Стихове и поезия от съвременни български автори
Разговор с Апостола
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца ...
На 18 годишния Алекс от Бяла
как тоз ром се не смили
над младия човек,
и то в 21 век?
Защо се е държал кат звяр див ...
Инфаркт
когато те прегръщам.
Като сънища на мъртва котка
и реч на инсултно болен,
никога не се връщат.
Какво искат жените
До гуша вече ми дойде от теб!
И к'ва е тая нова гюнвендия?
Да вземеш най-накрая да се спреш?!
Не може, Боже, да съм толкоз грешна, ...
Многоликата любов
Нежна, или напориста,
скромна, или дяволита,
свята чувствена и чиста -
Тя пристига без да пита. ...
Радвай се
Тръпне душата, сърцето спира в миг!
Разтапям се в очакване,
сърцето грее от любов.
Не се луташ в мислите сиви, ...
Добро утро
погалвам нежно красивото ти лице.
Цяла вечер гледах те в захлас,
как тихичко спиш и не можех да заспя.
Не искам нито миг да изпусна, ...
Пред дилема
Изправен съм отново пред дилема…
От тука накъде да завървя?
Решавал съм подобни теореми,
Но пак като младоците горя! ...
Спомен
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб ...
Ненавист
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза, ...
Оцелях
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...
Детето знае всичко
лек дъждец се мрежи.
камъните спят.
Тежките врати житейски
отдавна хлопнаха. ...
Опиянение
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...
Живейте в Добротвория
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...
Старата къща
Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака. ...
Хоризонт на въздишките
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен... ...
***
мина страшно много време
но застанах до теб
и сега не ме виждаш
страшно е ...
Надпреварта
Каква е тази надпревара
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо – до търсения бряг! ...
Лежах със забита ромфея в сърцето
Оплискан бях целия в кръв...
Войната не спираше,
още кънтеше...
край мене ...
Силни чувства
Всичко започна с
пресичане на погледи,
сетива обречени, поробени,
привличане, първични пориви... ...
Апостоле!
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...
Среща
очите ти са вèчерен сумрàк,
косите ти са нежно кадифе.
За наш’та искрена любов узна
единствено засмяната жена ...