6 397 резултата
Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...
566
1
Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...
641
Ах, колко е лесно да се откажем. Да спре, да ни пука и да сложим метална решетка на сърцето си, да натиснем бутончето - стоп на чувствата. И после какво? По-добри ли сме, по-щастливи, по-горди ли сме от това, в което сме се превърнали? Не вярвам да е така. Не искам да го повярвам, защото има толкова ...
697
1
I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се зада ...
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се зада ...
871
Стоеше пред огледалото, тя заставаше пред него милиони пъти. Взираше се в своите очи с грим покрити. Тя взе в ръка пудрата си скъпа и нанесе я по лицето си до полуда. И пак пред огледалото застана, но така и не знаеше вече коя е, в какво се превърна.
Тя отдавна беше загубила себе си под маската от с ...
Тя отдавна беше загубила себе си под маската от с ...
646
(по мотиви от народния фолклор)
Беше топъл ден към края на пролетта. Както всяка неделя, селото се беше събрало на хорото. Нали и в Библията се казваше да се работи шест дни, а на седмия да се почива? Ергените се бяха събрали в кръг и си говореха за красивите моми, най-пъргавите от които вече се бях ...
Беше топъл ден към края на пролетта. Както всяка неделя, селото се беше събрало на хорото. Нали и в Библията се казваше да се работи шест дни, а на седмия да се почива? Ергените се бяха събрали в кръг и си говореха за красивите моми, най-пъргавите от които вече се бях ...
773
5
Когато
Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой ...
Когато осъзнаеш, че си чувствителен и раним... Когато отчаяно се бориш за щастие по свой си начин... Когато човекът, който истински оценява нещата, които правиш, го няма вече... Когато вече не изглеждаш същият човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чувстваш, защото никой ...
722
3
Къде съм аз?
Аз съм тук.
И да искам,
няма къде да избягам.
И да избягам, ...
Аз съм тук.
И да искам,
няма къде да избягам.
И да избягам, ...
585
1
Възможно ли е нещата, които ни поддържат живи, бавно да ни убиват? Възможно ли е след всеки удар да се изправим и да продължим напред, знаейки, че можем да получим удар отново? Дали всеки път, когато ни разбият сърцето, можем да съберем прашинките и да ги залепим обратно? И когато даваме, а всички в ...
822
Щастливите листа са тези, които падат късно вечер... сами, далеч от хорските очи. Искам да съм като тях... но не искам да съм сам. Да последваме лошия пример на хората, но с добра цел - да направим конспирация против природните закони и да паднем заедно... Какво ще кажеш?
707
3
Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
847
2
Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...
1135
00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...
703
1
I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...
820
1
Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от ...
628
3
До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. ...
623
1
Трудно е да откриеш точния човек
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!
Трудно е да напаснеш липсващата частица
с трепереща ръка... дори държейки я, ...
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!
Трудно е да напаснеш липсващата частица
с трепереща ръка... дори държейки я, ...
954
Вечерта падаше. Тънки сребристо-опалови нишки. Бледи сенки. Тих шепот на листа. Избледняваха контурите и дърветата загубваха очертания, плуваха в опаловия блясък и оставаха като неясни отражения в кристално-перления тъмен свят. Вечерта падаше.
Вдишваше хладния дъх отпадналия мир. Стелеха се тъмни па ...
Вдишваше хладния дъх отпадналия мир. Стелеха се тъмни па ...
759
1
... И покълна между нас лъжата... пропълзя на пръсти, тихо, и се шмугна помежду ни. Почвата ù се стори, вероятно, подходяща и тя разцъфна като красива орхидея. Ароматите ù се разнесоха във въздуха и затрептяха благоуханно. Мамещите ù тичинки се протегнаха и сграбчиха заблудените ни души.
Наркотик!
О ...
Наркотик!
О ...
1636
1
Кошмарът на смъртните
Малка полянка посред необятна гора. Тревата попарена и сива. Сумрак. Слънцето едва се подава между върховете на дърветата и облаците, готово успокоено да заспи. Леката мъгла милва лицето му и нежно го подготвя за сън. Гората вече спи и лекото ù дихание гали слуха.
Къде съм аз?
...
Малка полянка посред необятна гора. Тревата попарена и сива. Сумрак. Слънцето едва се подава между върховете на дърветата и облаците, готово успокоено да заспи. Леката мъгла милва лицето му и нежно го подготвя за сън. Гората вече спи и лекото ù дихание гали слуха.
Къде съм аз?
...
805
6
Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...
1973
3
Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана ...
568
5
Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограни ...
Остава ми ограни ...
654
1
Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...
843
3
Когато те видях, времето спря. Ти ме погледна с черните си очи, които сякаш ми се усмихваха. А в тях видях много повече. В теб има нещо, което не ми дава мира. Някакъв пламък, някакъв огън, който започва да гори и в мен всеки път, когато ме погледнеш. В твоите очи аз откривам целия свят и неговия см ...
1307
Когато ти кажат, че сърцето ти е сдало багажа, придобиваш онзи тъпоумен телешко-кисел изглед, който подсказва, че дълбоко се съмняваш.
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало ...
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало ...
925
2
Тътенът на шамар върху гладко избръсната буза разцепи тишината.
- Ти си кучка!
- Държиш се като курва, излъчваща сексапил!
- Който желаеш, ще опознаеш!
- От който поискаш… секс ще изстискаш! ...
- Ти си кучка!
- Държиш се като курва, излъчваща сексапил!
- Който желаеш, ще опознаеш!
- От който поискаш… секс ще изстискаш! ...
770
1
Понякога искам да съм просто сама. Какво правиш тук? Остави ме, искам да съм сама, не разбра ли?! Защо продължаваш да го правиш, за да ме дразниш или...? Досега те търпях, но не мога вече така. Омръзна ми да стоиш при мен като пазач, закрилник, но най-точно си чист натрапник. Не съм те канила, какво ...
1463
1
1
Аз съм малко раче, дето краче напред-назад-настрани!
Внимавай рачето да не настъпиш, че ощипан се оказваш ти!
Ако рачето го заболи, веднага в свойта черупка ще се скрий!
С раче гавра ти не си прави, да не се окажеш без крайник ти!
На раче любовта си покажи и докрай щастлив ще бъдеш ти!
Внимавай рачето да не настъпиш, че ощипан се оказваш ти!
Ако рачето го заболи, веднага в свойта черупка ще се скрий!
С раче гавра ти не си прави, да не се окажеш без крайник ти!
На раче любовта си покажи и докрай щастлив ще бъдеш ти!
645
Аз не мога да живея повече в родния си град. Аз не мога да живея повече, където и да било. Вдъхновен може би от мъжа на спирката, който говореше какъв бил животът преди. Как днешните слагали "пиринги", как се държали в училище. Вглъбен от душевните си терзания напоследък, бях оставил проблемите на с ...
854
2
ТАЛАНТЪТ И ТЪЛПАТА
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се ...
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се ...
895
6
- Просто трябва да свърши. - чух го да казва с въздишка.
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
862
2
Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
1349
3
Грешно „Приятелство”
Живота е като кадрите на филмова лента. Хората са актьорите, които правят сюжета. Всеки играе различна роля във „филма”. А каква е твоята роля? Това избираш ти. Избираш приятели. Работа. Дом. Избираш кой филм да гледаш късно вечер. Избираш каква музика да звучи на компютъра ти. ...
Живота е като кадрите на филмова лента. Хората са актьорите, които правят сюжета. Всеки играе различна роля във „филма”. А каква е твоята роля? Това избираш ти. Избираш приятели. Работа. Дом. Избираш кой филм да гледаш късно вечер. Избираш каква музика да звучи на компютъра ти. ...
1251
3
Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ...
1622
1
4
И да! Косата ми е рошава а в нея има пясък и цветя. И да! Те бързо ще увехнат, но пък са най-блестящите и най-зелените от всички. И да! Кожата ми е червена, но солта по нея свети повече от звездите в небето. И да! Ръцете ми са издрани, а мидите от гривната наръбени, но са най-бялата украса за ръката ...
684
2
Последните думи, които ти казах:
- Хубаво ми е с теб.
Думите, които не посмях да ти кажа:
- Искам да бъда само твоя.
Думите, които ти никога не ми каза: ...
- Хубаво ми е с теб.
Думите, които не посмях да ти кажа:
- Искам да бъда само твоя.
Думите, които ти никога не ми каза: ...
627
2
Цял живот
дишам-въздишам
и само това!!!
Губя се в нищото....
в празната стая... ...
дишам-въздишам
и само това!!!
Губя се в нищото....
в празната стая... ...
992
1
Безкрайната нощ е осветена от милиарди звезди.
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.
Черно платно, увиснало пред изумените очи.
Падаме в илюзията на живота, че сме някъде, ...
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.
Черно платно, увиснало пред изумените очи.
Падаме в илюзията на живота, че сме някъде, ...
506
Когато се завръщам, ме посрещай. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата. Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш. Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, не можеш. Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край. Помисли си, че с думите си щ ...
780
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
