Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...
Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.
В очите на разплакано видение, ...
Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...
Започва чуден ден! Да пееш просто!
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.
На паркинга – колата ми обрана! ...
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек ...
Съществувание
Ще глътна шепа заглушители.
Не се страхувай, няма да умра.
Дори не вземам "скъпите" успокоителни,
изстрелите - тях само искам да обезглуша̀. ...
Осъмвам сам в безсънието на мечтите -
горящи факли в мъртвите небета.
Страхувам се да те погледна пак в очите.
Те носят хлад от звездните кубета.
Безкрайна нежност някога ми даде - ...
Прекоси Вселената за миг, във бяг -
година от живота ни изтече,
мечтаеме си до елхата, пак -
ново сбъдване, на Бъдни вечер!
Най-светъл празник - Рождество Христово, ...
"Любовта - това е желание да живееш."
Ето ни отново - в мрака потънали,
и небето плаче, всичко помръкнало.
Дявола вселил се е в нас отново -
караме се, за казаното от другия... ...
Рояк врабчета шумно се боричкат
и страстно спорят за парче от кифла.
И всяко дърпа вкусната коричка -
нараства свадата, а не затихва.
Увлечени във лютата си битка, ...
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...
Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.
Не се грижи, известни са ми стъпките, ...
Всеки ден... всяка нощ...
в мислите си... се откриваме... и душите си докосваме..
така разтопяваме разстоянието между нас...
Всеки ден... всяка нощ...
в прегръдката... Нашия дом... се сливаме... ...
Кога нарцисите ќе заспијат
невидлива летам во темнина
во средината каде сите се знаеме
во овој свет мал како кутија од кибрит
а моите драги пријатели без компас ...
Вървя през пустинята и потъвам
в оазиса на своите мисли...
капсулирам ги в капсула на времето
и ги заключвам на дълбоко в душата...
Разкъсвайки сърцето ми до болка...! ...
След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
Толкова удари понесе моето сърце,
от удари на приятели, любими и врагове,
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.
Казвах му: "Недей да се хабиш, недей! ...
Да търся утопичното е моята мечта.
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се – в идея – ...