Стихове и поезия от съвременни български автори
В мене погребано...
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...
Розов свят
очилата розови тук са ми излишни.
Стени и прегради, вместо да бутам,
в розово ги боядисах, вече не ми пречат, даже им се радвам.
Розови цветя посях, в розови саксии. ...
Моя Българийо
Няма като твоите липи, Българийо…
няма като твоите липи…
Макови поля от слънце галени,
буйни недокоснати треви… ...
xxx38
Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже
кое е излишно, абсурдно, неважно.
Тя мисли за теб и понякога даже
се вглежда в очите ти строго,протяжно. ...
Грешна Истина
Р.Чакърова
Един мирянин молеше смирено
пред кръста счупен Бог да му прости.
В молитвата си спомена и мене. ...
Жажда
>
> молят се...
>
> чакат... ...
Миг очакване
Имам мъничко време. До съмване.
И едно умълчано море.
И мечти – цяла вечност. До сбъдване.
Не разбирам съня ти. Какво, ...
Аз съм
аз съм сдавен стон,
аз съм нервна криза
и оксиморон.
Аз съм бяло було ...
Къща на чудесата
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва, ...
Ах ти, глупаво човече
що ни даваш този зор?
Ние пък какво ти пречим,
та ни мориш със ,,ЗенкОр"?
Бог не е създал Земята, ...
Вино
Навън вали леден дъжд
А вътре – изгаряща лава
Не те искам вече
Но не мога и да те забравя ...
Цветелина Стоянова
Какво днес те толкоз мъчи?
То каза ми:"Къде се е видяло
световна шампионка да се гърчи,
че паднала от балкона на имота ...
Приказка
изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват
полята, това е краят на приказка толкоз позната.
Първо усмивка, щастие, мисъл после
стон, тъга край кралския трон. ...
Многознайците /басня/
/басня/
Събрали са се група многознайци
и взели да се надприказват
и тия хора, смели като зайци ...
Буря наближава
Бягство
> да влезеш тихо през нея,
> а прозорецът отдавна затворен е,
> като лодка, самотна на кея.
> ...
Отзвук
чертаещ ден за почест и печал.
На този ден, на втори юни
България загубва своят син поет, бунтар,
с перо и сабя в нашата история останал ...
Като в Шубертова песен
Р.Чакърова
Един поет бе вперил тъжен поглед
във залеза над речната вода.
И преподреждаше наум живота ...
(не)ясна картина
напиращи сълзи,
желаят да ги освободя,
като думите неизречени.
Плаках цял ден ...
Тя:
Погледни ме в очите,
които осветяват този път...
Забрави за всичко друго
и се остави да те прегърна! ...