Стихове и поезия от съвременни български автори
Твоя Сбъдната
ще почерня Земята от мъка...
К.Н.
Ако ме няма някой черен ден,
не ме търси сломен отвъд отвъдното, ...
Жената...
щом някой се възползва от нейния добродетел
Изхвърля сърцето си, отказва да бъде светица
превръща се в мачкатор, безкрупулна мръсница
Минава през всеки, сърцата разбива ...
Любовта е
южен вятър гонещ се в степта,
биполярна депресивна мания,
остър нож, забиваш се в гръдта,
всемогъща неразумна фея, ...
Чудовищата вътре в нас
Мълчанието ражда чудовища,
насилието ражда зверове,
безнаказаност грозна и стряскаща
и замряло от ужас дете. ...
Ядосваш ли се...
се износваш, срутваш се
и се прахосваш...
''Грешник''
щото знам,че съм обречен
да изкупя някой грешки
на съдбите Ви човешки
да бе... знам... не съм Исус ...
Какво е животът?
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...
Вяра ,Надежда,Любов
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей ти махва за довиждане с думите: ...
Потъване
последно бях човек през септември,
Бог е лицето в огледалото,
ти миришеш на свобода и на лято.
Накарай ме да усещам въздуха ...
Времена
Погледнах нагоре и плюх озлобено…
Никола Вапцаров
Уви, светът обърнал се в пустиня!...
Христо Смирненски ...
Несигурните гънки на ризата
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...
Той не вярваше...
смяташе, че е пресметнато удобство,
тя засегната реши, да се покаже,
да се наложи и докаже.
Обзе го с цялата си сила, ...
В гърдите ми... е празнина
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
Надежда
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа... ...
Нещо лично
Едничка си за моето сърце.
Щастливо грее и се усмихва.
От любовта която ти му подари.
Любовта. ...
Там
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...
Любов в синьо
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите ...
Преселение
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени. ...
Вятър
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...
Когато си тръгнеш
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи, ...