Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз ли бях?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...
Не/равноделна молитва
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
Затова
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...
Кръговрати
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
Да те видя
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне, ...
Не виждам човек щом те гледам
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
Просякиня
с пари, с имоти е богат!
Смята се за вип-персона,
но няма ни сестра, ни брат!
Там, на въображаем трон ...
Писател
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...
Под...ножие
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, ...
Внезапно
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...
Харизвам ти и сметките, и спомена
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...
Среща на върха
тържествено поклащайте рога! –
да чуят всички, че във град Върбица
ще се провежда среща на върха.
Най-готиното гадже в махалата – ...
Чакаме
и не сме в партийни лѝсти.
Нас ни мъчат черни мисли
и деца на дявол-антихрѝсти.
И не сме пишман артисти, ...
Трудния ми път...
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...
От
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...
Посока
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...