Стихове и поезия от съвременни български автори
Как да се пази от крадец
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис ...
Не ме събуждай!
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън.
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън. ...
Душата все е неразбрана...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана. ...
Написаното слово
и те съставят всеки стих.
В строените във стъпка срички
аз музиката им открих.
И стих след стих градя куплета, ...
Тръгвай си
не се обръщай ти.
Защо се връщаш?
Недей така, ти си никоя за моята душа!
Отивай си при своя мъж, ...
мълчаНИЕ
за да запазиш себе си.
Поне един да живее...
* * *
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече. ...
Тайната вечеря
както трябваше.
Чинии не цапахме,
само чаши.
На сутринта ...
Среднощна битка
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет, ...
Сърцето пее за любовта си...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...
Последни устни
с часове наред ти се любувам.
Устните, с вкус на мед,
не се насищам да целувам.
Красота – това си ти. ...
The Violent Awakening (Revised) 🇬🇧
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a preserver.
As paradise is smothered in ash, ...
"Върви, народе, възродени"
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай ...
Луда от любов
за ден си пожелах.
И желанието някой сбъдна.
Кой? — така и не разбрах.
Но как от тебе утре да си тръгна. ...
Богиня
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...
Летен дъжд
Р.Чакърова
Дъждът нахлу в съня ми като есен
и плувна в локви лятното ми време.
Светът замря в геометрично тесен ...
Старицата
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
Запалимо
ти, тръгвай!
Ти тръгвай - веднага,
че палиш и пръскаш
опасни искри! ...
Страх и ужас
Не са ли те част от нещата даващи смисъл,
пораждащи истински чувства.
Невинаги те са лоши,
дори често са добри. ...
Светът на мечтите
Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора. ...
Не ще ме спре даже най-яката крепост
циклонен се нося.
Не зная какво е
страхът...
Представа ...