6 405 резултата
Песен
Слушай! Извивките на цигулката се пренасят в душата. Към това съзвучие се присъединяват китарата и барабаните. Всичко това се смесва вътре в тялото и сякаш музиката излиза от там. Душата потрепва - сякаш е струна. Умът разкрива съзнанието напълно, премахва границите на разумното и отваря порти ...
Слушай! Извивките на цигулката се пренасят в душата. Към това съзвучие се присъединяват китарата и барабаните. Всичко това се смесва вътре в тялото и сякаш музиката излиза от там. Душата потрепва - сякаш е струна. Умът разкрива съзнанието напълно, премахва границите на разумното и отваря порти ...
947
Краят съществува за тези, които го слагат. И с това съвсем не искам да кажа, че има нещо безкрайно. Само дето всички говорят, че ще се борят "до край" и не мога да разбера защо ще се борят, като все пак край ще има. Защо, когато правят нещо, го правят "до край", сякаш като го направят "до край" ще с ...
691
Победа (Виктория)
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...
816
1
Изповед
Една ужасна болест, променяща живота на човека, обричаща го на живот в страдание и бавна смърт. Най-тежката участ - да живееш с мисълта за смъртта, вкопчила черните си колкалести пръсти в твоята плът, да знаеш, че в теб нещо те разяжда и те убива бавно и потепенно, без дори да си живял. Още ...
Една ужасна болест, променяща живота на човека, обричаща го на живот в страдание и бавна смърт. Най-тежката участ - да живееш с мисълта за смъртта, вкопчила черните си колкалести пръсти в твоята плът, да знаеш, че в теб нещо те разяжда и те убива бавно и потепенно, без дори да си живял. Още ...
894
Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се с ...
640
2
Най - важното за всеки от нас
(Посветено на Людмила, Симона и Боби)
Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.
Не, не говоря за многото добри познати, к ...
(Посветено на Людмила, Симона и Боби)
Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.
Не, не говоря за многото добри познати, к ...
1097
2
Господи! Какво съм аз пред Теб?
Аз съм грешница,
аз съм малка прашинка в Твоите ръце,
която продължаваш да поддържаш!
Аз съм човек, грешен, но покорен, ...
Аз съм грешница,
аз съм малка прашинка в Твоите ръце,
която продължаваш да поддържаш!
Аз съм човек, грешен, но покорен, ...
1129
8
Нямам сили да се предам. Нямам смелост да сложа край. Сърцето ми бие толкова силно... Сякаш се страхува... Да остане без Теб. Мислите ми бягат - също от страх. Ще се стопят без Теб. Душата ми е неспокоен призрак на съживен мъртвец... Показва се всяка нощ и ме буди... Устните ми крещят Твоето име. Тя ...
829
Господи, Ти виждаш моето сърце,
Разбираш, че ми е трудно.
Дай ми сили, Исусе,
Ти познаваш болката най-добре!
Теб прободоха несправедливо, ...
Разбираш, че ми е трудно.
Дай ми сили, Исусе,
Ти познаваш болката най-добре!
Теб прободоха несправедливо, ...
1058
1
Както слушам по медиите, много е трудно днес да се намери детска градина.
И през 1972 година беше така. Ники беше на четири годинки. Нямаше кой да го гледа и го бяхме "захвърлили" на баба му в Малко Търново.
И на едно учение, като кацнахме на летище Равнец, поисках разрешение да отскоча да видя дете ...
И през 1972 година беше така. Ники беше на четири годинки. Нямаше кой да го гледа и го бяхме "захвърлили" на баба му в Малко Търново.
И на едно учение, като кацнахме на летище Равнец, поисках разрешение да отскоча да видя дете ...
1076
5
Новото начало
Всичко започна от нищото.
Не бях мислила, че може да сме заедно.
Но една нощ всичко се промени.
Погледна ме с много нежен поглед, ...
Всичко започна от нищото.
Не бях мислила, че може да сме заедно.
Но една нощ всичко се промени.
Погледна ме с много нежен поглед, ...
987
Сляпа тишина
Наоколо беше тъй студено, толкова, че ако можех да дишам, дъхът ми щеше да се вижда като фина пара. Но не можех. Тялото ми беше сковано от студ, парализирано от болка. Този свят просто не беше за мен. Детската ми наивност и неестествената ми доброта ме караха да пропадам все по-дълбоко ...
Наоколо беше тъй студено, толкова, че ако можех да дишам, дъхът ми щеше да се вижда като фина пара. Но не можех. Тялото ми беше сковано от студ, парализирано от болка. Този свят просто не беше за мен. Детската ми наивност и неестествената ми доброта ме караха да пропадам все по-дълбоко ...
1228
1
1
За да усетиш всичко това е необходимо пълно спокойствие и тишина, пълна концентрация...
Гора. Кристално гладко езеро. Тишина.
Лек вятър поклаща тревата съвсем леко.
Потапям ръка във вечно затихналата вода и оставам така за малко. След това си изваждам ръката съвсем бавно. Водата минаваща през пръсти ...
Гора. Кристално гладко езеро. Тишина.
Лек вятър поклаща тревата съвсем леко.
Потапям ръка във вечно затихналата вода и оставам така за малко. След това си изваждам ръката съвсем бавно. Водата минаваща през пръсти ...
1087
2
1481
1
Сачми прехвърчат през бодлите. Боде и жалкото, и жаркото. Не обичам тензухени завивки... Памукът е блажен и сладко се разлива, покрива разбримчени пътеки.
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...
1161
6
Моят Бог
Богът, в който вярвам, е майстор на наказанията.
Праща ми ги като изненадващи обстоятелства, предизвикателства, съвест...
Богът, в който вярвам, знае, че болката ми е необходима.
Богът, в който вярвам, не забравя близките и приятелите ми. ...
Богът, в който вярвам, е майстор на наказанията.
Праща ми ги като изненадващи обстоятелства, предизвикателства, съвест...
Богът, в който вярвам, знае, че болката ми е необходима.
Богът, в който вярвам, не забравя близките и приятелите ми. ...
1157
17
Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...
912
2
Събудих се, отново сънувам този странен сън. Отидох до кухнята и си направих мляко с какао. После взех старият си скицник с разпърпани страници, следи от времето. Седнах в хола, повдигнах крака във фотьойла и реших да нарисувам съня си, още под неговото влияние. От няколко дена насам го сънувам...
" ...
" ...
902
1
ОСТАРЯЛАТА КРАСАВИЦА
Жената е нежно, крехко цвете. Силните лъчи на жестоката мъка изсушават и сбръчкват листенцата и, буйните води на хилядите пролети сълзи подкопават силата на корените и; житейската буря я бие неумолимо и превива стеблото и.
Затова старата жена има сбръчкано лице, тъга в очите и п ...
Жената е нежно, крехко цвете. Силните лъчи на жестоката мъка изсушават и сбръчкват листенцата и, буйните води на хилядите пролети сълзи подкопават силата на корените и; житейската буря я бие неумолимо и превива стеблото и.
Затова старата жена има сбръчкано лице, тъга в очите и п ...
1120
3
Мелничарят от каменната пустиня
малка приказка за големи души
Има някъде една земя, където не достигат нито денят, нито нощта. Там не настава пролет, зима, лято или есен. Никога не е валяло и земята е затисната от едри канари. Там никога не е расло цвете, птици никога не са кацали да отморят крила и ...
малка приказка за големи души
Има някъде една земя, където не достигат нито денят, нито нощта. Там не настава пролет, зима, лято или есен. Никога не е валяло и земята е затисната от едри канари. Там никога не е расло цвете, птици никога не са кацали да отморят крила и ...
1270
10
Дишам учестено. И натежало някак капят примките... с които пристегнали бяхме телата. Среднощното се превърна в космическо. И усетих как е лека душата. А телата се пръскат в екстази... след което точици – само физически помен от тях – покриват килима и го обагрят с прекалена наситеност...
Клони се ра ...
Клони се ра ...
1141
4
Когато дойдеш да ме молиш да съм с теб - вратата ще ти покажа - излез...
Нарани ме в момент, когато беше ми нужен като въздух, вода. Излъга ме знаейки, че лъжата ме погубва. Бяхме приятели, а ти загърби това заради нея (тя беше мой бегъл заместител в живота ти). Идваше в сънищата ми, сякаш да ми док ...
Нарани ме в момент, когато беше ми нужен като въздух, вода. Излъга ме знаейки, че лъжата ме погубва. Бяхме приятели, а ти загърби това заради нея (тя беше мой бегъл заместител в живота ти). Идваше в сънищата ми, сякаш да ми док ...
1198
750
3
Беседа с Ницше
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха ...
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха ...
1237
4
Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въобра ...
1547
1
Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...
766
2
Спомен от раздялата
На раздяла ме погледни за последно.
Запази в съзнанието си моята усмивка.
Спомняй си всички красиви наши мигове.
Не забравяй никога моята любов към теб. ...
На раздяла ме погледни за последно.
Запази в съзнанието си моята усмивка.
Спомняй си всички красиви наши мигове.
Не забравяй никога моята любов към теб. ...
5599
1
Красиво плачат днес иконите... в алено червено. Топлината ме заставя да те съчинявам... семпло, като захарна отрова и усмивки в листи.
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...
1276
4
Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...
942
7
Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
1215
4
Цял живот чакане...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...
963
2
Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...
1178
1
Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
833
Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...
953
4
Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
1193
3
Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...
Един псува, друг ...
1280
3
Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
1161
5
Време е за любов...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...
656
Истинската любов не може да те погуби. Тя може само да те накара да тръгнеш по друга пътека.
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...
1040
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
978
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
