14 358 резултата
Ден като ден. Сутрешният дъжд намокри прашните листа на дърветата и отвя спомените за един друг ден от същия този септември. Паветата издайнически си шушукаха глупави неща за минаващите върху тях хора, отиващи на работа. Врати поскърцваха, някъде в далечината се чу звън на камбана - припряна и незаи ...
836
Тъкмо се канех да затварям райските порти и да подремна, че главата ме цепеше от махмурлука и в офиса влетя – много уплашен – самият Сатана. Целият разтреперан, козината му настръхнала, рогата му изпочупени, опашката му проскубана като на дърто куче; скрий ме – казва – Господи, че ме преследват и ло ...
707
1
Влязох предпазливо в дома на Писателката. Бяха ме предупредили, че моментът не е подходящ за посещения, но изпитвах толкова силно желание да я видя, че нищо не можеше да ме спре. Какво пък, ако я заварех с любовника ù, просто щеше да ме изпъди.
Но това, което заварих, беше абсолютно неочаквано. Писа ...
Но това, което заварих, беше абсолютно неочаквано. Писа ...
1117
4
На другата сутрин, още в ранни зори Анаркали се молеше, пред оракула. Молбата й беше една единствена - какво ще се случи с нея и принца. До нея седеше сестра й, поглеждайки към нея, я попита:
-Какво е предсказанието?
-Означава, че сърцето ми е разбито. Нека светът никога не види болката, стаена в не ...
-Какво е предсказанието?
-Означава, че сърцето ми е разбито. Нека светът никога не види болката, стаена в не ...
985
5
Израснах в района на малкото трамвайче. Живеехме на улица ”Криволак”, в една двуетажна неизмазана къща. Тя имаше малка тераса към улицата, неголям двор и много добри и разбрани хазяи. През лятото на 97 минах оттам, беше красива и кокетна с новата си бяла мазилка, малките дискретни лампички в разцъфн ...
1170
7
Понякога небесните тела се подреждат по много рядък начин и това е един от начините да се пораждат някои поверия. Много много по-рядко обектите в космоса се нареждат в уникален ред и така се раждат легенди...
Този ден бе специален, защото освен че имаше слънчево затъмнение се оказа и лунно затъмнени ...
Този ден бе специален, защото освен че имаше слънчево затъмнение се оказа и лунно затъмнени ...
640
ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната ...
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната ...
2272
21
2019 година, Ватикана
- Значи, ще ме убиете? – попита папата.
- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.
- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара о ...
- Значи, ще ме убиете? – попита папата.
- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.
- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара о ...
889
2
Не чети, ако си млад!
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
616
2
- Всеки крие нещо - каза един път Кух Че Реп. - Нали?
- Щом ги влече... - разсеяно се почеса по носа Ко Та Рак.
...
- Всеки крие нещо - каза един друг път премъдрият. - Нали?
- Няма лошо - кимна Но Щен Вълк. - Нали? ...
- Щом ги влече... - разсеяно се почеса по носа Ко Та Рак.
...
- Всеки крие нещо - каза един друг път премъдрият. - Нали?
- Няма лошо - кимна Но Щен Вълк. - Нали? ...
580
Не знаех, че нощите могат да са толкова дълги. Не и с нея.
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...
888
7
Нощта бе дълга и зловещо мрачна. Ейнджъл лежеше в студеното легло и неспокойно се въртеше. Стрелките на часовника отдавна бяха преминали дванадесетия час, но малкото момиче не можеше да заспи. Бе на около десет години, с млечно бяла кожа, дълги тъмни коси и смразяващи кръвта зелени очи - колкото кра ...
648
- И къде ги изтърсихте?
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
1073
1
8
Спиридон беше млад, мускулест мъж с квадратна, масивна челюст и малко чело. По-близкото съприкосновение с него издаваше редки контакти със сапун и вода, но тестостеронът му беше в повече и това караше изключително изискани дами да го желаят толкова силно, че да се изчервяват от собствените си мисли. ...
762
14
Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...
3271
4
41
Пак ме жилнаха!
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
712
4
РЕЗЮМЕ НА ТЪГАТА
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
1593
2
Късна среща
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...
829
Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...
1194
8
Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...
769
3
Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...
1557
8
По улицата бавно се изкачва възрастна жена. Почуква с бастунчето и поспира на всеки няколко крачки. Прави опит да се поизправи, и отново чук-чук и няколко крачки. Когато доближи, кучето настръхна. Скочи към нея и яростно залая. Гласът ми го закова на крачка от бастуна. Жената спря и се изправи. Пред ...
764
7
Гласът срещу мен наема инерция. Апартаментът кънти. Лампата премигва, аха да угасне.
- Докога!? Питам аз!... Докога да търпя това!... Сутрин ставам по тъмно, десет часа въртя кормилото на камиона. След това бягам на гарата. Там съм почасово. Прехвърлям сто торби цимент, да изкарам още някой лев. При ...
- Докога!? Питам аз!... Докога да търпя това!... Сутрин ставам по тъмно, десет часа въртя кормилото на камиона. След това бягам на гарата. Там съм почасово. Прехвърлям сто торби цимент, да изкарам още някой лев. При ...
717
2
Déjà vu - 4
Дара се затича по стълбите нагоре. Изобщо не искаше да чака асансьор след думите, които чу. Нервите ù я разтресоха и тя премина пътя до апартамента като в транс. Влезе в коридора. Движеше се машинално. Около нея сякаш се стелеше бяла мъгла. Чуваше дъщеричката си да плаче. Затича се. Врат ...
Дара се затича по стълбите нагоре. Изобщо не искаше да чака асансьор след думите, които чу. Нервите ù я разтресоха и тя премина пътя до апартамента като в транс. Влезе в коридора. Движеше се машинално. Около нея сякаш се стелеше бяла мъгла. Чуваше дъщеричката си да плаче. Затича се. Врат ...
884
12
Мразех пътуването с корабче от едната част на Истанбул в другата. Тълпата ме изнервяше, затова използвах ранните часове на деня. Бях намерил средство за отвличане на вниманието. Да мине време, отивах при ваксаджийчетата, които, освен че лъскаха до огледален блясък обувките, разказваха интересни исто ...
979
13
Чуден е божият свят!
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...
Още по-чудни сме Ние! Хората!
Ако някой каже, че е най-най-най, ще му се смеем, ама не се смеем, като се считаме за най-най. Че то, ако реално се загледаш, с едно куче не можем да се сравняваме. И по-умни са, и по-честни и по-интелигентни.
Връща се Златото оня ден, но нещо не е ...
843
2
В памет
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...
2826
11
Ако минеш през това село, не можеш да не я видиш, да не я изгледаш.
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...
728
5
- Дойдох да съобщя за убийство!
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...
702
4
Да, пак тръгвам оттук нататък...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...
669
ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
773
Можем ли да простим
Съвсем скоро, само преди месец отмина един хубав християнски празник -„Сирни заговезни”, на който е прието хората да си искат прошка един от друг. Но какво е прошката и дали тя не е само маската, зад която се крият нашите грешки?!
Грешките са различни. Те са случайни или неслучай ...
Съвсем скоро, само преди месец отмина един хубав християнски празник -„Сирни заговезни”, на който е прието хората да си искат прошка един от друг. Но какво е прошката и дали тя не е само маската, зад която се крият нашите грешки?!
Грешките са различни. Те са случайни или неслучай ...
966
Коридорът беше дълъг, дълъг…
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...
866
4
- Премъдри, сигурни ли сте, че сме на прав път? - подозрително подсмръкна Ко Та Рак, на който вече започваше да му омръзва всичкото това обикаляне.
- А дали има прав път, или всеки си има просто... Път? - отговори на въпроса му с въпрос Дърт Пън.
- Трябва да сме много внимателни - включи се и Кух Че ...
- А дали има прав път, или всеки си има просто... Път? - отговори на въпроса му с въпрос Дърт Пън.
- Трябва да сме много внимателни - включи се и Кух Че ...
598
2
Същото куче ме е лаяло и преди. Само че тогава не се криех под този балкон, а минавах като герой по Главната; уличка, пълна с всевъзможни сергии между жилищата в квартала. Бях хванал крадец. Истински, а не като ония по филмите, дето са с маски и пистолети и неуловими, като фантоми. Крадеше от прости ...
738
3
Синята стрида
Фоайето на хотел „Риц” е виждало през стогодишната си история какви ли не гости - фамозни аристократи, едри индустриалци, екстравагантни артисти, сериозни политици, петролни шейхове, постсъветски олигарси. Е, разбира се, и най-обикновени богаташи. Като част от това фоайе, макар и само ...
Фоайето на хотел „Риц” е виждало през стогодишната си история какви ли не гости - фамозни аристократи, едри индустриалци, екстравагантни артисти, сериозни политици, петролни шейхове, постсъветски олигарси. Е, разбира се, и най-обикновени богаташи. Като част от това фоайе, макар и само ...
1914
10
СВЯТ В ЕДИН МИГ
Най-после у дома! Колко време мина? Имах чувството, че вече съм забравил кой съм, бях се превърнал в скитник, пришълец на свят, който сам бях създал. Казват, че съдбата преобръща живота ти точно когато най не очакваш, но проблемът се оказва друг , когато живееш с надеждата, че нещо щ ...
Най-после у дома! Колко време мина? Имах чувството, че вече съм забравил кой съм, бях се превърнал в скитник, пришълец на свят, който сам бях създал. Казват, че съдбата преобръща живота ти точно когато най не очакваш, но проблемът се оказва друг , когато живееш с надеждата, че нещо щ ...
601
Сянката беше достигнала вече до върховете на изморените от жегата тополи и започна да се спуска надолу бавно. Не бързаше. Скоро щеше да е превзела града. Знаеше, че е неизбежно. Неизбежно като всичко в този живот – дори като нещата, от които понякога човек се опитва да избяга или тези, които не си п ...
643
Уроци на възмъжаването - 2
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...
836
3
Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...
755
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
