Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Легенда за Краля

Във горите на принц Пъстрогор,
пълни с мощни, вековни дървета,
има много тайни места –
до тях водят незнайни пътеки...
Пада вечер сияйна мъгла, ...
1.3K

Душа

Душата ми е палаво зверче.
Когато е изплашена, се крие
във дупката. Оттам ще изрече
и клетва за безумна орисия,
и дума като горски таралеж - ...
651 2 5

Ирония

Тъжни стихове за весели хора
Труд за умора
Щастие за да изживеем дните
Път по който са одбелязани следите
Гледал бих звездите, защото помагат да забравя сълзите ...
1K

Мир и любов

Има ли кой да ми каже,
че в живота му трудности няма.
Има ли кой да ми каже,
че в живота му няма съдба.
Има ли кой да ми каже, ...
907

Лицемерен парад

Лицемерие, най-лошото нещо сред
хората си ТИ!
Много от нас остави без души..
Животът ни се превърна в маскарад,
участваме в един лицемерен парад! ...
1.1K

Когато

Когато пулсът намалява,
готов е, всеки миг да спре.
Когато много не остава,
и идва време да се мре.
Недей тъгува, избърши сълзите! ...
980

Когато всички бели лястовици отлетят далече

Когато всички бели лястовици отлетят далече
и на тяхно място дойдат само черни птици,
ще има ли на какво да се надяваш вече,
ще търсиш ли мечтата по опразнените жици?!
Когато всички четирилистни детелини ги откъснат ...
1.1K 1 2

Без муза

Навън вали, гърми, трещи.
В мен избухват хиляди звезди.
Мъгла прегръща с бял воал моята душа.
Не искам вече да съм тук... на ничия земя.
Искам да се прибера и да видя отново своя свят. ...
994

Следа

Всеки път ти оставяш следа
върху моето малко сърце.
След години на мир, на война,
то е вече - след óран поле.
Ти научи го все да те чака, ...
840 3 9

За миналото ми отново

ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО
Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа. ...
525 1

Его

Странно е, че в тази скука, от декларации и данъци, пари, вали.
Вали ужасно тука, където съм била и преди.
Студени пръски ме докосват и потрепервам, но не е от студ.
Позната болка ме пронизва точно тук.
Във този прашен ъгъл на душата се вихри его, духа и гърми. ...
538

??!

23 октомври в 05:44 ·
Заспиваш ли, Любов!?
Сълзи се сипят на кристали.
Вечерното небе е занемяло,
а вятърът свисти. ...
521

Чаша слънчев залез

Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Отпивай бавно със наслада ...
1.3K 3 7

Майстора и Маргарита

Танцувам в 5:30
върху дрехите ти,
ти си изчезнал,
смея се безпаметно,
утре няма да помня, ...
543 1

^^^^

Beк на безвремие
Десети ноември роди
СДС
СДС роди Мулти.
Мулти роди Вис. ...
1.8K 1 5

Попътна приказка

От мен е върхът, от теб е ината.
Целта е извън кошарата в равнината.
Тя предлага най-вкусните клонки
и листи на акробатите-алпинисти.
Хайде, стига я дърпа свойта брада. ...
792 6

Дъждовен, облачно-валежен...

Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.
Най-често съм ранен от необичане, ...
1K 5 8

Ще бъдеш Вечната Жена

Роден съм, знам, заради тебе,
любов да бъда в твоя ден,
в живота ти да съм потребен,
да дишаш въздуха чрез мен!
Нарекох те светулка в мрака, ...
2.1K 23 23

Безмълвие

Безмълвен ставам в миг,
щом стиховете на Тъгата
докоснат устните ми със невидими ръце.
Искрящ със цветове на дъгата,
денят ми, сив като оловното небе, ...
814 3 3

Изумрудени мечти

Отвъд времето и отвъд пространството
съществува мечтания свят, любовта се усеща
със всички сетива и се прелива в съзвучие
с цялата вселена, вълшебен миг изпълнил е всемира...
Да, това е светът на мечтите и безусловната любов, ...
958 2 10

Любов

За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака. ...
706 4 6

Червени обувки

Червени обувки
Обута в нови, червени обувки-
любовта смело повдигна снага!
Ще мине по тая пътека...
Ще се срещнат ли есенни - ...
612

***

Домът е там, където е душата,
а моята душа е скрита в теб.
Навън листата тихо капят.
Безброй са, като мислите за теб.
932 1

Ти вехнеше в твойта младост

Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви. ...
880

КОГАТО... отломки

1.
Когато остарея аз съвсем
и Господ ми изпрати телеграма,
поиска да се види с мен,
аз, няма да се дърпам, няма. ...
975 1

Таква сум јас 🇲🇰

Доцна во ноќта пишувам
повеќе за себе
помалку за другите,
а во рани зори ја доживувам својата катарза
таква сум јас ...
583

Чакаме и чакаме

Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
679 1 12

В центъра на бялото

Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива ...
1.1K 4 8

На крачка от теб се намирам

На крачка от теб се намирам...
с очите си виждам те аз...
Кръв капе от моите устни...
не лъхам живот, лъхам хлад...
В ръката си стискаш сърцето... ...
602 2

Есенен звездопад

Една звезда изгря над хоризонта.
Самотница.
Едва ли има по-красива на света...
Нея избрах.
Един ден при нея ще отида. ...
1.2K

Смаляване

Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...
890 4 5

На баба

(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи... ...
945 4 9

Помня

Целувките ти помня и очите,
в мигове в които ме съзираш.
Прегръдките ти помня и сълзите,
в нощите в които ме намираш.
Усмивката ти помня и ръцете, ...
1.6K 3 7

До някога

”До скоро!” – относително понятие,
чийто превод ми е неизвестен.
Когато всяка дума е разпятие
какво ли значи някаква си есен,
потънала в самотност и тъги... ...
1.1K 5 4

In The Dress of Fall 🇬🇧

So much color and
So little light
The trees are jewels
Veiled by the sky
1.8K 2 1

Живея те ...

Живея те...
в онези мигове,
най-скритите, в които
аз съм ти,
а ти си в мен. ...
1.3K 3 12

Ах, Жената ...

Не питам друг има ли до теб.
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш, ...
603 1