Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато тъгата се спре на завоя
Р.Чакърова
Ти си магията, ти си отровата.
Аз съм добрата и лошата фея.
Ти си въженце от скъсани спомени. ...
Душата ми
Приема болката си като дар,
че някой някога я е събличал
със нежност и с копнеж я е желал.
Душата ми, душата ми преглъща ...
В звездната кошница
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...
...Трепета ми в твоя трепет...
Треперят очите и гласът ми, когато те погледна,
когато почувствам люлеенето на твоите стъпки,
трепери тялото ми, когато треперливо чува и въздиша
от емоцията, че може да усети аромата на ръцете ти... ...
Не допускай да бъдa/еш от онези жени...
Не искам да съм жена нещастна която,
един път в живота си била е горда,
достойнството и от любовта и е било по-свято
и цял живот да крия своята болка... ...
На Апостола 2
да виждаш как народът се не пробужда
от овчи сън, безразличие и слепота,
как не забелязва той днес глупостта,
че учебник родолюбив МОН отрече, ...
Празен кадър
не пълнят вече сърцето
и няма как да изтрият
това, което се е случило.
Пише го върху теб ...
Вече съм голяма
даже мога да чета,
приказки обичам и програми
за звездите. Те са ми мечта.
Да танцувам и да пея искам ...
Преповтаряне на грешките
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби..
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз.
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж, ...
Откривам се...
като всеки човек, надълбоко ги имам,
дори преди той да е бил замислен ...
но аз чак сега си давам сметка,
и започвам да ги уважавам... ...
Преродена
и се издишвах със смеха на думите.
Наредих пъзел от безумието на лятото.
Сутрин рано. Във Лъчите будех се...
От хаоса си подредих и стая ...
На онази, която знае ...
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.
Но ти си мрака, криещ мойте рани, ...
Да съм спомен
Смисъл няма да остана.
Искам просто да изчезна.
Да ме няма, да ме няма.
В звезден прах да се превърна. ...
Предвечер с морето...
Горичка от камъчета
пясъчни стъпки
море от къдрички
ехове вълнички ...
Обсъждане на апокриф
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис ...
На балкона
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото ...
Щастието какво е...
Къса рокля, токчета в ръката,
няколко минути след три през нощта,
тя нежно затваря вратата на колата
и влиза във входа с усмивка на уста... ...
Лятна сълза
от бурните вълни на есента.
Остават само мигове от лятото
и топла пареща сълза.
Но там, в сърцето си закътано, ...
Думите не стигат...
да изразя чувствата си и да споделя радостта си...
И никога няма да ми стигнат,
за тази нашата любов голяма,
да мога да разкажа, да нарисувам или с музика дори да изразя... ...
Маса за двама
Маса само за двама.
В ресторанта познат
посетители няма.
Но по масите свещите ...