискувам.
Дели ...
- Здравей, Тони.
- Питах се как да започна? Сигурно си личи по гласа ми - малко се притеснявам, но в крайна сметка реших да го направя. От седмица чувствам, че най-сетне дойде моментът и аз да разкажа историята си. Мисля, че вече съм в състояние да рискувам.
Дели ...
728
1
Беше студен ноемврийски, съботен ден. Кафенетата бяха пълни с хора. През огромните стъкла можеха да се видят безброй усмивки и мили погледи. Всеки се смееше, обсъждайки нещо, което го интересува.
Там, навън, обаче стоеше Катерина - младо, немного високо 18годишно момиче. Тя имаше дълга, начупена, до ...
Там, навън, обаче стоеше Катерина - младо, немного високо 18годишно момиче. Тя имаше дълга, начупена, до ...
1130
1
ТЯ, ТОЙ И ЛЮБОВТА
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме о ...
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме о ...
654
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
