6 395 резултата
Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
  856 
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...
  936 
Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
  1714 
Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...
  999 
Безочлива, подла, ограбваща, пронизваща и груба.
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...
  1084 
Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...
  697 
И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и п ...
  1384 
Уморена съм, даже нямам сила да изкрещя... Измършавяла от ходене, да намеря по пътя си капчица щастие, остаряла от чакане, да получа прашинка любов.
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено ...
  1246 
Ще те заровя далеч в съзнанието си, знаеш, нали?
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щаст ...
  1035 
- Не се страхувай, миличко, всичко ще бъде наред, само се дръж за ръката ми и няма да се изгубиш в дълбоката тъмнина.
Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите к ...
  865 
Изгарящото изкушение... Забраненият плод. Ах, как го исках... как го искам още!
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
  1031 
Посвещавам на поетите в сайта
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
  1386  25 
Специални наблюдения
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
  857  10 
Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
  865 
Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...
  1621 
Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...
  835 
***
Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...
  1088 
Преславният наш град
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...
  2057 
Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...
  907 
Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...
  1189 
Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...
  983 
Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
  927 
Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... с ...
  1100 
Престъпление и наказание
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...
  1774 
Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима по ...
  925 
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!
Много често на човек му се случва да има много тежък ден.Без да се усети го заливат куп неприятни емоции, които го подтискат все повече и повече, а на него му става все по-трудно да поеме контрола в свои ръце, за да може да въдвори отново реда и желаната ...
  5303 
Морето толкова жадуваше за теб! Така очакваше възторзи да запали във очите ти! Да уловиш магията на времето, притихнало в недрата му, мечтите и копнежите му, палещи до луда страст кипящите вълни, прострели бели длани с надежда тайна - да докоснат самотната снага на чакащия бряг, да развеселят душата ...
  893 
В среднощната тишина момчето се почуства жадно. Душата му беше пресъхнала и копнееше за малка глътка красота и култура. Плоскостта на хората около него го побъркваше и той усещаше как бавно и в агония синапсисите му се задушаваха от невежие и посредственост. Той имаше нужда от откровена красота: ист ...
  964 
Писането разтоварва. Това е всичко. Няма нищо повече. Това е геният и съдбата на пишещия. Най-красивите и задълбочени творби са едно стоварване на твърде тежкия свят върху белия лист. Сториш ли го веднъж, не можеш да избягаш. Някои го наричат графомания. Ако е така, светът е пълен с графомани - сега ...
  767 
Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло ...
  2491 
"Черни очи, черна коса, черни обувки"...
"Цялата в черно"...
За погребение ли се готвиш?
Не?
Може би се криеш от нещо? ...
  996 
Страхът е най-лошото качество на един човек...!
В някои случаи си струва да го преодолееш... за да не съжаляваш след това, че не си сторил това, което си искал да направиш или кажеш!
Струва си да преодолееш това чувство и да докажеш на света и хората около теб, че си силен и борбен човек, без страхо ...
  1035 
Уморен ли си? Сигурно да. Знам, ти си един ангажиран човек - като всички човеци на нашето време, притиснат натясно от своите проблеми. Но спри се за малко! Изслушай ме. Ще те разсея с една приказка странна. Дано те откъсне от делника прашен, за миг да забравиш престрелката с времето. В живота не вси ...
  1505 
В ъгъла на тъмната стая стоеше едно мъничко, невинно и плахо създание, ококрило влажните си черни очи, гледащо право нагоре, а сърцето му биеше, сякаш ще изскочи от гърдите му. Това малко плахо създание, наречено мишка, бях аз! Притисната в ъгъла на стаята не знаех имам ли изход. Виждах края на мише ...
  1142 
Лъч на живота
(Приказка за магията на любовта)
Слънчев лъч надникна през тайнствения малък процеп на дървената щора. Снопчето жълта светлина се прокрадна загадъчно напред сред полупразната стая, за да достигне до овално масивно легло, в което бе положено заспало женско тяло. Заспало или приспано зав ...
  1170 
Къде си ти сега? Защо изчезна ти във мрака? Защо остави ме сама, за да гния тука? Аз чаках те да се върнеш. Та нали така ми обеща? Сега една сълза проронвам в твоя чест. Моята съдба е сама да бъда, без капка обич във сърцето. Нека бъда ледена, за да не бъда наранена пак и пак от такива като теб. Нек ...
  773 
човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букв ...
  1168  12 
Колко дълго трае една любов? И колко сладост има в един живот? Може би толкова, колкото сам си създадеш... Или толкова, колкото са склонни другите да ти дадат, без да те нараняват. Но това е невъзможно! Всеки страда, дори понякога, когато се усмихва. Защото не всеки ще те разбере - теб и разбитото с ...
  1417 
Добър ден. Пет яйца и прясно мляко, моля. Благодаря, приятен ден. Да, аз ще готвя.
Нямам точната рецепта, а е рано сутринта и баба спи, не искам да я будя. Ще карам на око. Кой каза, че на две яйца се сипва точно една чаша мляко и две супени лъжици брашно? Ще ги приготвя по собствения си вкус. Дали ...
  1780  10 
"Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста ...
  2311 
Предложения
: ??:??