2 728 резултата
… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...
Героят седна уморено на близката скал ...
406
3
7
Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...
957
2
2
***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
1012
5
19
***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
930
4
6
***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
1319
6
10
Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближав ...
1017
2
2
Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...
547
***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
854
6
15
Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...
669
8
29
„Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...
949
6
11
Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...
1201
7
21
Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
500
1
7
Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
906
4
8
Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
411
1
15
На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...
521
9
22
Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...
1171
2
36
Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
1128
8
8
Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
802
1
Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ...
1549
3
10
2189
4
57
Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...
1475
3
9
- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...
537
3
9
Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...
1268
2
11
Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...
589
3
18
Утрин. Гореща, слънчева и лепкава. Протяга се по хоризонта. Улиците започват да се пълнят с рояци от хора забързани в своето ежедневие.
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ...
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ...
1092
2
14
Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...
579
2
1
Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
935
4
2
Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ...
494
2
8
Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ...
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ...
622
4
12
Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...
683
1
Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...
505
2
8
Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...
825
4
2
Кристиян се страхуваше от смъртта. Единствено от нея. Защото светът беше пълен с опасности, всеки ден и всеки миг носеше риск, всеки срещнат – пеша или в кола, беше заплаха, никъде нямаше спокойствие. Дори в тихия парк липсваше сигурност – къде клон падне върху разхождащите се, къде ще ги обстрелят ...
497
4
10
1.
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвър ...
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвър ...
446
6
16
Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.Когато Световният океан се е отдръпнал за първи път, се е показала тая земя.Там живеели много и различни животни.Даже и такив ...
472
Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
1097
5
4
1 януари, сутринта, Годината на Дракона.
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ...
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ...
383
2
8
Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...
567
1
– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
575
1
Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
930
5
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
